ShadowDance

Прочетох и втората книга от The Orphan's Tales на Catherynne Valente - In the Cities of Coin and Spice. Искрено препоръчвам поредицата, едно от най-добрите неща, попадали ми наскоро. Дори ако пренебрегнем въображението на авторката, прекрасния й стил и изненадващия прочит на мотиви от класически приказки и митологии, книгите са изключително оригинални като структуриране на повествованието и изграждане на света, ползвайки формата на произведения като Хиляда и една нощ или Панчатантра за разказ в разказа. Просто красота

От доста време им се каня. След тая препоръка определено ще ми излязат напред в списъка.

страхотно звучи наистина

Аз не предполагах, че ще ми хареса толкова, но ми беше попаднало ревю на последната й книга Palimpsest, където я бяха нахвалили много и аз реших да пробвам The Orphan's Tales. Всъщност Palimpsest е следващата книга, която почвам, дано е също толкова добра.

Miles buried his face in a pile of Millifenigs and giggled helplessly, very close to tears.

Знам, че това изречение не връзва никакъв смисъл като не си стигнал до него в книгата, но аз съм се хилил като идиот с минути. Не знам от колко години не съм чел книга с такъв неподправен кеф! Самоироничният дебилен сарказъм на Майлс е просто титаничен, а стилът на Бюджолд е толкова лек и увлекателен, че човек дори не усеща колко абсурдно изхвърлена е историята. Разкош!

А човек познаващ книгите за Майлс, може да познае за коя книга и коя сцена става дума.

Много ме е яд, че няма някакво бокс-сет издание на Майлсовите приключения, бих се поизръсила за него.

То не само няма бокс, ами няма и еднакви издания на всите. Шестте омнибуса пропускат Memory, а на всичкото отгоре два от тях са голям формат...

Прочетох Магьосникът.В сравненение с другото епично фентъзи което съм чел е изключително добро.И поне елфите не са толкова еднообразни.
И преди това-Деветте принца на Амбър,Оръдията на Авалон и Знакът на Еднорога събрани в един том. В началото малко ми беше бавна но после просто УАУ!Това е най-якото и авангардно фентъзи което съм чел.Просот всички образи,това че НЕ е копирано от Толкин с всички раси и похвати и че е създал все пак такива герои.

Приключих Warrior's Apprentice и сега карам нататък с разказа The Mountains of Mourning, преди да стигна до The Vor Game. Адски ме кефи тая силно наивна и смела can-do ексцесия, на която се е отдала Бюджолд. Просто си личи колко се кефи. При все, че сюжетът е интересен и непредвидим, е пълно с дребни удоволствия като злодеи, които биват измамени сами да си признаят грешките, неоправдан героизъм от неочаквани места и деус екс махини на кило. Ужасно е яко ^_^

Бях забравил какво е да преполовиш книга за една вечер. Първата част на "Кланът Отори" - "Заговорът". Доста увлекателно до момента, макар и с по-малко екшън, отколкото очаквах.

Random лош и неприятен генерал: Now, I fought my way up through the ranks. I saw casualties in Vordarian's Pretendership before you were born-
Майлс (мислено): I was a casualty in Vordarian's Pretendership before I was born.

Толкова да е як ^_^

Roland wrote:

Random лош и неприятен генерал: Now, I fought my way up through the ranks. I saw casualties in Vordarian's Pretendership before you were born-
Майлс (мислено): I was a casualty in Vordarian's Pretendership before I was born.

Толкова да е як ^_^

Ся ме изкушаваш да почна Игрите на Вор. Спомних си първата среща на Майлс с Метцов.
Иначе чета Обитаемият остров, ама с темпо на упоен охлюв.

Мен Игрите не ми харесаха като ги четох на бг преди еони и като гледам сега пак няма да ми станат любими. Карам на инерцията от предната книга и разказа и със знанието, че следва Cetaganda, но като цяло не ме трогва особено.

"Звездни Дневници"
Ибахси якото.

Yan wrote: "Огнено кръщение"

Хареса ли ти?