Новия арк на SAonline има елфчета, ааааргх...
Гледано напоследък, Part 2
Moderator: Moridin
Придърпах си и изгледах пак пакета .Hack//, сега пак цикля на саундтрака на Sign... колкото и безумно изнервящо бавен и муден и тътрещ се и меланхоличен и аргх да е арка музиката е вечна!
Новия арк на SAonline има елфчета, ааааргх...
Новия арк на SAonline има елфчета, ааааргх...
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
То още от интрото на миналия епизод си личеше, че в новата игра има елфчета...на мен пък са ми каваийййй...
Е, не чак толкова, ама поне малко разнообразие между latino teledrama-та и японските въжделения за инцестм между братовчеди
.
Иначе как Кирито влезе със старият си акаунт и сейв не е истина.
А с какъв страх от гърмеж изтри несъвместимия си инвентар.
Интересно пък сестричката кога има време за mmorpg с тези нейни интензивни тренировки по кендо.
Е, не чак толкова, ама поне малко разнообразие между latino teledrama-та и японските въжделения за инцестм между братовчеди
.Иначе как Кирито влезе със старият си акаунт и сейв не е истина.
А с какъв страх от гърмеж изтри несъвместимия си инвентар.
Интересно пък сестричката кога има време за mmorpg с тези нейни интензивни тренировки по кендо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Добре добре задълбава сао-то.
Открих, че Гинтамата непоправимо поврежда всякакво гледане на анимета с Шинсенгуми форевър - Опитвам се да гледам Hakuouki Shinsengumi Kitan и за сега фейлва могъщо всеки път когато чуя - Кондо сан...
Открих, че Гинтамата непоправимо поврежда всякакво гледане на анимета с Шинсенгуми форевър - Опитвам се да гледам Hakuouki Shinsengumi Kitan и за сега фейлва могъщо всеки път когато чуя - Кондо сан...
„Dim dam talélam vacarme
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
S'en va dans Lumi éternam
Et Gustave dôme guardéam
Dilim dili lili lam
Lutece séra
Dolilom séram
Dim dim dam dada dim dim da dada dim da lilam
Dim dim dam dada dim dim da dada dam di didam”
Ти остави, аз заради Гинтамата никога няма да мога да взема Зараки Кенпачи насериозно. Него нали го озвучава същия сею като Мадаото. Много поврежда, ебаси анимето!
А аз загледам Тонари но кайбутсу, изкефих му се на фул-макс и го показах на Сашко. Сашко, който гледа женски анимета с повече кеф отколкото аз, го изяде и почна да вие, че иска още. Щеше да ме набие, че съм го накарала да гледа онгоинг аниме, което сега ще трябва да чакаме всяка седмица като Кесъла. Пуснах му Кураге химе, за да оттърва кожата. Изяде и него и продължи да квичи за шоджо. Ама нема...
Та сега гледа Коуд Гиас - снощи го оставих да си го зяпа сам и си легнах...
А аз загледам Тонари но кайбутсу, изкефих му се на фул-макс и го показах на Сашко. Сашко, който гледа женски анимета с повече кеф отколкото аз, го изяде и почна да вие, че иска още. Щеше да ме набие, че съм го накарала да гледа онгоинг аниме, което сега ще трябва да чакаме всяка седмица като Кесъла. Пуснах му Кураге химе, за да оттърва кожата. Изяде и него и продължи да квичи за шоджо. Ама нема...
Та сега гледа Коуд Гиас - снощи го оставих да си го зяпа сам и си легнах...
Sakurasou no Pet na Kanojo - изби ги на тъпа драма. Дроп.
K - скриха някъде интересните шарении и шантавите анимации, сюжетния прогрес е почти никакъв, а лигавенето и педалщините на главния герой вече адски ме дразнят. Дроп.
K - скриха някъде интересните шарении и шантавите анимации, сюжетния прогрес е почти никакъв, а лигавенето и педалщините на главния герой вече адски ме дразнят. Дроп.
Last edited by alshu on Tue Oct 30, 2012 11:18 am, edited 1 time in total.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
И аз моя мъж го тормозя с онгоинг истории, ама не една, ами няколко 
В момента гледам нещо наречено Kyouran Kazoku Nikki.
Сюжетът е откровено идиотски и на места го избива на мега-гига-сълзлива драма, но пък е представен, като пъзел който трябва да събереш, а и всичко е удавено в безброй гегове от най-различен характер (включително continuity jokes и brick jokes).
Сеютата играят страхотно и напрактика не млъкват.
Керъктър дизайнът е страшно кавайски, а анимациите са сладурски. Почти през цялото време на екрана се развиват няколко различни събития.
Т.е. въпреки, че съдържа неща, които ме дразнят, положителните му качества успяват да ги компенсират и гледането на Kyouran Kazoku Nikki ме радва.
Сюжетът е откровено идиотски и на места го избива на мега-гига-сълзлива драма, но пък е представен, като пъзел който трябва да събереш, а и всичко е удавено в безброй гегове от най-различен характер (включително continuity jokes и brick jokes).
Сеютата играят страхотно и напрактика не млъкват.
Керъктър дизайнът е страшно кавайски, а анимациите са сладурски. Почти през цялото време на екрана се развиват няколко различни събития.
Т.е. въпреки, че съдържа неща, които ме дразнят, положителните му качества успяват да ги компенсират и гледането на Kyouran Kazoku Nikki ме радва.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
В 6-ти епизод на Magi разбрахме, че Morgiana е далечна предтеча на Back Canary.
И двете са яки в краката и ритат лошо в бой, и двете имат ultrasonic scream.
Въпреки последната екстра, вече трета серия шоуто ми е скучно. Освен това почти няма нормални диалози - всичко живо говори с декларации и лозунги.
Синбад от анонса за следващата серия също не ми допада.
Дроп.
А пък Hayate No Gotoku 3 се отърва на косъм от дропа, само защото в последната серия пуснаха малко плот.
И двете са яки в краката и ритат лошо в бой, и двете имат ultrasonic scream.
Въпреки последната екстра, вече трета серия шоуто ми е скучно. Освен това почти няма нормални диалози - всичко живо говори с декларации и лозунги.
Синбад от анонса за следващата серия също не ми допада.
Дроп.
А пък Hayate No Gotoku 3 се отърва на косъм от дропа, само защото в последната серия пуснаха малко плот.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ние продължаваме да следим My Little Monster в къщи. Много е яко, но се очертава спряло точно като Кими ни Тодоке. Т.е., некво развитие във взаимоотношенията на двамата главни нема да видим скоро. Как да е, де, очевиден е опитът за бягство от клишето и извъртане на клишетата в един ужасно клиширан жанр, така че аз лично се кефя доста.
Загледах се в едно бавно, но доста приятно джосей аниме Natsuyuki Rendezvous, в което се разказва за една вдовица, духа на починалия й съпруг, който пречи на всички, имащи интерес към жена му, и един влюбен в нея млад мъж. Изглеждах 8 от 11-те му епизода и, въпреки че не съм впечатлена, го считам за доста приятно. И има много хубав ендинг.
Иначе My Little Monster и аз го следя, прочетох и едно известно количество от мангата... Симпатична работа.
Заедно с тия чудесии, изгледах и излезлите 7 епизода на Kamisama hajimemashita, което засега много ми харесва, въпреки че имах съвсем други очаквания. Цялата история с момичето, което става божество и отива да живее в позападнал храм с две малки духчета и пазител, който трябва да я защитава от разните там йокаи, демони и подобни твари ми беше особено интересно отпървом. Ама после ми стана...
Иначе My Little Monster и аз го следя, прочетох и едно известно количество от мангата... Симпатична работа.
Заедно с тия чудесии, изгледах и излезлите 7 епизода на Kamisama hajimemashita, което засега много ми харесва, въпреки че имах съвсем други очаквания. Цялата история с момичето, което става божество и отива да живее в позападнал храм с две малки духчета и пазител, който трябва да я защитава от разните там йокаи, демони и подобни твари ми беше особено интересно отпървом. Ама после ми стана...
Просто изгледайте тази реклама:
http://www.youtube.com/watch?v=EQq6Z4IowfY
http://www.youtube.com/watch?v=EQq6Z4IowfY
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
ебаси мамата... 
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests