Много тегави последните приготовления, докато иде човек в Аутленд!!!

събрах няколко мръвки и се запратих към Силитус, за да правя куест и да вдигна готварските си умения до 300, а и исках да взема последните няколко миньорски точки из бубените полета там. Да, ама не! Първо 285-тата точка се заяде, въпреки че рецептата беше жълта и не можах да я направя от 4 опита. Мръвките свършиха

. Реших поне да се пробвам на бубите. ами... отидох в едно от подземията, избих няколко гадни буби, но точно там, където са мините, кръжат едни рояци, дето са с навързано агро. Почнах ги, изтребих 4 от тях, обаче към останалите три се присъедини и една тежка бабалюга с вид на торен бръмбар и ме прегазиха. Пък и не са малки проклетиите, че и отровни - бях си наплюта през цялото време. То няма време и да го изчистиш - мечтаех си за abolish poison - пуснеш го веднъж и после си свиркаш, докато то автоматично си чисти.
Как и да е, върнах се, поизчегъртах отровни петънца от ламарината (то и тя е една пестелива - един гол корем се открил - само да го гъделичкат бубите), измъкнах няколко сухи крачета на умрели оси от косата и влязох да се доразправя с трите оси. После си събрах ториума и се замислих - струва ли си да се боря с толкова много буби, на място, което не харесвам, за да взема само една нищожна точка. Да не говорим, че от онези тунели ме хваща клаустрофобия. Метнах се аз на една гарга и се запратих в прекрасните зимни територии на Уинтърспринг. Там опердаших куп йетита, отмъкнах им кожите, мините, набих още няколко мечки и с бутчетата им си направих нужната точка за кукинг уменията. Обаче идеята да се връщам за куеста обратно до Силитус някак ми изглеждаше некрасива и досадна. Разтоварих торбите и се отправих към новите земи.
Ех... огнено червените земи на Хелфайър... Демони... Да се ненарадваш. Ами орките... Даааа... всичко беше прекрасно, докато на 3-тия куест, докато водех блага и дълбокомислена теологична дискусия с един орк, някакъв ДК 60-ка грубо се намеси, дезориентира ме и след не много продължителен бой, в който оркът се възползва от намесата, за да реди доводите си в гръб, Йоа се спихна на земята. Тъжно.

Върнах се, успях бързо да метна аури и прочее екстри, но тъкмо се опитвах да си вдигна и живота с малко бандажи, онзи мръсен недоумрял слуга на Лич Кинг ме нападна отново. Тоз път се борих храбро... даже в един момент си мислех, че ще го убия, щото тоя явно беше прекалено самоуверен, ама маната свърши (тя и не беше много изначално след съживяването

). Изобщо... подозирам, че ще срещам много набиращи агресия ДК из Аутленд и това не ме радва особено.

Чакам си аз 60 левъл с новите умения и последния талант. Ще видим после.