ShadowDance

Spoiler: show

Санса според мен не участва в книгата, за да е интересен персонаж, а за да се намира там, където се случват интересни неща, така че да можем, посредством гледната й точка, да наблюдаваме най-различни събития. Да не говорим, че попада в една сюрия ситуации, в които един клиширан "млада наивна красива принцеска" персонаж никога не би попаднал. Тоя шаблон с нея Мартин го руши още от средата на първа книга. Санса е един от най-изтормозените персонажи в тая поредица точно заради разликите между нея и клишето. Нея няма да я спаси красив принц и вместо да стои затворена в някоя кула и да риве, тя досега май че само ебане не е отнесла. Тъй че при нея Мартин работи от клишето, но не и в него.

Сам също изглежда клиширан, но какво точно му е клишето? Джон пък, наред с Тирион е най-развитият персонаж в тая поредица и това, че е един от тримата почти изцяло "бели" персонажи в поредицата (заедно със Сам и Бриен) не го прави клиширан по никакъв начин. Много е подобен на една сюрия други фентъзи герои-пубери, но е много, много по-интересен.

A Джайм може и да пука сестра си, но до началото на трета книга (когато почна да попада по в центъра на историята и когато, иронично, тръгна да отделя от сестра си във всяко едно отношение) това му беше единствената интересна черта. Иначе си беше плосък като страниците, на които беше описан.

Spoiler: show

Не знам защо толкова много хора твърдят, че Джон е банален персонаж. Вярно, той е типичен герой по неволя, вярно, последната издънка на низгвернатата династия Таргариен - заедно с Денерис - е изтъркана идея (макар че нещо ми казва, че Мартин ще развие тази сюжетна характеристика доста различно от модела), вярно, прекалено е млад... но това са все обстоятелства, които не са свързани с характера му. Сам по себе си той е доста по-различен от средностатистическия фентъзи герой - първо, характерът му е отчетливо сериозен, сдържан и "зрял", второ, в същото време е доста по-възприемчив отколкото се очаква, трето, позицията му го превръща в странник вместо в герой на Вала и във Вестерос като цяло, четвърто, положителните му качества са подлагани на изпитание и доказвани всеки път, когато му се налага да вземе решение, а не са просто предварително фиксирани от автора, какъвто е случаят с почти всеки герой в жанра... Мога да продължа в същия дух. Според мен той си е доста оригинален герой с потенциал за много по-силна проява.

Колкото до Джайм, характерът му започна да се уплътнява в последните една-две книги и в момента е далеч по-интересен, отколкото беше в началото. Лично аз доста харесвам неговата сюжетна линия, защото ми се струва, че целта на развитието му е най-ясно посочена от всички в поредицата, но без това да се натрапва, и ми е любопитно да видя как точно ще бъде изпълнена. Но не бих го нарекъл най-интересния герой от Песента. Поне не още.

shayhiri wrote:Трудно ми е да се сетя за скучен герой на Мартин изобщо - освен може би разни епизодици като Давос, но не мога да го твърдя със сигурност, щото спрях след трета и почнах да прескачам след първа. Всъщност и Давос беше пич, като се замисля.

Абе изобщо, ако някой ми гарантира герои, които се доближават по усещане до Мартиновите, бих хванал коя да е книга - дори Малазана (дори-то заради десетте й тома ).