ShadowDance

Лично според мен първата половина/тринайска беше по-добра именно защото успяваше на напасне изпълненията към сюжета, а не обратното, ако изобщо, както "задната" тринайска. Нямам спомен - съответно не смятам че - в началото песните да са били особено по-зле, отколкото сега.

Определено бяха. Напоследък гледах пак първите епизоди, там дори лип-синкът не е като хората и половината песни са евтин хип-хоп.

О, на мен категорично ми харесва повече втората половина на сезона.
Вярно, на чисто сюжетно равнище първата беше по-добра, по-богата история имаше, по-интересни и неочаквани неща се случваха. Но пък втората половина беше доста по-изпипана, песните бяха много по-качествено подбрани и изпълнени, хореографията беше много по-добра. Реално първите 13 епизода ги гледах ей-така, колкото да убия времето и с беглото намерение да стигна до епизода на Уидън, докато вторите 9 наистина ги следях с интерес и въобще заради тях се запалих толкова по сериала като цяло.

И като финал 22-ри епизод определено ме зарадва много повече от 13-ти. В 13-ти имаше няколко елемента, които леко ме подразниха.

Spoiler: show

Например как на финалния концерт нашите герои от нищото си измислиха песен и хореография, без да я репетирали, без да са я усвоили, ама разбира се я изпълниха страхотно, защото няма значение подготовката, просто нашите са велики.
И целувката на Уил и Ема на финала ми беше откровено казано неприятна, защото ми се стори като много евтин розовичък край за добрите и миличките герои. На никого да не му пука, че това тяхно щастие е изградено върху нещастието на други хора като Тери и треньора по физическо... важното е, че Уил и Ема са о, толкова дори и о, толкова заслужили да летят в розови облаци!

Докато точно по тези елементи 22-ри беше великолепен.

Spoiler: show

Сценичното представяне на главните герои тук определено беше страхотно и почиваше на цял сезон усърдна работа, аз наистина го гледах с усещането, че точно те заслужават да победят.

А на целувката на Уил и Ема доста се изкефих, определено не ми идваше евтино и розово. Тери и този по физическо почти не сме ги виждали напоследък, пък и минало доста време, нормално е вече да не ни е толкова жал за тях, нито пък за въпросния зъболекар Карл. Така че едно евентуално щастие на Уил и Ема няма да е на чужд гръб и определено ще е по-заслужено.

Пък и 22-ри епизод имаше и други мека-великолепни моменти като гласуването, поведението на Сю Силвестър, както и всичко, свързано с бебето на Куин.

Значи, позволи ми да съм драматично несъгласен с разсъжденията ти за 13-ти епизод (с тия за 22-ри нямам проблем):

Spoiler: show

1. Обсесията ти по Тери граничи с мономания. Това е ужасно слабо развит и ужасно периферен персонаж. За страданието й дори при идеални обстоятелства (т.е. ако не беше истерична кифла) не би ми пукало особено, щото сценарият не иска да ми пука. А обстоятелствата не бяха идеални - тя цял сезон от малодушие лъга мъжа си и въртя всякакви кретенски интриги, за да продължи да го лъже. Не, че жената няма ценни черти, но това на Уил и Ема си къкреше от епизод 1 и беше заснето в толкова великолепна кулминационна сцена, след толкова мъка от страна и на двамта (сцената в празния ресторант, когато Уил й каза, че ще напуска жена си и Ема въпреки това не остана с него), че дори да ти мине през ума за Тери и The Bloat, ми се струва да речем странно.

2. ВСЯКА песен, която нашите (или който и да било друг) хванат да пеят, я изпяват от раз гениално. От опит мога да ти кажа, че в този сериал не е имало ЕДНО изпълнение, което бегло да е доближавало реализъм, освен може би оная гавра с Майли Сайръс, когато на Рейчъл й се разболя гърлото. Песните в края на епизод 22, учени няколко дена (щото толкова бяха, те почнаха да ги учат седмицата, в която беше конкурсът), са ТОЧНО толкова нереалистични, колкото и такива, импровизирани на място в епизод 13. Подобна хореография и пеене се постигат или с месеци упорита работа върху ТОЧНО ТЕЗИ парчета, или с много скъп екип и сериозни професионални изпълнители, какъвто всъщност е случаят зад кадър. Така че този сериал изначално иска от теб да съспенднеш изцяло дисбилийфа си за качеството и времето, за което се е стигнало до него. Или ти беше по-реалистично, когато Рейчъл и Фин се разхвърлиха на Open Your Heart за "репетиция" в Мадона епизода?

Ами не знам, може да е странно, че се сещам и за периферните герои и че ми пука доста и за тях, а не само за най-главните, но все пак...

Spoiler: show

Дори да оставим настрана Тери (което, както виждаш, ми коства доста усилия ), този по физическо беше някакъв добродушен човек и аз точно заради него се озлобих страшно много към Ема, която виждаше, че той я боготвори и се възползваше от това прекомерно много. Общо взето във втората половина на сезона Уил й направи доста гадости, така че Ема успя да ми се ридиймне, но все пак това не променя факта, че смятам щастливия й завършек за незаслужен на онзи етап.

И за реалистичността в отработването на песните съм съгласен, че не е редно да се търси толкова много, да. Но все пак ей така на прима виста да представят нещо и веднага да спечелят ми беше леко прекалено.

Боже, толкова ми е безумно любопитно да следя тълкувания на мъже относно женската психика у добре създадена фикционна героиня.



Единият от двама ви е на доста прав път, бтв.

Знам кой даже

Любимата ми промо снимка на каста

http://img263.imageshack.us/img263/476/004qu.jpg

Хахахахаха много здрава:)

Ние сме на 20ти епизод от няколко дни, та май тия дни ще го довършим, дано финалът да е на нивото на 13ти епизод, той беше брутално добър

Хуу, изгледах го.След като се абстрахирах от гейщината почна да върви много гладко.И повечето песни ми хареса, което беше добре за моя ограничен музикален вкус.Жалко, че Нийл Патрик Харис беше прекалено много Барни.