Аз пак си изгледах Defenders и реших да продължа със съответните сезони след него, защото тези преди това вече много пъти съм ги гледал
Поставил съм си ограничение най-много по два епизода на един път, за да мога да ги оценя истински. Получава се! Така наистина виждам много детайли, които иначе съм пропуснал, опознавам по-добре структурата на сезоните.
Думи нямам да опиша колко много обичам Чарли Кокс в ролята на Деърдевил и Кристен Ритър в ролята на Джесика Джоунс. Те двамата са просто страхотни - във всяка една реакция, всеки един момент. Никога нямам чувството, че играят, толкова естествено и лесно им се получава всичко. Определено за мен лично за актьорските изпълнения на десетилетието.
Изгледах си пак трети сезон на Деърдевил. Невероятно е колко добре работи този сезон с всичките си герои, как успява да направи всеки чудесен, да даде страхотни арки не само на Мат, но и на Карън и особено Фоги. Реално дори е малко пренаселен - този инспектор Надин е много сложен персонаж със силна история и се вписва добре, но въпреки това ми е малко скучен, защото не е от комиксите, и ми се иска да не му бяха дали чак толкова екранно време. Но сезонът е много стегнат и борави с множество сюжетни линии по чудесен начин. Иска ми се този шоурънър да беше направил Дифендърс - щяха да се получат още по-добре, по-хармонични, с по-добра цялостна структура. Финалът на сезона е достоен финал на сериала. Но тези герои продължават да ми липсват. Дано ги върнат - някога, някъде. Ще ги чакам.
Сега към на втори сезон на Джесика Джоунс. Винаги е толкова вдъхновяваща! Толкова много гадости ѝ се изсипват постоянно, и тя успява да ги преодолее, но не по някакъв розов и бебешки начин. Всеки ден ѝ е някаква мъка, но се бори. Кефи ме отношението ѝ на непукизъм - как си троши огради и катинари, ако иска да влезе някъдеа, как гледа на всяка пречка с досада и просто преминава през нея. И същевременно накрая всичко винаги ѝ излиза през носа.
Продължавам да харесвам Триш. Сега историята ѝ е още по-специална, когато знам края на сериала. (спойлери за финала на трети сезон)
- Spoiler: show
- Това е сигурно най-тъжната история, която съм виждал някога. От позитивното желание да помага на хората до болезнената ѝ обсесия да пребива лошите... Абсолютно страхотна арка. И толкова, толкова потискаща! Защото рядко виждаме тази тема изследвана толкова хубаво в супергеройски сериал. Реално много супергерои имат желание да бият лошите и го оправдават като желание да помогнат - много от тях имат в себе си агресия и това понякога се повдига като въпрос, но накрая всички винаги се измъкват. Не и Триш, не и в този сериал. Наистина се показва до какъв мрак може да доведе преследването на светлината...
Още в първи епизод от сезона я виждаме да манипулира родители на детско парти и да използва деца, за да си постигне целите. Във втори епизод пък разбираме, че като тийнейджърка е била продавана на дърти мъже от собствената си майка... Изобщо, всичко в нейната история наистина сочи към supervillain origin story, но човек не го вижда толкова ясно, преди да е изгледал финала на сериала. И е толкова тъжно, защото тя наистина е добър човек и наистина иска да прави добро, просто в един момент намеренията се изгубват и остава основно желанието да накажеш злодея. Много, много тъжна история.
Като си довърша двата на Джесика, ще изгледам и втори на Iron Fist - помня, че ми беше харесал много с Давос и Typhoid Mary. Пък живот и здраве до тогава ще обяват нещо за тях!
