Поне на най-късната прожекция в кварталния мол нямаше никого, та аз и братовчед ми си бяхме сами в залата
Можех да си крещя и аплодирам колкото ми душа иска!На второ гледане филмът ми се стори много по-хубав! При първото гледане човек винаги следи историята, а и просто иска да види определени неща, в моя случай - какви ще са сцените с Блек Уидоу. Докато при второто вече знаеш какво ще видиш и просто можеш да му се насладиш заради това, което е.
Много е забавно как филмът има съвсем проста и праволинейна структура и никога не се отклонява от нея, но пак успява да изглежда така, сякаш във всеки миг се случват шокиращи обрати. От самото начало е казано - Танос иска да събере шестте камъка и да заличи половината свят. И той ходи от място на място, събира ги камък по камък и накрая заличава половината свят
И през цялото време човек го гледа и не може да поварвя, защото героите винаги се провалят - хитрините им се провалят, плановете им се провалят, дори героичните саможертви се провалят... Пък и от всичките изчетени интервюта на режисьорите съм натрупал достатъчно впечатления за това какво става "между сцените", че да ми харесва още повече. При първото гледане се чудих защо акцентът на Уонда е изчезнал. После прочетох коментар от режисьорите, че нарочно са го махнали, за да покажат, че Уонда е обучавана от Блек Уидоу. Нали все пак сега са бегълци, а акцентът е нещо, което много издава човек, затова Наташа специално е положила усилията да обучи Уонда. Обучение, показано още в началото на Civil War, когато Наташа ѝ даваше съвети тип "Looking behind your back has to become your second nature."
И като знам това, наистина виждам в някои дребни сценки и реплики отношенията учител-ученик между двете. Как, когато отбор Кап спасява Уонда и Вижън, Наташа е тази, която ѝ държи лекции в самолета - "Нали сме се разбрали - стоиш наблизо, викаш ни в случай на опастност..." После, когато Уонда се включва за първи път в битката, специално има един кадър как Наташа я гледа с гордост и удовлетворение, точно както учител би гледал талантлив ученик. И, разбира се, как е все до нея и ѝ пази гърба и казва "She's not alone."
Някакви такива по-фини моменти, които не съм забелязал на първо гледане, сега вече ми правят впечатление. Как в началото Стар лорд казва "put on your mean faces" и на заден фон Мантис се мръщи по възможно най-сладичкия и чаровен начин, как на Титан си говорят, че гравитацията е различна и отново Мантис си подскача на заден фон и се върти ведро...
Като цяло почти всичко във филма си е точно на мястото и е много добре съобразено. Само на едно място ми е малко по-туткаво и излишно - извайването на чука-брадва на Тор при гигантското джудже. Излишно дълга е цялата сцена, можеше да е с две-три минути по-кратка и щеше да се впише по-хубаво. А и като дизайн гигантският Тирион не беше добре направен - цялата идея е, че Танос му е отразял ръцете, за да не сътвори нови оръжия, но реално ръцете му са почти винаги в сянка, има детайлни метални протези и чисто визуално в нито един кадър не си личи особено, че ръцете са му отрязани, нито веднъж не те удря или стряска това. Може ли са да го направят по-добре.
Но като цял съм много, много, много щастлив. И, разбира се, искам още!
е нещо граничещо с клинично безумие.
