ShadowDance

Зачетох Little Brother на Cory Doctorow, че нали предстои от Бард да я пуснат. Голям смях бтв - книгата излиза в ИСФ, при все, че е YA. Както и да е, засега радва, но съм съвсем в началото. Доктороу е доста сави с нет/ММО жаргона, личи си, че е потребител, а не само наблюдател. Въпреки че я е писал преди 2-3 години, няма остаряли работи вътре. Ще видим как ще потръгне де, аз умишлено не съм чел синопсиси, та още не знам за какво ще иде реч вътре

Вчера си купих и почнах да чета Империя в черно и златно на Ейдриън Чайковски.Като цяло имам добри впечатления и съм на 170 страница но не ми хареса мудността в началото.Сега действието се забърза и нещата станаха интересни с появата на БАШ магията.А насекомите много ме къдрят. Иначе си купих днес Пътят на Кормак МакКарти на английски и го почвам веднага щом прочета Империята,само се надявам да не ми е сложен езика.

Свирепия - Ричард Марчинко

"Тристан и Изолда"
Винаги съм знаел, че любовта рано или късно ще ни вкара в гроба...

Препрочетох си "Ерик" и "Еманципирана магия" на Пратчет, сега си взех "Малки богове", а междувременно прочетох и "Нещо зло се задава" на Бредбъри. И съответно съм един много щастлив читател!

Захванах се с Вещерите, но стигнах до 5-я и реших да си почина малко от вещерските истории и сега чета Мисия Лондон Забавна работа

Прочетох Империя в черно и златно и освен липсата на хумор (е имаше няколко просташки момента) нямам съществени оплаквания.Някаква много яка комбинация от клок и стиймпънк и обикновено фентъзи.

А иначе вече преполових Пътят и доста се подепресирах.Много е добра,въпреки че някои думи трудно отгатвам какво значат.

След като изчетох Little Brother (огромна препоръка за тая книга бтв, най-доброто, което съм чел тази година!), подхванах The Dervish House - най-новата на Иън Макдоналд. Само хвалби чувам за нея, а и е КРАЙНО време да прочета нещо от тоя пич докрай, нищо, че е бавен и атмосферичен... Впрочем, корицата е убийствена за пореден път.

Най-после чета Джонатан Стрейндж и мистър Норел. Става все по-радваща с всяка страница.

Прочетох Всичко живо е трева на Саймък. Хареса ми доста по-мапко от другата му книга, която съм чел - Котешкото лице. В първата половина не се случва нищо, финалът беше глупав и героите бяха безразлични.

Ако наистина не си чел друго на Саймък, бегом - ама бегом! - да си намериш "Резерватът на таласъмите". Това е една от много, много малкото книги, за които не мога да намеря нито едно лошо нещо, което да мога дори да намекна, остави пък да кажа А съм я чел твърде много пъти, за да ми убегнат някакви слабости

Ако ти се чете нещо малко по-сериозно и философско (пак негово де), пробвай с "Градът". Малко по-тежко се чете от "Резервата" (и от "Котешко лице" де), но разсъжденията и настроенията са... смислени. И оставащи.

Иначе други негови неща, които бих препоръчал - "Планетата на Шекспир", "Времето е най-простото нещо", "Те вървяха като хора" и "Братството на талисмана". Има още няколко, които на мен ми харесват, но... започни от тези, пък току виж стигнеш и до другите

Добавено: Има и един стра-хо-тен негов разказ, който, за съжаление, съм чел само в руски превод и дори не си спомням как се казва (беше в едно издание заедно с "Резервата"). Ставаше дума за двама души, които случайно разбират, че богатите хора са богати, защото са се разбрали с извънземна раса, която им е дала... дървета, които раждат пари Много беше забавен, немалко беше социално ангажиран, много добре беше написан... и не се сещам изобщо как се казваше, а единствените неща, които си спомням и за които се опитвам да търся, са прекалено общи и не намирам нищо. Май името на извънземната раса беше преведено като "ролли" или нещо такова...

Добавено пак: Мдам, като се сетя как да го търся, го намирам. На руски се казва "Денежное дерево", а на английски - "The Money Tree". Не знам дали е превеждан на български.

Аз бях интензивно разочарован от Резервата, когато го препрочетох преди някоя и друга година. Това е книга тип Донеси ми главата на принца или Амбър, които по неясни причини стават емблематични за автора, въпреки че са му безкрайно далеч от най-доброто.

*Shrug* Както казах, чел съм си го отново и отново през годините, включително и доста наскоро, и продължава да ми харесва. Може и да е въпрос на личен вкус Иначе бих казал, че за Саймък по-емблематична книга би трябвало да бъде "Градът".

Други интересни творби на Саймък са "Гробищен свят" и "Отново и отново", поне доколкото си спомням. Също така сборникът с разкази "Извън планетата" и "Къщата на гагарите" (мисля че там имаше един приятен разказ за дървета, композиращи музика).

За мен най-добрите книги на Саймък са "Гробищен свят" и "Резерватът на талъсъмите" - чел съм ги по няколко пъти, понякога с интервал 4-5 години - все толкова си ми харесват.

От "Градът" нямам ясни спомени, а "Всичко живо е трева" не ми допада изобщо - не знам как се утвърдила като една от най-популярните му творби.

Много симпатична и веселяшка книга е "Рожби на разума". Друга, която харесвам много, е "Отново и отново".