Re: Сексистки хроники
Posted: Wed Feb 01, 2017 5:08 am
Бели пичове от всякакъв пол и сексуалност. Аз продължавам да съм супер заета и не мога да отворя форума от университета, което значи, че мога да се включвам в разговора само в 3те часа дето прекарвам будна у нас. Освен това се чувствам неподготвена да говоря по тея теми, тъй като тепърва има да учим в повече дълбочина за расизъм, сексизъм и прочее. Затова не мога да задълбая в дебата и минавам само да кажа да земете да понамалите малко defensive поведението, щото никой всъщност не ви напада и щото изглеждате леко нелепо отстрани като сте толкова defensive без да сте нападнати.
Обсъждаме академични дефиниции. Това дали сте съгласни или не с тях, не променя това, че са академични дефиниции, създадени по тоя начин, за да обозначат съществуването на даден проблем в обществото по възможно най-ясен и еднозначен начин. Проблемът съществува - не вярвам някой от вас да седне да отрича, че, примерно, (институционалният) расизъм съществува. Или че имаме един гъзилиард привилегии, които дори не забелязваме, в сравнение с хората с някакви физически и психически недъзи. Това как се е стигнало до тоя проблем, колко сериозен е той и как може да се разреши е обект на друга дискусия, която, съгласна съм, може да се води и по начин, който да ви накара да се чувствате нападнати. Тук обаче не се случва това.
Ако се чудите къв е смисълът от това да се обяснява, че небето е синьо, т.е. че невидими привилегии, дискриминация и опресия съществуват, ще ви споделя, че и аз се чудех, до миналия петък, когато оня сладур абсолютно чистосърдечно изтърси онова за католицизма, дето бил религия на равенството. Ето поради тая причина, понеже в света има бая такива сладури, дето са искрено удивени от това, че изобщо им смущават живота с тези нахални либерални врънкания, явно е нужно да има и обяснения за синевата на небето и изясняване на разни академични дефиниции.
Учебника, който чета до момента не е обвинил никого за привилегиите и опресията и не се опитва да насади чувство за вина и отговорност у никого. Може да е щото за да класифицирам нещо като обвинение, то трябва да отива отвъд посочването на обективната реалност (дефинирана от така зададените академични дефиниции), че небето е синьо. Трябва да ви кажа, че бях приятно изненада от трезвата и неемоционална трактовка на тея теми, особено като взема предвид колко е трудно да си неемоционален по тея теми. Бях се приготвила психически академиците в тая област да са някви Анита Саркезиан-и. До момента не са. И статиите, които прочетох и те не са. Изобщо, тонът в тях позволява диалог. Единственият по-остър тон в този учебник беше в главата за Critical theory, където хората си бяха излели раздразнението, от това че всеки чиляк хванат от улицата си въобразява, че има мнение по тея теми с тежест като на академиците в областта. Изпитвам силна емпатия към тея хора, щото аз имам подобни преживявания с чиляци, хванати от улицата, дето имат тежки мнения относно еволюционната теория. На Сашко, който е историк, също му е писнало да слуша тежки мнения за турското робство, което дори при наличието на робски пазари в Османската империя, пак не описва правилно това, дето се е случвало по българските земи (т.е. феодализъм). Та в тая глава, леко троснато ни беше казано, че има разлика между ""opinion и "informed knowledge". Еми, има. Факт.
Как се измерват институционалните -изми? С най-разнообразни статистики, мета анализи на най-разнообразните статистики и поставяне на тея резултати в исторически, икономически и т.н. контекст. Относно сексизма в САЩ, може да си потърсите някви числа, които ще ви покажат сравнение на брой мъже и жени по властовите позиции в държавни институции, парламент, президенство (ха-ха), бизнеси, религия, етц., това кой яде повече бой в къщи, кого го изнасилват повече, кого го дават в главни роли по телевизията, кого в какви роли го дават, за кого разказват повече обидни вицове, и прочее, и прочее. Не е като да няма числа, които да показват тенденции. Същото и за расизма.
А за тея дето са особено възмутени, че целия дискурс се води само от северно-американска гледна точка - ми пичове, аз от тая гледна точка го гледам, щото съм в Северна Америка и скоро ще се наложи да образовам северно-американски деца. Вече вие що четете основно северно-американски източници по интернет, си е ваш проблем. Като цяло, за да може едно общество да почне да си разрешава -измите, то трябва да е разрешило доста от по-наболелите си проблеми. А тоя тип общества са доста малко. Та, шансец. Ще четете за тях, а ако не щете - не четете и си търсете за някакви други. Щото аз няма да седна да ви търся. Е, аре, от мен да мине, ще ви дам идея. В България, дето белия българин няма от кво да го е срам и на никого никакъв расизъм не е причинил, имаме роми. Те сигурно имат някво мнение по въпроса. Ходете ги питайте.
Обсъждаме академични дефиниции. Това дали сте съгласни или не с тях, не променя това, че са академични дефиниции, създадени по тоя начин, за да обозначат съществуването на даден проблем в обществото по възможно най-ясен и еднозначен начин. Проблемът съществува - не вярвам някой от вас да седне да отрича, че, примерно, (институционалният) расизъм съществува. Или че имаме един гъзилиард привилегии, които дори не забелязваме, в сравнение с хората с някакви физически и психически недъзи. Това как се е стигнало до тоя проблем, колко сериозен е той и как може да се разреши е обект на друга дискусия, която, съгласна съм, може да се води и по начин, който да ви накара да се чувствате нападнати. Тук обаче не се случва това.
Ако се чудите къв е смисълът от това да се обяснява, че небето е синьо, т.е. че невидими привилегии, дискриминация и опресия съществуват, ще ви споделя, че и аз се чудех, до миналия петък, когато оня сладур абсолютно чистосърдечно изтърси онова за католицизма, дето бил религия на равенството. Ето поради тая причина, понеже в света има бая такива сладури, дето са искрено удивени от това, че изобщо им смущават живота с тези нахални либерални врънкания, явно е нужно да има и обяснения за синевата на небето и изясняване на разни академични дефиниции.
Учебника, който чета до момента не е обвинил никого за привилегиите и опресията и не се опитва да насади чувство за вина и отговорност у никого. Може да е щото за да класифицирам нещо като обвинение, то трябва да отива отвъд посочването на обективната реалност (дефинирана от така зададените академични дефиниции), че небето е синьо. Трябва да ви кажа, че бях приятно изненада от трезвата и неемоционална трактовка на тея теми, особено като взема предвид колко е трудно да си неемоционален по тея теми. Бях се приготвила психически академиците в тая област да са някви Анита Саркезиан-и. До момента не са. И статиите, които прочетох и те не са. Изобщо, тонът в тях позволява диалог. Единственият по-остър тон в този учебник беше в главата за Critical theory, където хората си бяха излели раздразнението, от това че всеки чиляк хванат от улицата си въобразява, че има мнение по тея теми с тежест като на академиците в областта. Изпитвам силна емпатия към тея хора, щото аз имам подобни преживявания с чиляци, хванати от улицата, дето имат тежки мнения относно еволюционната теория. На Сашко, който е историк, също му е писнало да слуша тежки мнения за турското робство, което дори при наличието на робски пазари в Османската империя, пак не описва правилно това, дето се е случвало по българските земи (т.е. феодализъм). Та в тая глава, леко троснато ни беше казано, че има разлика между ""opinion и "informed knowledge". Еми, има. Факт.
Как се измерват институционалните -изми? С най-разнообразни статистики, мета анализи на най-разнообразните статистики и поставяне на тея резултати в исторически, икономически и т.н. контекст. Относно сексизма в САЩ, може да си потърсите някви числа, които ще ви покажат сравнение на брой мъже и жени по властовите позиции в държавни институции, парламент, президенство (ха-ха), бизнеси, религия, етц., това кой яде повече бой в къщи, кого го изнасилват повече, кого го дават в главни роли по телевизията, кого в какви роли го дават, за кого разказват повече обидни вицове, и прочее, и прочее. Не е като да няма числа, които да показват тенденции. Същото и за расизма.
А за тея дето са особено възмутени, че целия дискурс се води само от северно-американска гледна точка - ми пичове, аз от тая гледна точка го гледам, щото съм в Северна Америка и скоро ще се наложи да образовам северно-американски деца. Вече вие що четете основно северно-американски източници по интернет, си е ваш проблем. Като цяло, за да може едно общество да почне да си разрешава -измите, то трябва да е разрешило доста от по-наболелите си проблеми. А тоя тип общества са доста малко. Та, шансец. Ще четете за тях, а ако не щете - не четете и си търсете за някакви други. Щото аз няма да седна да ви търся. Е, аре, от мен да мине, ще ви дам идея. В България, дето белия българин няма от кво да го е срам и на никого никакъв расизъм не е причинил, имаме роми. Те сигурно имат някво мнение по въпроса. Ходете ги питайте.