Споделете

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sat Apr 25, 2009 2:12 pm

Споделям, че вчера вечерта за малко щях да извърша убийство. Сега ще обясня и за какво говоря. Значи, тръгнал съм пеш към доджото. Вървя си по тротоара, на няколко метра пред мен вървят няколко дечица, не по-големи от седем-осем години. Заради енергийната конференция, за която всъщност нищо не знам, на всеки ъгъл има полицай. Вървя си, значи, в сравнително добро настроение съм, децата пред мен крещят радостно, още малко по-напред виждам двама полицаи да обсъждат нещо, но не ги чувам. Въобще всичко е много приятно. Изведнъж чувам бръмченето на някакъв двигател зад гърба си. Отскачам стреснато встрани и някакъв мотор профучава покрай мен без дори да намали. Минава между децата все едно са ято врабчета без изобщо да им обръща внимание. Минава покрай полицаите, но те се правят, че не го забелязват. В рамките на пет секунди пред очите ми мина следната картинка - някакъв кретен с мотор кара по средата на тротоара и минава през група деца без изобщо да му пука, че може да убие някое, и всичко това става пред очите на полицаите. Кресвам:
-Олигофрен малоумен, къде караш бе!
Не толкова защото съм направо бесен, а за да ми обърне внимание и да ми даде повод да му откъсна главата. Или поне полицаите да го забележат. И двете не станаха. За нещастие.

Amikae · Post by **Amikae** » Sat Apr 25, 2009 2:16 pm

Що не им тропна на куките да си свършат работата?

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 2:37 pm

Тайгъре... Е в такива моменти ужасно съжалявам, че нямам свръхсили и/или добро огнестрелно оръжие.

Amelia · Post by **Amelia** » Sat Apr 25, 2009 6:39 pm

Вчера беше твърде сюрреалистичен ден. Шефът беше поканил на гости едно велико величие от Университета на Южна Калифорния и се предполагаше всеки от нас да му презентира с какво се занимава, после ние девойките да го заведем на обяд и накрая тоя да даде презентация на катедрения семинар, който имаме всеки петък и на който често идват разни големи имена от цял свят да ни говорят.

Та да кажа две думи за въпросното лице - човекът е учил в Оксфорд, още като докторант през 70-те полага теоретичните (а и експериментални) основи на два съвсем нови спектрални метода за анализ - магнитен кръгов дихроизъм и вибрационен кръгов дихроизъм (аз се занимавам с първото). Това е толкова дълбоко в квантовата механика и е толкова шибано откъм теория, че трябва да си баси титана на мисълта, за да можеш да го направиш докато си още докторант. Затова и цялата катедра тръпнеше в очакване да го види. Определено е един от по-големите учени, които са ни посещавали. Та настъпва съдбовния ден. Презентациите на групата са нарочени за сутринта, следва обяд, следват срещи с други групи, следва катедрен семинар в 3. Сутринта, както си седя в кюбикъла и си преглеждам презентацията за последно, идва шефа с налудничав поглед и тресейки се ми съобщава, че гостът му не е в ред с главата, да съм го имала предвид...

Оказва се, че тоя е толкова сенилен, че с него почти не може да се говори...

Презентациите пред него минават, тоя стои като статуя, когато го питаме има ли въпроси или мълчи, или изтърсва няква глупост след 5 минути. В нашата група разработваме един програмен пакет за сметки (АДФ) и всичките ни симулации са с тоя софтуер, той изцепва на средата на една от презентациите как основния ни конкурент Гаусиян бил най-добрият програмен пакет ЕВЪР. На мен ми каза, че в тая група сме много глупави, щом не ползваме хибридни функционали,, щото това били най-добрите функционали (което разбира се не е вярно за всички случаи). И т.н. Някак успяваме да издрапаме до края, когато следва ново мъчение - аз и останалите три докторантки (основния ентертейнмънт юнит на групата) по традиция водим госта на обяд. Трябваше да го дундуркаме повече от час и това беше най-дългия и кошмарен час в живота ми. Опитваме се да водим разговор, онова или не отговаря или отговаря с ебати закъснението. Включая на въпроси ще иска ли нещо за пиене, какво ще поръча за ядене и т.н. Просто ОМГ. Мен лично ме обземаше паника за катедрения семинар - тва обещаваше да е баси провала. Опасенията ми се задълбочиха, когато шефът дойде да каже, вече съвсем изтрещял, че оня е приготвил 300 (триста!) слайда презентация и си е мислел, че ще говори час и половина, щото на последното си посещение нам къде си е говорил час и половина... След това шефът замина да предупреди останалите професоря, че гостът му е сенилен, а ние останахме в тих ужас от това, което ни предстоеше.

Та идва семинара. Събира се цялата катедра - някой даже беше донесъл кафе и кукис. И ужасът почва. Пичът работи от 60 години и беше твърдо решен да ни покаже ВСЯКА една шибана молекула по която е работил. Целият семинар беше за това как с неговия метод и сметки с Гаусиян и хибридни функционали, той успява да отрече резултатите на всякакви други експериментални методи за установяване на абсолютната конфигурация на разни хирални молекули (такива дето имат по два енантиомера, ако някой си спомня органичната химия). Пред всеки слайд се мълчеше по 2 минути, докато тоя се сети кво трябва да ни каже. Едно и също, едно и също ние само гледахме как цитираните статии се продвижват напред във времето. Цялата катедра беше зяпнала изумена. Като стигнахме до 2000 година наоколо взеха да се чуват одобрителни възгласи и смях. Като стана 4 часа, шефът го прекъсна и му каза, че времето е изтекло, от което оня изглеждаше супер изненадан. Каза, че още малко му остава и четвърт час по-късно все пак спря да презентира. Зададоха му въпрос - дали е използвал някакви модели за солватация, щото всичките му сметки бяха във вакуум, а разтворителят е доста важен за геометрията на молекулата, при което тоя се препарира, мълча 2 минути накрая отговори: "Солватация? Ама ние работим с хибридни функционали и добри базиси." След което аз вече не можах да издържа, защото се смеех истерично, заедно с останалите девойки от групата и дори половината експерименталисти, и изхвърчах навън от залата правейки се че кашлям. Честно, опитах се да мисля за смъртта на любимото ми куче, за да сложа под контрол доста грозното си поведение, ма не помогна. Малко след мен се изля и останалата част от катедрата, и тя превиваща се от смях.

Знам, че беше кофти от наша страна, ма не беше лесно да се озапти човек. Старостта не прощава и е ужасно тъжно, когато един голям мозък си отиде по този начин, но за това има пенсия и пенсионери ебати. Тоя в момента има двама докторанти и един пост-док и продължава да се вихри в Университета на Южна Калифорния и да реферира статии, което е АБСОЛЮТНО недопустимо независимо от това колко гениален е бил някога. Та така...

Шефът днес ще го води по Скалистите планини. Горкият.

passer-by · Post by **passer-by** » Sat Apr 25, 2009 7:03 pm

По последния ти параграф бих подхвърлил нещо, ама шефът ти сигурно и сам се е сетил - за доброто на науката, един вид.

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 8:39 pm

Имаше земетресение.

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Apr 25, 2009 9:30 pm

Да, а ние толкоз гаврихме онзи човечец...

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 9:42 pm

Ма не беше в Хасково и не беше на Великден!

Вранча, 5,5 по Рихтер

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Apr 25, 2009 9:50 pm

Е и? Пак е събота, нали? Пък и тва все пак е в БГ

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 9:59 pm

Великден е в неделя! И беше миналата седмица! Вранча е Румъния бе! Не е квартал на Хасково! Доста земетръсен район, бтв. Седемдесе и някоя си там е станало доста здраво земетрение. Това е по-слабо, дано да няма жертви. Надявам се де.

Roamer · Post by **Roamer** » Sat Apr 25, 2009 10:31 pm

Мдам, баш на Великден покрай хасковските истории роднините ми си спомняха за онова земетресение около Вранча - брали са страх, силно е било, въпреки че е било в Румъния.

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Apr 25, 2009 10:34 pm

Добре, ма той нали го вещаеше събота срещу неделя...? Или? Пък и все тая, през уикенда е!!!

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 10:49 pm

Вив! Ша та напляскам!

Пенч, и ние тук с мойта мама седяхме и разменяхме сладки спомени от онуй чудо. Аз имам един не много сладък спомен. Значи, болна съм там от грип или Бог знае какво. Внезапно получавам криза. Вдигам температура 39 градуса. Наще почуряват и докат се чудят как да я свалят, тя пада на 36. Докато още си плюят в пазвите, след има - няма двайсе минути вдигам четирсе... Междувремнно почва яко да тресе. Баща ми ни награбва с майка ми и заставаме под касата на вратата. А аз в това време бълнувам, халюцинирам и виждам как майка ми е с три очи и искам да избягам. Добре, че съм достатъчно малка, че да ме удържат.

Незабравим земетръс е било.

После пък оня в Стражица... Нямахме ток и аз седя в тоалетната на свещи, когато тресна. Ъххх!

91-ва някъде тресна май в Турция, не помня, ама бяхме вече в квартирата, че чакахме да се построи блокът на мястото на хубавата ни къща. То беше много здраво също. През деня в даскалото се пропука стена, а вечерта вратите на долапите се отваряха и затваряха. И после беше през 99-та май онова гадно земетресение в Турция след слънчевото затъмнение. И то не беше приятно.

Та така... Мили семейни спомени

Vivian · Post by **Vivian** » Sat Apr 25, 2009 11:02 pm

А ако на мен вземе, че ми хареса?

Marfa · Post by **Marfa** » Sat Apr 25, 2009 11:14 pm

Втасахме я...

Споделете

Who is online