ShadowDance

Interpreter wrote:Съгласявам се, не че правя статистика на грешките Просто се натъквам от време на време на подобни неща, а затрудняват процеса все пак

Тия, дето аз съм ги виждал в издания на Зиндел, са тооооолкова неочевидни, че обикновено седя депресиран с дни и се чудя наистина ли са грешки...

(the atoms of his mind имаше в първата част от "Реквиема" ; сега не се сещам друга, останала ми е само фрустрацията на предания преводач)

аз се опитах да почна поредицата,но на стотната страница я отказах.Начертах с червено химикалче пентаграма и я изгорих с тъмен ритуал.Такива очаквания имах,а тя хич не ми хареса.И какво беше това въвеждане на такъв брой герои?!?Главата ми се замая да помня имена.

Че какво толкова лошо видя до 100-та страница?

Ако е само до героите, че то и в Мартин до 100-та страница ти изнасят две родословни дървета герои....Ако наистина е само това причината, пробвай пак. Книга е, може да се връщаш назад и да препрочиташ. Според мен си струва усилието.

И на мен Малазана започна да ми харесва в края на първа книга, но дотогава ТАЙНО ме беше пленил просто. Герои, герои.. какво? Води си бележки, ако трябва ;р Ериксън има по-малко герои от Джордан...

Да не говорим за това, че в края на всяка книга има подробен списък на повечето герои... макар че... мдам, добре де, не е добра идея човек да гледа този списък, преди да е свършил с четенето на книгата, защото той отразява ситуацията и разпределението на ролите в края Но все пак... помага - особено докато четеш следващата

Trip wrote:Ако наистина е само това причината, пробвай пак.

Картофът си каза ясно, че е унищожил книгата физически - и с известна злоба. Така че няма как.

А и далеч не е първият с баш същия проблем с Градините. Ериксън предполагам е можел да го предвиди и спести на по-крехките читатели.

E, от друга страна пък вече достатъчно пъти на достатъчно места достатъчно хора са казвали, че това не е проблем за всички - и за мен примерно си е част от чара на света... така че едва ли има смисъл да повтаряме отново стари обсъждания, просто всеки си остава с мнението си и това е

Де множеството герои да беше единствения проблем.Вярно е ,че и при Мартин има толкова много,но той пише много по-увлекателно.Докато в Малазана просто не се случи нищо кой знае колко интеретсно.Може би ще намеря време да я прочета пак,ама се колебая.

Moridin wrote:И на мен Малазана започна да ми харесва в края на първа книга, но дотогава ТАЙНО ме беше пленил просто. Герои, герои.. какво? Води си бележки, ако трябва ;р Ериксън има по-малко герои от Джордан...

И да чета цялата книга заради края ли?

Малазан и мен ме затормози доста, заради което реших да не го чета след първа книга. Муден е, стилистично е тежък, с прекалено много наистина ненужни изнервящи описания и т.н. Да, вижда се, че ще е нещо огромно, правено с размах, но все пак...

Ериксън може да има по-малко герои от Джордан, но и диалозите между тях са много, много по-малко, отколкото тея в Джордан, което поне според мен, прави книгата трудна за четене. Аз съм човек на действието. Когато почнат да ми описват в детайли как изглежда няква крепостна порта с пазачите под нея, без това да има особено отношение към сюжета, аз искрено се отегчавам.

Ериксън може да има по-малко герои от Джордан, но и диалозите между тях са много, много по-малко, отколкото тея в Джордан, което поне според мен, прави книгата трудна за четене. Аз съм човек на действието. Когато почнат да ми описват в детайли как изглежда няква крепостна порта с пазачите под нея, без това да има особено отношение към сюжета, аз искрено се отегчавам.

Само да вметна, че точно Джордан е човекът, който се отнася/ше/ в ненужни описания на рокли и всякакви други шивашки изделия и чиито диалози макар и повечко бяха лишени от какъвто и да било смисъл /особено в последните книги/

Аз съм чел само първите два Малазана и им се насладих много, въпреки че главно в първия имах сериозни проблеми със схващането на някои изречения и диалози.

Darkling wrote: Само да вметна, че точно Джордан е човекът, който се отнася/ше/ в ненужни описания на рокли и всякакви други шивашки изделия и чиито диалози макар и повечко бяха лишени от какъвто и да било смисъл /особено в последните книги/

Факт. Но стилът му ги прави доста по-лесни за четене. Което не намалява досадността им ни най-малко.

наистина понякога попрекаляват с описанията,но аз изпитвам голям кеф,когато Мартин почне да описва какви ястия им поднасят на трапезата.

Странно. Точно пък в началото на Малазана не съм усетил никакви забавяния и излишности...В сми, има все много интересни и много напрегнати събития, хрътките на сянката избиват цяло село, нашите разследват, разпри в лагера на Малазаните, МОЩНА БИТКА....

Пък и диалозите са адски много и все с някакъв интересен конфликт в тях - тия между Паран и Адюнкта, между Паран и Топър, между Паран и сестра му, или Татърсейл с оная куклата, или пак тя с бандюгите на Уискиджак, или куклата (преди да стане кукла) и Тайшрен...Като се замисля, огромна част от началото на Малазана е диалози, описания има колкото за атмосфера, а такива на крепости пък въобще няма.

Ненам къде си ги проспал.
Аз знам, че ти току що описа 75% от диалозите в книга, която е близо 700 страници. Считай за кво иде реч.

На баба ти хвърчилото. Описа диалозите само в първите 100 страници.