ShadowDance

VenomPlague wrote:

Roland wrote:Wait, wait, wait, wut? Клуни има... ниво? Since when?!

Since ER.
Не, шегата на страна Клуни има такова присъствие и харизма, че го прави подходящ както и за комични роли: O, brother where art thou, Burn After Reading, така и за по-сериозни: Syriana, Michael Clayton
Не казвам, че е велик, просто почти винаги(или поне филмите, в които съм го гледал) играе добре.

+1

Зарязах дълбоко-смислените филми (демек всичко излизало наскоро, което не е произведено в щатите, с много малки скрийнър изключения) напоследък, за да разнообразя малко. По-добре да се бях гръмнал. Или не, да се бях взривил. Наскоро, целия декември, на такава пумия се нагледах - и как се оказа, така че всичките филми бяха над 2 часа, незнам - че не искам и да си припомням:
1) Новия Хари Потър - филмчетата ми бяха зарибяващи и приятни, но новия филм щеше да ме докара до поне рязане на вени. 2 часа и половина нищо, скука и много скука

Spoiler: show

и накрая Дъмбалдор взе, че умря. ВТФ? Изобщо не ми пукаше за него през целия филм. Накрая да бяха избили целия каст пак щеше да ме боли гъза за тях.

2) Бастардите на Тарантино - една поддържаща роля на "ю ноу ху" филм не прави. И тия дето ми разправят, че Тарантино се бил върнал към корените си, като в Глутница кучета, може да ходи да пасе патки - в Сибир.
3) Зомбиланд - перфектни първи 15-20мин, все едно играех Left 4 Dead. Обаче след това - о, майко мила. Тъпо, тъпо, ама много тъпо.

Spoiler: show

И тия двете женки като се появиха и направо скапаха ама абсолютно всичко. Фак дъ гърл пауър!

4) Law abiding citizen - Стилно направен филм, до последните 10мин.

Spoiler: show

Тоя финал успя просто да ми скапа цялостното усещане от филма и само заради него го намразих. deus ex mashina. Бахти тъпнята.

5) Геймър - Олеле, божко. Никаква връзка с нищо, ама никаква. Никога не си бях тръгвал от кино салон досега, дори и "яяякия" Ерагон устисках докрай, ама Геймър ми уби и малкото останали мозъчни клетки.
И имам чувството, че нарочно продължавам да гледам тези филми, с цел да видя до каква степен мога да затъпея. Близките месеци такъв гаден хейтър съм станал, че мога да оплюя почти всичко излизало напоследък. Рядко ме радва каквото и да е ново американско кино. За това стой си мирно при европейското и азиатското кино, и не доближавай по никакъв повод до тази огромна кофа с фекалии, с щампа САЩ.

ПС. А колкото до Slumdog-а, по-добре той отколкото малоуумния по всякакви параграфи Бенджамин Бътън. Въпреки че, моят фаворит беше Milk, след него Никсън филмчето и чак тогава Slumdog. Но филма за мен беше повече от добър. А и съм пристрастен от към Дани Бойл стаф!!!

ЕДИТ:
6) Public enemies - голям почитател на Miami vice и Collateral, особено на Collateral, ама този новия филм на Ман беще яко в джаза. Ама яко.

"Лив фрий, ор дай хейтър"

Аз за Клуни малко да се намеся: за мен винаги е бил един от най-посредствените скъпоплатени актьори. В смисъл, навсякъде (включая във филма, където взе Оскар заради брадата) е еднакъв, а успявам да го толерирам най-вече като го ползват братята Коен за комедийни мърлячески роли. Като ентъртейнър ми е ужасно високо, щото иначе поне има чувство за хумор (макар че има некъв чичарски чар у него дето леко ме дразни), ма като актьор е толкова...посредствен. Ениуей, в Up in the Air е като една по-малко печена и леко по-зле изиграна чичка-версия на Том Круз в Джери Магуайър. (коет значи, че като цяло го възприех)

Клуни пък какво ви е направил,повечето филми с него не са никак лоши,а играта му,както и да я характезирате,не е никак дразнеща,че да пречи на зрителя.
Даже последно гледах Good night , and Good Luck пак с него и останах адски доволен от филма,който иначе не е особено популярен и е минал незабелязан под сянката на разни пумии от 2005-та

Първо на първо, Good Night & Good Luck е филм със 7 номинации за Оскар и предълъг списък от други признания навсякъде из света, че да се нарече 'не особено популярен' и 'минал незабелязано'.

Клуни не ми е направил нищо персонално, но аз подобно на хората затънали в блатото на мазния му чар имам право да си изкажа недотам ласкателното мнение за него (при все че ме кефи истински в O Brother и напълно ми хареса в Up in the Air). Ся, тва че той е 'принципно готин' и свестен пич да се ползва като някакво заместване на актьорски способности...еми, мен примерно ужасно ме кефи Адам Броуди като свестен пич дето е сладък, ма не твърдя, че задълже трябва да бъде номиниран колчем се весне в някоя второстепенна роля, дори и ако има 'присъствие'. Просто има едно определено ниво на толерантност спрямо някой, дето е блъснат в шоубизнеса благодарение на 2/3 от родата му, която се шмитосва из публичното пространство и колкото и да е як, като вземе да получава превъзнасяния до небесата и номинация за Оскар за 'игра' на всеки 2 години, почва да ми става едно такова некомфортно. Щото за 24-каратова усмивка има и други мъжкари, които можем да номинираме.

А иначе, по мое скромно мнение, близо 1/3 от филмите с него са бутафория. But that`s just me.

На мен ми се струва, че е слаб актьор, който дължи успеха си на това, че харизматичен и приятен за гледане (както и Антонио Бандерас например). Сред жените сигурно тоя тип са много повече. Все пак това го поставя над пълното дъно, не предизвиква физически болки като Орландо например...

Вчера се опитах да гледам Ъп, но първите 10 - 15 минути тотално ме депресираха и не го доизгледах.

Е, ти си спрял точно преди веселото.

Did You Hear about the Morgans -отегчително, несмешно нещо с пак ужасно скучен Грант.

It`s Complicated -донякъде 'meh', донякъде забавен. Мерил е разкошна, както винаги всъщност.

Vivian wrote:
Редуване на 'крайности' категорично не е нещо лесно за който и да било актьор. Тъй като обхващането на цялата гама емоции от едната крайност до другата показва някакъв доста широк диапазон.

контрастирането на противоположни емоции улеснява и актьора, и зрителя, щото много по-лесно се възприема (и прави) разлика между крайности, отколкото между сходни емоции. това е широко използван факт още преди метод актинга и все така популярно прилаган и след това. в резултат на това за диапазон се съди по-добре, когато е приложен в два различни филма. а "лесното" е относително, очевидно.

но това тъй или иначе няма толко значение в случая. левит си знаем, че може.

"Сянката" с Алек Болдуин. Все така си ме кефи. Не че е нещо особено като филм, де, обаче радва.

Гледах Up in the air и като почна си викам това ще е филма за тая година, дето най-ше му се изкефя. 20 мин по-късно


ЛЕЛЕ КОЛКО БЕШЕ ТЪП. Едвам го изтраях до края. Пълен провал по всуе показатели. И Клуни се превърна в някво безгръбначно.

Bright Star...леле, КОЛКО е красив!!!!! Зловещото е, че с друго горе-долу не може да се похвали. А да, ръгането на поемите на Кийтс на всеки 9 минути в сценария помага прекомерно за възприятието.

Notorious, добър сценарий, който ни показа дори и за кратките си 2 часа, - които описват период от 24 години, все пак - мъжа, сина, бащата, съпруга и човека Кристофър Уолъс. Кастинга беше повече от приличен. Като цяло добър филм, който бих гледал отново. Все пак тази тематика е една от любимите ми. Но колкото и да ми хареса филма, просто беше далеч от класата на моите фаворите в този жанр - 8 mile и Hustle & Flow - за момента просто нямат стигане, като субективно давам една единица повече в полза на 8мата миля. Субективно.

Иначе за хората, които си падат по такава тематика - филма си заслужава - гледайте го.

Да не го гледат тези хора,...

Spoiler: show

... които очакват филма да представлява 2 часов конфликт между Ноториъс и Тупак. Филма не е crime/triller, а е биографична драма. Така че, не очаквайте да разберете кой кого е убил. Филма е за човека Кристофър Уолъс и за легендата Ноториъс БиАйДЖи.

Cache на Ханеке, страхотен филм, сега се опитвам да го осмисля, но подозирам, че:

Spoiler: show

Сюжетът е неразгадаем пъзел, който не може да се реши, ако се разглежда само реалистично. В което няма лошо, даже е по-добре.

БТВ, сцената със самоубийството беше една от най-изненадващите, които съм гледал от много време. Тотално шокираща.