ShadowDance

passer-by wrote:Very 60s, Stan Lee would approve.

Намигване към периода на първите Хиксмени, може би?

Забравих да отбележа, че олигофрените го оспойлиха като просто показаха от другата страна кой е в следващия Uncanny sедмица по-късно...


Бтв, днес изнърдях кардинално. Преди няколко седмици имаше събиране на Geeks OUT (гей гийк група в Чикаго) в един от баровете - тривия игри с отбори, алкохол - яка комбинация. И накрая аз спечелих купони за намаление в един от комикс магазините ни. Имаше нормални купони и такива за стари комикси. Съответно днес изхарчих тия за старите и си взех с тях Avengers Annual #10 от зората на времето, щото там е първото появяване на Роуг. Колко е грозна ^_^

Добър избор, това е една от най-яките истории на Авенджърите плюс чат-пат Хиксмени, ама основното е как Роуг оунва Авенджърите отначало, а после Керъл Данвърс си изяснява отношенията с тях от една предишна история.
Крис Клеърмонт добре се е справил и тук.
Историята си е стабилно осемдесетарско качество.
За рисунките (тук на Майкъл Голдън) не ми се спори вече с млади читатели (които се мръщят на художници като този на Дарк Финикс Сага Джон Байрн - и тогава, и сега сред най-кадърните в занаята), на мен ми допадат като комиксови рисунки.

Ще спомена само, че целта на един комикс не е да е фотоалбум, а да разказва история чрез рисунки (storytelling abilities ).

Ако за теб това е зората на времето, значи шейсетарските класики са ти отпреди Биг Бенга.

Всичките дисклеймъри не могат да направят тоя тип арт привлекателен или по-"комиксов" или квото и да е за хора, отраснали с Грег Капуло, Марк Силвестри и околните. Болезнено остарял е и ако не беше отраснал с него, и ти щеше да го виждаш по тоя начин. Не, че всичко сега е перфектно (и бтв, стига с тия фотоалбуми, Phoenix Endsong е буквално единственото на Ланд, което АЗ конкретно харесвам), но като човек, почнал да чете през 2000те, 80-тарският арт ми е омфг мъката визуално. Да не говорим, че той е мислен за много по-наивен тип разказвачество, с много по-оголени и директни емоции.

На рандъм споделям, че напоследък имам малко до никакво време за комикси, но бавно и славно напредвам с Morning Glories - едно от новите особено успешни отрочета на Image, Ицо е писал за него преди няколко странички. Е, доста е добре, поне съдейки по първите почти 10тина броя. Историята е доволно заплетена, героите са доста по-дълбоки от рандъм псевдо-мистериозни тийнове и така. Единственото, което дразни на моменти е, че въпреки че постоянно се случват някакви ужасяващи неща на следващия ден никой в училището не е особено стресиран от случващото се....

Искам да питам, предвид цената им и дължината на повечето поредици, можете ли да ми препоръчате някакви завършени истории в максимум 5-6 TPB-та? Не че сега имам парите или времето, но по принцип. Fables, Hellboy и някои други изглеждат доста интересни, но са дългички. За предпочитане да не са типично супергеройски.

Claymore47_Fen wrote:Искам да питам, предвид цената им и дължината на повечето поредици, можете ли да ми препоръчате някакви завършени истории в максимум 5-6 TPB-та? Не че сега имам парите или времето, но по принцип. Fables, Hellboy и някои други изглеждат доста интересни, но са дългички. За предпочитане да не са типично супергеройски.

Locke and Key

Roland wrote:Болезнено остарял е и ако не беше отраснал с него, и ти щеше да го виждаш по тоя начин.

Не.
Има и хора на твоите години, че и по-млади, които са почнали да четат комикси отскоро като теб, но те пък оценяват големите имена от 60-те до 80-те години, макар и да не са отраснали с тях - то и аз не съм, чета американски комикси от средата на 80-те. Та тук си е до твоето лично възприемане.

Като харесвам и доста от по-новите художници, разбира се, просто оценявам сторителинга на ветераните - новите впрочем невинаги го постигат, сега сплашовете и двойните сплашове се срещат все по-често след като сценаристът казва на художника "Абе нарисувай там някакъв кютек на една или две страници, ти си реши как". Нищо против, и старите умеят големите масовки, но пък също им се позволяваше и да отделят повече панели на другите страници за повече и по-умело предадена история.


Мен доста ме кефят такива художници от ветераните (някои продължават да работят, впрочем):

Spoiler: show

Джордж Перес:






Джон Байрн:








Дейв Кокръм:


Алън Дейвис:




Джон Бушема:




Нийл Адамс:

И много други от по-старите, но да не прекалявам.

Claymore47_Fen wrote:Искам да питам, предвид цената им и дължината на повечето поредици, можете ли да ми препоръчате някакви завършени истории в максимум 5-6 TPB-та? Не че сега имам парите или времето, но по принцип. Fables, Hellboy и някои други изглеждат доста интересни, но са дългички. За предпочитане да не са типично супергеройски.

Бих ти препоръчал Rex Mundi. Точно 6 ТРВ-та са и първите 5 са изключително качествени, но за съжаление финала е доста слаб. Историята е нещо сходно на "Шифъра на Леонардо" с доста добър арт.

Повече информация тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Rex_Mundi_ ... se_Comics)

Кратко, завършено и несупергеройско = Vertigo.

Preacher (9)
War Stories (2)
Transmetropolitan (10)
100 Bullets (13)
Lucifer (9)
We3 (1)
Y the Last Man (10)
Sandman (10)
The Invisibles (7)
The Filth (1)
DMZ (12)
The Losers (5)
Scalped (10)

В скоби е броят на ТПБ-тата им, но някои имат и по-дебели издания с твърди корици. Имай предвид, че различни ТПБ-та са с различен брой епизоди.

Е, някои са малко повече от 5-6 ТПБ-та, но всички са завършени (най-дългата е 100 Bullets - 100 епизода, повечето други са по 60-70).

Някои от тия артове са много добри, факт.

Що се отнася до тия, дето са мой набор и четат отскоро, но се превъзнасят по старите артове - link or it didn't happen :p


И мисля, че трябва да си изясним терминологията малко, щото точно "разказвачеството" на старите комикси е пълната дупка. Историите им са по-сбити, често по-интелигентни и развити, НО начинът, по който са разказани, е лоботомия пълна. На Клермонт балончетата с мисли и ферманите реплики, съпътствани от фермани описателност са всичко друго, но не и добро разказвачество.

И честно казано комиксът е достатъчно нов медиум, за да можем да си позволим твърдението, че определени развития са просто от лошо към добро, а не от "едно" към "друго".

За комикса като нов медиум вече ти казах по-назад, че си леко в грешка, освен ако смяташ във векове.

За сторителинга говорех за художническия такъв, тоест умението на художника да разкаже даден сценарий, а не просто да налепи 22 страници с отделно красиви картинки, които нямат достатъчно добра връзка за плавно преливане от една страница в друга и от един панел в следващия и създаване на усещане за цялостна история.

(Scott McCloud го обяснява далеч по-добре в Understanding Comics - комикс за комиксите като изразно средство, погледни го ако още не си.)
http://en.wikipedia.org/wiki/Understanding_Comics

http://en.wikipedia.org/wiki/Scott_McCloud

McCloud has been called the "Marshall McLuhan of comics".

А за линкове, да, ей сега ще преровя два-три западни форума, изчакай тук.

Не казвам, че всички твои набори имат едни и същи вкусове, а че някои от тях харесват и неща, правени преди да са почнали да четат комикси (което е и моят случай, казах го по-горе).

Комиксът като поп-културен жанр Е нов медиум, колкото и стари да са корените му. Тя и операта произлиза от гръцката драма, ама двете нямат много общо.

А че има хора, които харесват тоя арт, не се и съмнявам. Но също не се съмнявам и че са малцинство.

Аха, колкото и телевизията и киното, да речем.

Арта и ти каза току-що, че ти се струва много добър - а това са само някои от имената.

Добавих два линка, хвърли им един поглед, ако искаш.

Всъщност с поне 50 години по-млад е от киното. Модерният комикс произлиза повече или по-малко от супергеройските комикси от първата половина на 20 век. Най-ранните от тия са средата на 30-те, ако не ме лъже паметта.

И бтв, телевизията само за последните 20 години е направила някакви невъобразими крачки напред до степен сериали от 70-те и 80-те да са негледаемо зле по съвременните стандарти. Тия медиуми еволюират много бързо.

Доста комикси нямат нищо общо със супергероите и преди, и сега.
(Първият супергерой се води Суперман, създаден през 1938 г.)

Супергеройските комикси са най-масовите в САЩ (даже не в Европа), но не са Алфата и Омегата на медиума, просто имат по-добра видимост, особено покрай игралните и анимационни екранизации.

Та комиксът, бил той "модерен" (?) или не, е малко по-широко понятие с мнооого жанрове и типове истории.