ShadowDance

Е аз знам, че не съм го чел, та ми е спокойно :)

Мдам от Космически лечители е:)
Marf ,Thundie - razberete se koi shte puska:)

...
Защо изобщо са ме оставили жив? Та още на третия месец, когато са ме извадили от възвишената утроба на майка ми, за да ме пренесат в родилния инкубатор, вече са знаели генетичната ми структура. Древните спартанци просто са хвърляли в някоя пропаст недъгавите си рожби. А ****** са повече от всякакви спартанци. Хуманизъм ли? Никаъв хуманизъм няма у тях, просто експериментът, като всеки експеримент, е трябвало да бъде доведен докрай, да се види какво ще излезе от него - до това се свежда при всички случаи хуманизмът на тия изследователски машини. Затова не са и повторили експеримента,, всички по-нататъшни раждания са ставали с присадки. Един такъв хромозом им стига на борда, колкото да си го наблюдават. Но цял живот да те наблюдават!...
Разбира се, празните камери са също заключени и аз нямам ключ, пък дори да се върна за него, никой няма да ме остави да лягам във ваната-ковчег, затова стърченето ми тука е излишно. Но в тоя коридор - така и не проумях как съм попаднал в него - не е неприятно. Тук цари онова чудно равновесие между живота и смъртта - съня на спящата царкиня. Хладно е, доста е хладно, почти студено е, но температурата е в хармония с температурата на треперливата пихтия в гърдите ми. Чувствам, че тоя студен инкубатор ще излюпи след малко някакво студено решение в мен, но заплашителния глас на скретаря-автомат вече доста отдавна повтаря едно и също: "***** ***** да се обади веднага на първия координатор" и пълни с тревога дори най-затънтените кътчета на ****.

Ей вий съвсем умряхте:( Ми кажете нещо де, кажете, че искате там жокер ли, що ли, де да ви знам! Например, признавам си, че авторът е нашенец, в началото мислех да кажа соц, ма после реших, че е мног обобщаващо и на ви - нашенец е! Ади да познаете най-сетне, къф е този безинтерес на талази на мога да разбера

Ми аз не го знам и затова не се обаждам, но съм тук :)

Mи то и аз не го знам, пък жокерът ти изобщо не ме улесни:)
Кажи още нещо де!:)

Мисля стана ясно, че туй е неизвестно. Марфе, съкровище, или пускай нова, или.. пускай нова ;ррр

В краен случай можеш да пуснеш нова:)
Ама по-лесна, ао може да не е от бг автор:)
Или пуно повечко жокер:)

Хубу де! Любен Дилов, "Пътят на Икар"! Мноу некадърно крадено от Лем би ти даблю.
Та тъйиии, т'ва го знаете!
"Не влизам в стая, а в градина. Нощна градина с тиха песен на щурци, свежест и прохлада, висока и гъста трева.
А какво всъщност би трябвало да очаквам?
Хотелска стая с разклатено легло и още мокри от честото пране чаршафи? Това й е хубавото на виртуалността, че можеш да докараш по желание големината на вътрешното пространство в дома си.
Тръгвам към светлината на фенера в тревата.
Движенията ми са бавни и вяли, почти не ми се спи (т'ва е нагла лъжа, бел. Марфа, спи ми се кат на идиотка, ма нали се жертвам за общата кауза, че Дем или Мат да познаят загадката, се трепя ся...)" но ме е налегнала тежка като олово умора.
Къщичката е малка - нещо средно между хубава вила и скромно семейно жилище. Няма никой. (забележете не "няма никого", както напоследък се требят да го превеждат по всички субтитри на всички филми, съвсем нормален превод - "няма никой", бел. Марфа) Фенерът свети самотно и тъжно. За миг ми се струва, че състрадателната Мадам е решила да ме остави насаме със себе си. Не, едва ли. Съчувствието си е съчувствие, бизнесът обаче си е на първо място..."

Тъй, кой познал - познал, кой не познал, да плаче, а аз заминавам за три дена извън града да мра с високо вдигнато чело като герой на своя пост, така че, поменувайте ме с добро и продължавайте делото ми... Амин...
Тъй де:Р

Мхм, Лукяненеко, "Лабиринтът на отраженията", изчетох я преди седмица, та са ми пресни впечатленията:)))

Морви позна:))))))))))))))))))) Хихихик, тоз път без близнаци:Р Ми ади, от нея ше чакате вече, молете й се да е нещо по-разконспируемо!

Ще чакате, определено ще чакате:Р... щот сега трябва да се прибирам скоростно, та утре ще пусна...

После се дотътри до масата, седна и взе писалката. Така... Къде все
пак съм виждал този интеграл? Едно такова изящно интегралче, симетрично
отвсякъде. Къде ли съм го виждал? И дори не константа, а чисто и просто
нула! Добре. Ще го оставим в тила. Не обичам да оставям в тил, неприятно е,
като зъб с дупка...
Започна да премята листчетата с вчерашните изчисления и внезапно
сърцето му сладко замря. Ама че бомба, ей богу... Бива си те, ***!
Голяма работа си! Накрая май излезе нещичко. При това, братле, истинско.
Това, братле, не ти е "Форма на петата на големия пасажен инструмент", туй,
братле, не го е правил никой преди теб. Пу-пу, да не му е уроки...
Интегралът... Да върви по дяволите интегралът му с интеграл, по-нататък!
Чу се звън - от вратата. @@@ скочи от кушетката и вирнал опашка, се
примъкна в коридора. *** грижливо затвори писалката.
- Направо са пощръклели - измърмори той.
Отвори вратата. Вън стърчеше невзрачно човече в тясно сако с неопределен цвят, небръснато и потно. Леко наклонено назад, то държеше пред себе си огромна картонена кутия. Като мърмореше нечленоразделно,
невзрачният се спусна към ***.

Не съм го чел, но се хващам на бас, че е на Стругацки нещо Стилът е неподражаем просто

Ми абсолютно прав си, ама все пак няма ли някой да се сети и за произведението?
Ся съм на бавен нет и не мога да търся да копирам пак, но ако до довечера някой не пише, ще постна още...