ShadowDance

И на мен. Кинг е добър автор, но е и турбо популист. Това, че е хванал един ученически стереотип и го е раздул до пословичност, не го прави чак толкова дълбок според мен...

kire4a wrote:Лично аз съм чел 14 парчета + 1и том на "ТО". "Мизъри" си заслужава... според мен.

F242 wrote:За мен "Кристин" е също толкова добра книга за тинейджърите в края на 60те, колкото и "Спасителят в ръжта"

Безспорно 'краля' е един от добрите комерсиални автори, но сравнението ми се струва пресилено

Аз чак сега гласувах - но естествено с уговорката, че поне от десет години чета и други автори, които повече ми допадат.
Това, което се пропуска зад шаблона и ужаса от 80-90 те години, който той не можа да надрасне сюжетно и който май се изчерпа от само себе си е, че:
СК в течение на годините се научи да пише много добре.
Зад интригата и сюжета има такъв добър втори план, че съм сигурен,че някога книгите му може да послужат и за исторически-художествен извор за живота в САЩ през втората половина на двайсети век.
А Селинджър, за който се спомена, е също достатъчно комерсиален автор. Хайпът около него е малко по-различен. Просто различни поколения, различни начини на поставяне на едни и същи проблеми.

Чел съм "Спасителя" на същата възраст, която е бил Холдън
Тогава "Кристин" все още не е била написана, а СК щеше да се появи в превод на български след около някакви си 10 години.
PS. Първата книга преведена и издадена на български беше "Мъртвата Зона", издателството беше "Народна Култура" и годината май че беше 1987.

Много внимателно отбягвам всичко на Стивън Кинг, много зле ми влияе на крехката психика. В годините, когато все още нямах развито чувство за самосъхранение, четях каквото негово ми попаднеше. Още сънувам кошмари.
Което изобщо не пречи да имам вкъщи и да препрочитам с удоволствие:
"Сърца в Атлантида", "Бягащият човек", "Талисманът", "Зеленият път".
Имам и "Играта на Джералд", но ми дойде твърде психо- и твърде -трилър, да не говорим, че (макар и с известна загуба на ефект и атмосфера), спокойно можеше да се побере на 10-12 страници.
Мисля да си купя (не търся особено активно) "За писането".
Ако някой е обърнал внимание, никоя от горните книги дори не намирисва на ужаси.

Roland wrote:И на мен. Кинг е добър автор, но е и турбо популист. Това, че е хванал един ученически стереотип и го е раздул до пословичност, не го прави чак толкова дълбок според мен...

Кинг - популист? Как ти хрумна? И това за ученическия стереотип... очевидно си чел твърде малко негови неща.

paju4eto wrote:Много внимателно отбягвам всичко на Стивън Кинг, много зле ми влияе на крехката психика. В годините, когато все още нямах развито чувство за самосъхранение, четях каквото негово ми попаднеше. Още сънувам кошмари.
Което изобщо не пречи да имам вкъщи и да препрочитам с удоволствие:
"Сърца в Атлантида", "Бягащият човек", "Талисманът", "Зеленият път".
Имам и "Играта на Джералд", но ми дойде твърде психо- и твърде -трилър, да не говорим, че (макар и с известна загуба на ефект и атмосфера), спокойно можеше да се побере на 10-12 страници.
Мисля да си купя (не търся особено активно) "За писането".
Ако някой е обърнал внимание, никоя от горните книги дори не намирисва на ужаси.

Не се притеснявай за "крехката си психика" СК не е Фреди и не влиза в сънищата на децата по същия начин. Освен това тези реалии на ужасната атмосфера са умрели някаде преди 10-15 години.
Ако някой все още се страхува от такива неща, сигурно го гони носталгия

"Играта на Джералд" не е отделна книга - тя трябва да се чете заедно - последователно или паралелно - както искате с "Долорес Клейборн"

Те на практика са една книга.

Към същата може да се добави и Rose Madder - не знам как е преведена тя и заглавието и на български

Тези книги са още една илюстрация на това, че СК е прави нещо като хроники на времето, в което живее.

Пояснявам - в началото на деветдесетте общественото мнение на САЩ беше много чувствително и темата на деня им беше :
1. Child Molesting - тогава избухна и скандалът с Уди Алън и много социални работници направиха кариера и влязаха в новините за сметка на много нещастни семейства.
2. Семейно насилие - същата тема , но доразвита с по-големите членове на семейството.

СК заприлича на Опра Уинфри - тогава все още нямаше Миглена Ангелова и " Искрено и Лично", но това не му попречи да бъде добър Писател

Не всички негови книги си струват обожание.Според мен от това което съм чел обожавам само Мъртвата зона и ТО.

Бих добавил към горните две и "Гняв"

Xellos wrote:Бих добавил към горните две и "Гняв"

А,аз сега почвам да го чета в Читанка.Изглежда обещаващо.

Cruella wrote:10 и ще продължавам да си я препрочитам - страшни бисери има в нея И те разсмива, и те плаши, и те трогва тоя човек. В топ 5 от любимите ми е Мерси за гостоприемството.

Не знам защо,но на онази реплика на То към Бевърли докато се правеше на баща й "исках да ти смукна малкото к*****че"и прочее се скъсах да се хиля.

Roland wrote: Бтв, мен пък книжката "Кери" адски много си ме кефи.

Мен ме изкефи ироничния финал.

Можете ли да ми кажете коя е най-страшната книга на Кинг?

Това дали не би си заслужавало отделна анкета? Все ми се струва, че за различните хора различни книги биха били "най-страшни" по различни начини - дори един и същи човек би имал няколко варианта за "най-страшни" в различни категории.

penzata wrote:Можете ли да ми кажете коя е най-страшната книга на Кинг?

За мен единствената страшна е "ТО". Тази книга ми насади такъв страх от тъмното, какъвто никога преди, дори в най-ранното си детство, не съм имала. Това се дължи вероятно на факта, че я четох в подходящата възраст, че я четох до късно една незабравима Бъдни вечер, и че токът най-неочаквано спря в 2 часа след полунощ, точно когато един от героите беше в твърде напрегната ситуация, свързана с Онова.
Дааа.
Пътят в пълен мрак и тишина от хола до кухнята, където имаше свещи, ми се видя мнооого дълъг... Бррррр.

Та Роумър е прав, де, зависи си от човека. Никоя друга не ми е била плашеща; хвърчащите карантии и кървища на някои места не са страшни, само гнусни.

Знам че, това е много субективно мнение, просто исках да го чуя и от другите хора. В интерес на истината книга досега не ме е плашила и колкото дори да е развинтено въображението ми, не вярвам че книга би могла да ме изплаши така както филм, примерно. Наскоро започнах да чета Кинг - поради редица субективни причини не го бях започнал досега, - и най-вече творбите му в късата форма. Изчетох разказите му от "Нощна Смяна" (където не много, голяма част се водят уж страшни) и няколко от интернет, но и за момент не успяха да ме накарат да изтръпна. Не съм чел нещо плашещо досега и заради това пеших да се обърна към мистър Кинг.

Стивън Кинг е един много болен човек и силно подозирам, че ме е увредил и мене. Почнах да го чета в късните си детски и ранните тинейджърски години. То, Гробището, Сеилъмс Лот, Живата факла, Сезоните, Мъртва зона ги глътнах за 1-2 години и всичко детско в мен умря. След време се опитах да зачета Тъмната кула, но нещо не можах да преполвя първото томче.