RRSunknown, автомати в гърба е имало едва след 18 септември 1944 г. когато българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия III Украински фронт. Въпреки че България дава своя принос за окончателния разгром на Нацистка Германия и освобождението на Унгария и Югославия, на страната не й е признат статут на страна-победителка, а голяма част от "царските" офицери взели участие в "Отечествената" война са разстреляни или пратени по лагерите след приключване на военните действия.
Ако живеех по онова време, би ме било срам, ако бяхме спечелили и си бяхме получили териториите, платени с кръвта на сто милиона жертви.
Роланд, съдиш за това от перспективата на човек, отдалечен на повече от половин век от това време. Тогава нашите сънародници не са възприемали точно така нещата. Ще си позволя едно историческо отклонение за да илюстрирам думите си.
В пред-военните години правителството по всякакъв начин се е опитвало да избегне включването на България във военните действия и същевремено да постигне ревизия на Букурещкия мирен договор чрез дипломатически средства. Така се стига до връщането на Южна Добруджа без нито един изстрел. Но след подписването на Крайовската спогодба започва масиран натиск от страна на Германия спрямо България за нейното присъединяване към Тристранния пакт, който скоро приема ултимативна форма. Българското правителство заявава, че за да влезе в Тристранния пакт, България желае да види в него и Югославия, т.е. българското правителство по всякакъв начин се опитва да избегне конфликт със съседни държави. Едва след като в Белград потвърждават готовността си да се включат в Пакта и изхождайки от факта, че на река Дунав е разположена огромна германска армия, правителството решава да влезе в Пакта. Тоест дотук никой не говори за етническо прочистване. Правителството има изключително силна обществена подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи. Именно затова и комунистическата съпротива е лесно елиминирана. Когато българската авиация отбранява страната срещу американската и британска авиация, българските пилото са третирани като национални герои. Така че недей да съдиш толкова строго.
Години наред киното и публицистиката създават редица щампи и стереотипи за Втората световна война, които не издържат никаква критика и сравнение с историческата реалност. Затова и аз смятам, че подобна годишнина в повод за размисъл и преклонение пред загиналите, но не и за празнуване. Бялото не е чак толкова бяло и черното-черно. Много често хората хвърлят силни думи за човешките жертви и трагедията на една ужасна война, но обръщат гръб на идентични по жестокост престъпления, дори и днес. За това ставаше дума. И това е въпрос на някаква лична позиция, която не желая да налагам никому.
