Прочетох и The Judging Eye. Като цяло по-слаба от първата поредица, с което не казвам нищо ново. Въпреки претенциите на Бакър, че намалил интроспективността за сметка на екшъна, книгата е блъскана с пълнеж, което е учудващо, при положение, че е толкова кратка. Героите продължават да са досадни, макар да признавам, че децата на Келхус имат своя леко перверзен чар. Сюжетната линия с Богинята е тотално втф, Соруийл е покъртително жалък и единствено Клерик донякъде компенсира доста тежката ситуация. При все че сюжетната линия на скалперите беше единствената, която достигна задоволително развитие, си признавам, че на теория най-надъханата част в пещерите ми беше силно трудна за четене и последните тридесет страници съм ги мъчил над седмица поради
- Spoiler: show
- безкрайно накъсания наратив, абсолютно странната смяна на глаголни времена (Мимара???), тегавите описателни изречения и в крайна сметка нищонеставането.
Все пак книгата има своите силни достойнства, а и се кефя че споделяме с Бакър страстта към описването на многообразието (в случая от народи и езици). За съжаление сериозността, с която се отдава на внимателния уърлбилдинг в този аспект (Соруийл който не разбира нищо от околните си в Ордийла), гръмко се проваля в момента, в който
- Spoiler: show
- Клерик започва да си говори с нонменския крал на език, който всички наоколо разбират. РАЙТ.
знам че е дребнаво, но след като специално си показал, че се опитваш да направиш света си достоверен в този аспект (няма да споменавам цялото родословно дърво езици в речника на ТТТ), е малко куцо така да скапваш нещата. Не че тази сцена щеше да е толкова яка, ако не им се разбираше какво си говорят де
Няколко коментари, въпроси и предположения:
- Spoiler: show
-
- Няма грам съмнение, че Клерик е някой споменаван като минимум в речника отзад на трета. Съдейки по "You betrayed" (от нонменския крал към него) и "Where is your judgement now?" (от него към Ку'джара Синмои статуята), народът в интернет активно мисли, че той е Нин'джанджин - предателят на нонмените, който се съюзява с инчороите още когато идват, след което убива именно Ку'джара Синмои (великият нонменски император), и за който така и не става ясно какво се е случило след това. Някой да има идеи?
- Малкият Келмомас е доста приятен персонаж, в началото доста ме дразнеше, но после почна доста да ме кефи къф е психопат
По едно време си мислех, че той ще се окаже най-съвършеното от децата на Келхус (хем има всички дарби, хем може да изпитва чувства), но после взе да става твърде луд.
- Спийкинг ъф уич, учудващо е, че Майтанет е толкова OMG AWESOME, вместо също да е пробитак като децата на Келхус. Коя ли е майка му?
- Развитието на Мимара като цяло кефи, а и цялата идея с това око е доста палава. Интересно ми е как Нонмените, които не са вярвали в Бог, са създали тия "сълзи на Бог", в които очевидно наистина има нещо божествено.
- Цялата балтавия с боговете стана много мътна. Навсякъде из нета има пространни мнения, едва ли не се смята за канон (а дори и Симеон го спомена), че в тази книга обясняват как вярата на хората реално оформя The Outside и боговете, което дори е свързано с The Thousandfold Thought, но честно казано аз нищо такова никъде не видях. Къде се говори за това?
- Келхус ДОСТА кефеше, но някак си отдалеч не е толкова съвършен и всемогъщ, колкото отблизо. Според мен.
- Не ми стана ясно кво ше става във втората книга, при положение, че The White-luck warrior бабата бързичко го състари (бая гнусна сцена бтв). На Соруийл ли се предаде "титлата" или (по-скоро) неговото е някво друго.
- Случайно научих от някакви реплики на самия Бакър, че нонменът, който Келхус среща в началото, е не някой друг, а Мекетериг от Консулта, което тотално не се връзва с репликите му бтв
This is it. Ground zero.