Обективност тип „Този тон е изсвирен правилно/грешно” е обективност на много повърхностно и елементарно ниво. И освен това е критика на изпълнението, не на идеята. Пренесена към текст, тази обективност би звучала така – „Книгата е написана неграмотно, има много правописни грешки”. Което си е обективна и реална критика, да. Въпросът е, че тези неща могат да се оправят лесно. И една книга може да е написана абсолютно правилно, да следва всички граматически норми, но реално текстът да ти е тъп, безсмислен и скучен. А дали ще ти е такъв, зависи изцяло от теб. Човешките същества възприемат примерите от средата по тотално различен начин, дори когато не говорим за нещо толкова сложно. Ако накараш двама човека да си пъхнат пръста под течаща вода, единият ще ти каже „Ужасно е гореща, стига!”, другият ще ти каже „Търпи се.” И обективната истина е, че водата е примерно 67°. Но тази обективна истина не ти казва нищо за изживяването на двамата човека от досега с водата.
Погледни изобразителното изкуство – там можеш ли да търсиш обективност? Една съвсем правилно нарисувана картина на морски бряг, с точните пропорции и цветове, може да се продава на пазара за 50 лева. А една абстрактна картина на блед триъгълник, вписан в ярък кръг, с едноцветен или двуцветен фон, може да се продава в галерия за 1000 лева.
Щото от време оно си съществува идеята, че „Красотата е в очите на съзерцаващия, не в обекта на съзерцание.” И въпросът в изкуството е това – докосва ли те нещо, как те кара да се чувстваш, какво усещаш, докато го наблюдаваш, дава ли ти емоция, храни ли твоята душа… И според мен е по-хубаво да се чуем един друг, да се опитаме да разберем гледната точка, а не да се спори за някаква несъществуваща/незначителна обективна истина. Да се слушаме, за да се разберем, а не да слушаме, само за да отговорим.
В едно от по-новите клипчета на влогърката Грейс (
https://youtu.be/kkpDGOn1GkI ) тя споделя следния диалог с баща си, докато чакат на опашка за бургери:
– Кой ти е любимият герой на Марвел?
– Този с мотора, сещаш ли се?
– Капитан Америка?
– Не, онзи с тъмната коса.
И тя в първия момент не се е сетила. И чак после ѝ просветнало и казала:
– Бъки?!
– Да! Толкова е страхотен, екшън сцените му са невероятни!
И ако говорим „обективно” кой е най-развитият герой във марвелските филми, Бъки няма да е в топ 10, но това не променя
реалността, че за някой човек някъде по света това е най-якият герой, просто защото екшън сцените му са страхотни. (И за мен са страхотни – всеки боен момент с него в Civil War ми е като истинско злато, хореография, динамичност на движенията, всичко, мога ди гледам безкрайно).
И за мен е по-ценно да разбера защо човек харесва нещо и да чуя как говори за обекта на харесване, а не дали ще ми изтъкне причини, които импонират с някаква абстрактна концепция за обективност.
Коментирайки гледната точка на Патрик, аз наистина си изразих мнението – реалното ми, откровено и неподправено мнение, разказах защо не съм съгласен и как аз чувствам нещата. Впрочем, това е и неговият модел на говорене, заради което го харесвам – представя гледната си точка, аргументира я, но не я натрапва, не задължава другите да я споделят, винаги говори с усещането, че това е една възможна гледна точка, а не единствената. Вие ми казвате „Твоята гледна точка е невъзможна, няма обективна причина да чувстваш този възторг, докато гледаш тези филми, промени си усещанията, за да отговарят на моята представа за обективност.”
И в такъв случай ми се струва, че... ще продължа да ви разочаровам.
