ShadowDance

Ще правим ли пауза, за да може Жоро да навакса?

Иначе се радвам, че ти е харесал финала, може би съм повлиян от по-нататъшното безмозъчно държане на Отстъпниците.

Аз викам да направим някаква пауза, да, без да се проточва прекалено много. @Moridin ще има шанс да навакса, освен това би било много хубаво, ако и @Marfa остане с нас и за следващите книги и така ще сме на едно място всички.

Жоро, ти докъде стигна?

Докъдето съм писал... Ако направите 2-3 седмици почивка, ще имам шанс.

Нямам против, особено ако и Марфа успее да навакса и да ни радва с коментари за Перин и Егвийн като в доброто старо време. @Moridin, 2-3 седмици включително четенето на първите X глави от втори том или след 2-3 седмици да почваме да четем?

Между другото и Ян се загуби някъде по трасето, надявам се, че ще се завърне по някое време.

Ще гледам да наваксам с писането през уикенда. Просто покрай преместването съм луднал малко.

Ама аз и сега мога да кажа, че епизодът, в който Перин дълго и протяжно яде печена кокошка в пустата гора, докато вървеше на поход да спасява оная чума, оказа тежка травма върху някогашната ми юношеска психика! Още не мога да реша това или моментът, в който Тюон пазаруваше плат за рокля, беше по-ужасно от най-ужасния етюд в "То"...

Може ли някой тук да ме тагне като стигнете до Сандерсъновите? Че нито помня, нито особено ме вълнува да коментирам Джордановите на тоя етап, но ми е интересно каква ще е дискусията около финалната трилогия.

Следващата сряда ли ще обсъждаме първите глави на "Великият лов" или ще отлагаме още?

Дотогава тамън има шанс да прочета първата, та ако да кажем сте склонни втората от следващия уикенд да я почнем..

Съвсем загубихме инерция, затова предлагам да започнем обсъждането на пролога и първите четири глави от "Великият лов" на 19-ти (сряда). Ако се получат нещата, вече ще видим по колко глави на седмица ще четем по-нататък.

Съгласна. Жоро, не се офлянквай

And we are back!

"Великият лов" - пролог + глави 1-4

Резюме: Баал'замон събира тълпа Мраколюбци на партийно събрание, за да им даде инструкции. Във Фал Дара, Ранд решава да се чупи, но не щеш ли всички изходи от крепостта са заключени. Егвийн решава да му помогне да се скрие, двамата междувременно отиват да си побъбрят с милия си стар познат Падан Фейн. Пристига цяла делегация седайки начело с Амирлин и Моарейн е привикана за конско при шефката си.

Коментари: На пръв поглед не се случват много неща в началото на книгата, но мисля, че стартът е добър. Сбирката на Мраколюбците беше интересна, но не знам защо Ишамаел си прави труда да ги събира физически на едно място, след като видяхме, че може да посещава сънища.

Мотаенето на Ранд един месец и решението му да бяга презглава тъкмо като дойдоха седайките е малко нагласено, но терзанията му са разбираеми. Начинът по който се опита да отблъсне Мат, Перин и Лоиал е голямо клише, но беше весело като Мат веднага му отвърна с "ал Тор", вместо да го нарече "Ранд" както обикновено.

Егвийн пак изби рибата с лицемерието си. Не помнех, че буквално повали Ранд с прийом от свободната борба и после има наглостта да каже това:

“Men! When you cannot win an argument, you either run away or resort to force.”

Но и Ранд добре я отряза:

“Hold on there! Who tripped who? Who sat on who? And you threatened—tried!—to—” He raised both hands. “No, you don’t. You do this to me all the time. Whenever you realize the argument isn’t going the way you want, suddenly we are arguing about something else completely. Not this time.”

Планът Ранд да се скрие в женската част на крепостта или в тъмницата беше толкова тийнейджърски глупав, че направо не искам да го критикувам много. Странно е, че Егвийн толкова много иска да си хортува за доброто старо време с Фейн вместо с някой от четиримата от нейното село. Още по-странно е, че никой не е докладвал на Моарейн за тези разговори или ако е докладвал, тя не е сторила нищо.

Знам, че съм като развален грамофон на тази тема, но пак ме подразни каква огромна почит изпитват жителите на Граничните земи към седайките, нищо че въпросните, както винаги, ги беше хванала липсата когато изглеждаше, че тролоците ще завладеят цял Шиенар.

Най-забавните моменти пак са свързани с обсебеността на Джордан с описанията на дрехи. Първо Борс успя на базата на роклята и обувките на някаква Мраколюбка да реши, че тя е със сигурност от Илиан и по ботушите да открие, че еди кой си бил тийрски лорд. Ранд пък веднага се усети, че новите му палта са от "the finest wool", все едно носи такива всеки ден.

Интересно дали по-нататък се споменава реакцията на Егвийн и Нинив към унисекс баните, иначе икономката почти стигна до сексуален тормоз към Ранд при конфискацията на дрехите.

Включвам се само да кажа, че за съжаление този път не успях да прочета навреме, един списък неща ми попречиха. Уикенда ще наваксам.

Срещата на Мраколюбците в пролога е добре описана, обаче през цялото време и аз се чудех за чий Ишамаел си е дал толкова зор да транспортира всичките до Шайол Гул и да ги събира маскирани на едно място, вместо просто да комуникира с тях в Света на сънищата. Това за 100 човека си е бая хамалогия. Може би за отсяване на идиотите, които няма да се маскират както трябва и "колегите" им ще ги утрепят, за да намалят броя на конкурентите за топ позиции в йерархията...

Това, че Ранд все още дори не му хрумва, че може да е Преродения Дракон, при положение, че може да прелива, Моарейн не иска да го gentle-ва, и постоянно го преследват Мраколюбци, мърдраали и дори отстъпници, не ми се вижда особено убедително. А това, че при това положение един месец стои в Фал Дара вместо да забегне - още по-малко. Това с новите дрехи и преобличането under duress си беше забавно, но и леко creepy.

След като Моарейн каза на лорд Агелмар, че Фейн е особено зловещо комбо между Мраколюбец и Шадар Логот, странно е как пазачите в тъмницата оставят Егвийн да си лафи с него с часове. А и самата Егвийн доколкото си спомням чу какво каза Моарейн за Фейн, затова тези нейни редовни посещения при него са си доста facepalm-worthy. После обаче, като скрива Ранд, имаме един от редките случаи, в които Егвийн помага на близък, въпреки че това може да ѝ донесе неприятности от Моарейн и другите седайки, така че получава червена точка.

Първата по-дълга PoV на Моарейн е доста интересна, макар и немалко неща пак да остават скрити засега. Аная е от редките симпатични Седайки, която не се държи като rank obsessed bitch през 95% от времето. Споменаването на False Dragons, които не могат да преливат и въпреки това имат доста последователи е малко странно обаче. Една дреболия в тази глава обаче винаги ме е дразнела - Червената Аджа "have gained much status in the Hall" защото били "открили" Елейн, обаче всички щерки-наследници на Андор се обучават в Кулата, така че заслугите на Елайда и на аджата ѝ в случая са точно нулеви. А и щом откриването на момичета с голям потенциал за преливане носи толкова политически престиж, не е ясно защо никоя от аджите не полага усилия в тази насока и въобще тотално липсва каквато и да е политика за търсене на преливащи не само из затънтените провинции, но дори и в най-големите градове, та дори и в самия Тар Валон (от хилядите седайки в поредицата май нито една не е родена в Tар Валон, което е доста странно).

Кратки впечатления от пролога и първите четири глави: изглежда ми, че тонът е променен в сравнение с първата книга. Първо, светът е много по-голям, мащабът се вдига. Споменават се различни места, показват се, макар и бегло, различни култури, вкарани са гледни точки на хора, които не са прекарали целия си досегашен живот на село с овцете. Второ - това може би си го внушавам, заради това, че ми е известен броят книги, които следват, но все пак - имам чувството, че за разлика от първата книга, в която историята вървеше стегнато, тук от самото начало разказът е доста по-отпуснат. Например, подробното описание на порядките в шиенарската крепост, церемониите около пристигането на Амирлин, разни други детайли, които нямат кой знае какво значение за сюжета. Не се оплаквам, яко е за четене, просто е някак по-различно.

Самият пролог ми хареса, въздействащ беше. Хем дава доста информация за света с различните хора, които присъстват и характерните за тях детайли, които Борс си отбелязва, хем показва как лошите са навсякъде. Не просто някакви разкази за предателства, а истински жив шиенарец - коварен предател, истински седайки от черната аджа (досега имаше слухове за тях, но ето го и вледеняващото потвърждение), и за капак - самоличността на Борс, който също се оказва някаква важна клечка.
Защо лошият си дава труд да организира целия този тиймбилдинг в СПА-хотел не знам, но според мен просто за да остави нужното впечатление с това, че се събират физически на едно място и получават поредна демонстрация на могъществото му. Друго си е да усетиш студения камък на пода, на който си се проснал, треперейки от страх... така си мисля. И естествено, за да получим ние читателите яка откриваща сцена

После го имаше интересният момент с повторното запознаване с известни герои, връзки и събития. Това по традиция присъства в многотомните поредици и макар че е леко досадно да се чете преразказ на вече известни неща, на мен в такива моменти ми е интересно да видя доколко това как авторът избира да представи нещата се припокрива с това как аз съм ги възприела. Понякога дори се получават интересни разминавания.
Нашите хора: Лан отново е грубиян, тъкмо беше станал човек Ранд за пореден път се държи тъпо, но е трогателен, тук съм съгласна с казаното по-горе. Това "Ал-Тор" на Мат към него и на мен ми хареса. Егвийн... според мен се държи съвсем човешки на този етап

Четвърта глава беше интересна с това, че за пръв път има гледна точка на Моарейн. Погледът отвътре към това какво е да си Аез Седай е разочароващ - при цялото им външно величие, организацията се оказа типичен женски колектив, тоест змиярник. Вероятно щеше да е прекалено утопично да не ги разединяват вътрешни борби и противоречия, но загатнатото ниво на интригантство и демонстрираната параноя беше повече, отколкото очаквах.