ShadowDance

Oda Nobuna no Yabou - пълен дебилизъм. Пък и колкото да го докарват rom-com, MOE blob-щина и alternative history...факт, японската история е пълна с безсмислени кланета дето не може да се обяснят с никакъв военно-икономически практицизъм.
Те не че и другите нации няма подобни изцепки, ама сякаш не се гордеят толкова с тях.

Що го изтърпях (само 12 серии)? Не знам.
Гледаше ми се нещо шарено, романтично, дебилно и това ми беше лесно достъпно...ама то дори с глупостта си не забавлява.

То е очевидно как целият субжанр "известни самураи представени, като тинейджърки" е боклук и дори относително хитрото Hyakka Ryouran пропада във втория си сезон.

Като знам, че са боклуци защо упорствам ли?
Ами те нищо друго приключенско със самураи не правят: или Shigurui изродщини или Shura No Toki тъп и елементарен национализъм или Rouroni Kenshi супер-драма или споменатите комедийни ечита.

Samurai Champloo и Juubee Ninpuuchou са някакви изключения.

Тонове възможности, а те винаги избират най-противните ми

Приключих Watashi ga Motenai no wa Dou Kangaetemo Omaera ga Warui и Senyuu s02.

Първото известно още като Watamote почва много правилно - перфектният комичен сетинг, подходящ шантав арт и визуални гегове, симпатична сбъркана главна героиня, перфектният сею глас и добре използвана музика.
За съжаление интересните идеи свършват бързо и някъде от средата му ми беше леко досадно за следене. Не мога да му дам повече от средна оценка, въпреки че началото беше доста зарибяващо.
Мисля проблемът идва от това, че животът на главната героиня е наистина скучен и предизвикателствата, които авторите и изнамират са някак прекалено втръснали за жанра. От типа "да оползотворим ваканцията", "да изживеем напълно Бункасая" - блях. Зрителят знае предварително точно как тя ще се провали.
Малко разнообразие в тези препятствия и в начините за проваляне или понякога справяне, щеше да се отрази добре.


Senyuu 2 - сезонът приключи, но естествено не и историята. Това май е най-любимото ми сериализирано short заглавие за всички времена. Бие дори Fireball и Usavich.

Приключих Majestic Prince. Тъпо като гъз естествено и пълно с тинейджърски стереотипни реакции и поведение, но взети от романтична комедия, не от драма..което не ги прави по-малко тъпи. Героите ми бяха доста безинтересни и от елементарни архитипове.
Въпреки тези глупости обаче имаше и доста неща, които ми харесаха - солидна доза space opera, множество герои от двете страни на конфликта, екшън, космически битки, военни тактики и стратегии (адаптирани за космоса), огромно количество космически оръжия, превозни средства и съоръжения с интересен механичен дизайн (първоначално не го харесах, но после почна да ме кефи) и естествено политически усложнения. Накратко, доста богат sci-fi свят, като фон за относително елементарна история.
Битките градират от двубои, групови сблъсъци, сражения между отделни флотилии и накрая имаме титанично меле в продължение на три серии между всичките флотилии на Земята срещу 2/3 от тези на извънземните.
Играта на сеютата е сравнително добра, музиката е страхотна и правилно използвана, саунддизайнът е перфектен.
Толкова много космически екшън не бях гледал от известно време.

Аз тъкмо изгледах последния епизод на Servant X Service, последните дни иззяпах Working 1 и 2 и мисля че след толкоз slice of life вече съм готова за новия сезон, който ще е фрашкан със спортни анимета Другата седмица ми приключват и последните сериали от този сезон и почвам с новите *въздъх* Ех, не е лесно човек да гледа ongoing сериали, по дяволите!

Изгледах първия епизод на Blood Lad, но нещо ми мяза на Ao No Exorcist и май ще се окаже боза. Чудя се сега ли да го дропна или да изчакам още някой друг епизод.

Yahari Ore no Seishun Love Comedy wa Machigatteiru OVA беше тъпо...както и можеше да се очаква от бонус епизод сложен само с цел фенсървис. Имаше 1-2 лафа от главния герой...ама толкоз...

Love Lab - комедийка много ме нахайпи в началото...но нататък се разви доста стандартно и според мен несмешно. В крайна сметка са получи маргинална училищна комедия. Язък им за изродските гласове дето ги вадеха сеютата и за кавайската графика.

Servant x Service е едно от най-хубавите неща през сезона. Героите, хуморът, чисто японските социални ситуации - всичко ми хареса.
Единственото лошо нещо свързано с него е, че свърши толкова бързо

Мда, и мен ще ми е мъчно за Servant x Service, много любимо ми беше Иначе изгледах и за такунитата последния епизод, доволна съм и от него, много приятно аниме

Аз ще се докарам до танукитата чак довечера.

Както и до последния епизод от втория сезон на Railgun...силно съм разочарован накъде поведоха това заглавие. Можеше да се продължат с urban legends и дедективското паранормално разследване или поне да сложат повече екъшн, като в първа серия или срещу наемничките.

Феновете на SnK раздуват колко по-добри били анимацията и екшън сцените във втората половина. Същите хора в началото не искаха без бой да признаят, че въобще има проблеми с тях .
Нещо хич не им вярвам, пък и дори да има ценни неща, звучи ми досадно да доплуваш до тях през океана от елементи, които са ми особено противни. Поне да беше океан от неща, които са ми безразлични, като примерно в Majestic Prince или в Gargantia, дето има адски много излишни неща, но в ядрото са сложили компоненти, които ме кефят...особено в Gargantia.

Приключих Uchouten Kazoku. Беше доста добре, но краят нещо ми дойде meh.
Може би просто искам сериалът да продължи.

Приключих Railgun S - блях.
От 24 серии, около 5-6 ми харесана и заради екшън-анимацията и заради съвсем краткото детективското разследване.

4-то и 5-то OVA на Kenichi бяха зле, като предните OVA.

Напоследък по обясними причини гледаме филми на Гибли.

Поньо се оказа адски красив, сладурски и леко друсан детски филм. Изглежда леко различно от обичайните Гибли неща. А Ариети е много як по един типично Гиблиевски начин.

Освен това изгледахме пак Мононоке химе, което този път ми хареса много повече от преди и Наушика, която този път ми хареса много по-малко от преди. Сега сме дръпнали Порко Росо и ще си го гледаме довечера.

И най-накрая догледах Кики, което бях спряла някога не си спомням що. Много симпатично филмче - остави ми хубаво чувство на края. Миязаки е майстор на тоя тип фийл-гуд неща.

Изгледахме Порко Россо току що. Все така гениален е. Май това му е най-добрия филм заедно със Spirited Away и Тоторо. Всъщност, мисля да ги гледам скоро да видя какво мисля за тях на тоя етап от време. Може да са спрели да ми харесват.

И почти изгледах ServantXService, което ми беше никакво в първите два епизода и после почна ВТФ офис романса и аз се зарибих яко.

В нас Гибли филмчетата се гледат периодично, всички им се кефим Дори скоро си купихме Spirited Away ДВД-то, много се зарадвах като го видях
ServantXService беше много приятна изненада, аз изобщо не очаквах да ми хареса толкова
Вече почнаха да излизат новите неща, изгледах първи епизод на Kyoukai no Kanata, хареса ми

Аз пък съм студен към Гибли.
Не че съм гледал много от техните (май три), но щом Порко Росо им е най-доброто...
Аз си харесвам най-много "Нашите съседи семейство Ямада" и пред-гибли-то "Люпен 3-ти, замъкът на граф Калиостро".


Освен първи епизод на Kyoukai no Kanata излезе и Coppelion. Последното има голям хайп в нета, пък аз си мисля, че трябва да е голяма простотия...с тези къси полички...дори да се резистентни към редиацият, пък е тъпо да се моткат из руините с тях.

Miss Monochrome ep. 1 - приятно short-че. Главната героиня има глас на вокалоидка. Андроид що ли? Та вместо идол, стана продавач-консултант. Явно аниме алтернативна версия на "Вместо Батман, станах ватман."
Ще го следя.

Coppelion ep. 1 - е, има интересни неща в тази глупост. Красиви следапокалиптични пейзажи и сюрреалистичната гледка сред тези пейзажи да крачат нормални хора и да дрънкат за тривиални неща. Дори помня разни дърти арт филми с подобен сетинг и атмосфера. Решението керъктър дизайна - като светлосенки, ниво на детайлите и дебелина на контура да се разграничава рязко от фоновете (точно като в Shingeki no Kyojin...явно мода) също не е толкова скандално.
Тук обаче свършват интересните неща. Тези "нормални хора" са тийейджърки в къси полички и дрънкат неща по-лоши и от най-глупавите аниме клишета на училищна тематика.
Дори да приемем, че те са специални ГМО-та създадени да понасят радиация, все пак нямаше да е зле да обуят нещо по практично, щом ще се ровят из боклуци и руини.
Екипировката им също е крайно непрактична. Всичките тези неща трябваше да ги носят в раници, а не в тези неудобни кутии.
Това са дреболии, но демонстрират добре колко абсурден вместо абсурдистки е подхода.
Има и други елемент в епизода - някои от тях положителни, но няма да задълбавам.
Мисията на главните героини изглежда обречена на провал, а и те я изпълняват по доста странен начин.
Предполагам целта на заглавието е, по-скоро разглеждане на човешката природа (през очите не нехора, които са по-хора то хората ) , а не пълен реализъм, както и налагане на политическото послание "Nuclear power energy is baaaad"!
Не бих казал, че им се отдава.
Ще го следя още серия-две.

Kyoukai no Kanata ep. 1 - замисълът е донякъде интересен, но набъркването на елементи взети от MOE шоута, като K-On в horror trope-ве нещо не ме радва тук.
Според ме не върви главната героиня да прави такива невъзможни стънтове и акробатики...без да и падат очилата, а в следващия момент да почне да се спъва в краката си. Не я спасяват нито rule of the cool, нито rule of the MOE.
Пък главният герой - добре безсмъртен е, и явно е тръгнал да си търси белята, но все се питам, откъде намира толкова много дрехи, та шматката да може да му ги съсипва всеки ден.
KyoAni са изперкали напълно и вече отчаяно пробват произволни концепции.
Free се оказа абсолютно правилна идея. Пробваха нова публика и я спечелиха.
Това тук се опитва да комбинира елементи от K-On, Chunibyo и Hyouka с horror, свърхестствен екъш, onmyouji и екзорсизъм. Мисля, че от такава комбинация, на теория може да излезе нещо, но напрактика са омешали ингредиентите чисто механично и в момента гледаме глупост.
Ще го следя, може пък да се развие....дааа бе.