ShadowDance

Roland wrote:Аз пък бих казал, че има. Книгата е със сериозни дефекти и като цяло далеч не е шедьовърът, дето масово я изкарват в България.

e кажи два-три дефекта, не ни оставяй да гадаем вярно, че съм я чел преди година и нещо, обаче нищо сбъркано не помня, а имаше някои ужасно въздействащи моменти

Spoiler: show

стария бог в оня малък град в края, примерно - донякъде и висенето на дървото и разходката в другия свят, плюс моментите, в които Локи и Один се разкриват, особено Локи.

Вярно, че сюжетната линия със

Spoiler: show

Сам-Саманта ми беше малко ненужна на места, както и части от действието с умрялата жена... всъщност умрялата жена изобщо,

но това е и единственото, което не ми допадна. Книгата като цяло не е точно шедьовър, но не се и опитва да бъде - ценното в нея са най-вече описанията. Мене лично невероятно ме кефи начина, по който Геймън пише за магически моменти така, все едно са част от ежедневието, превръща ги почти в приказки, почти в баналности и въпреки това по един кротък начин успява да ти въздейства... трудно се описва, ама в книгата го има.

Spoiler: show

Говоря примерно за времето в къщата на Чернибог и срещата на Один и Еостре (ако й е така името на български), както и времето в къщата на египетските богове, особено смъртта на Суини.

Оф, пък аз дойдох да пиша аз какво чета... Хулио Кортасар - откачен е и го препоръчвам на всеки. Мъча се да му разбирам испанския в момента и понеже не го говоря свястно, всяка втора дума гледам в речник - ама въпреки това езикът му е адски красив, а идеите му са просто изчанчени е, трябва да се отбележи, че засега единственото, което съм му чел, са първите пет разказа от Final del Juego, ама рядко съм срещал автор, който толкова бързо толкова да ми хареса.

300 страници протяжен пълнеж в средата броят ли се?

липсва ми книгата да проверя, ама май точно в средата бяха моментите от последния ми спойлер, които за мен са най-доброто в нея. Ненужно донякъде, да - обаче това е и идеята, просто приятни описания, без да се движи сюжетът. Май просто на мен пълнежът ми е харесал достатъчно, че да го обявя за оправдано самоцелен, докато на тебе ти е дотегнал.

Четем втората книга от омнибусовете за Амбър и вече прочетох ръката на Оберон,просто У А У!

На 350-та страница.
И този така наречен "пълнеж" май ми харесва повече от началото.

Roland wrote:300 страници протяжен пълнеж в средата броят ли се?

Пълнежът те кара да оценяваш още по - високо по - интензивните части на книгата на принципа на художествения контраст

Абсолютно. Той Джордан затва написа последните 5 книги, лека му пръст.

Факторът четивност за мен е към топ 3 най-важни качества за една книга.
Към края съм и така не го усетих това влачене и пълнеж, за което говорите.
А аз МНОГО се дразня на подобни изпълнения и не си поплювам да зарежа такива книги (за справка на Колелото и втората до средата не успях да докретам, а Хайнлайн тотално съм го отписал като автор за близките година-две).

Това те прави неизмеримо странен - аз досега развлачена книга на Хайнлайн не съм чел.

Абсолютно. Но различни хора, различни интереси.

Прочетох Mogworld – дебютната книга на Ben "Yahtzee" Croshaw, надявам се ще продължи да пише, защото книгата определено беше добра IMO. Става въпрос за магьосника Джим, който бива убит още в първите страници на книгата и по-късно се събужда от вечния сън като немъртъв, чиято цел в (не)живота става да открие начин да умре. Но се оказва, че вече никой в света им не може да умре – когато някой го направи, духът му просто трябва да изтича до най-близката църква и да се съживи, а ако е нежив, просто да изчака тялото му (или каквото е останало от него) просто да засмуче душата му обратно и да продължи с (не)живота си. Звучи познато ли? Ами, да – малко по-късно пък се оказва, че Джим всъщност е NPC в MMORPG играта Mogworld (или по-точно Massive Online Game World).

Въпреки че описват книгата като подобна на Пратчет, не бих казал – мога да сравня историята с обърната версия на история с Ринсуинд, но хуморът е в друг стил. Джим е велик, поддържащите герои са забавни, дори и дразнещите от тях са интересни, заради реакцията, която вадят от него. Има много бисери, както и няколко препратки към ревютата му, даже в края има mock ревю на измисления свят. Любопитно защо действието е в първо лице – явно е решил, че щом ще има само една гледна точка, нека поне е описано директно през нея. В началото е малко бавна, но щом подхване главното действие, постоянно се случва нещо. Ако трябва да посоча едно нещо, което най-много не ми допадна в книгата, това е края. Не че е лош, но според мен ако книгата беше свършила точно преди епилога щеше да е далеч по-добре, тъй като съм sucker за bittersweet финалите, а и книгата си имаше действие, което да следиш не само заради комедията, но и повдигащо някои въпроси. Епилогът все едно изрязва целия смисъл на това действие, за да се получи един не-точно-хепи-ендинг-но-и-поне-не-точно-трагичен край.

Взех си я и аз и ще я почна в някакъв момент. Пичът определено има страшно чувство за хумор, което не значи, че ще е успял да го вкара в писмена форма, но да видим.

Ех искам и аз Mogworld, но не ми се поръчва online а някак ме съмнява че ще я намеря на Славейков

Най-накрая си взех I Shall Wear Midnight. Доста добре започва, но съм се зарекал да я чета бавно, така че за сега само стотина страници в автобуса след работа

Донесоха ми и The Evolutionary Void от чужбина та поне за 1-2 седмици ще има какво да се чете.

Към края на "Повече от човешки"съм. Добро е книжлето, харесва ми, но Стърджън така и не успя да ме спечели и впечатли истински.

При положение че не е съвсем фентъзи но ми звучи интересна да си купя ли Крадецът на книги след като прочета Амбър,Вещерите,Нещо зло се задава и Ген?
Он:Вече съм на Принц на Хаоса и очаквам да разбера най-накрая какво,аджеба,става?Особено за битката между Логрус и Лабиринта и най- Коруин!

Spoiler: show

Сексът между мерлин и Корал в центъра на Лабиринта накара така ме разхили че хората от близките чинове ме изгледаха на кръв(че правехме контролно а аз свърших по-рано)