ShadowDance

Vankata wrote: Не мога да не се възмутя от опита на Волкос да забаламоса читателите на иначе чудесния "Шедоуданс" със своето свръхвъзторжено ревю. То дотолкова изобилства от хвалебствия, че още при прочитането му усетих нещо гнило. Никоя книга не е толкова идеална!

Не че ви се бъркам, но мисля, че би било добре в следващия брой да пуснете някое по-безпристрастно ревю на книгата. А за Волкос... аз поне смятам занапред да не обръщам внимание на ревютата му.

Ванка от целия ти пост съдя, че ти пък въобще не си чел книгата. Как тогава можеш да прецениш дали ревюто на Волкос забаламосва читателя или не? Идеята на ревютата, е че те представят личното мнение на автора...
На Волкос в случая е такова. Твое право е да не се съгласиш с него, но все пак не е лошо и да си чел книгата преди това.

No offence...

Ян, бъди така любезен да не цитираш само избрани откъси от постовете ми. Мисля, че съм обяснил всичко достатъчно ясно.
Разбира се, че всеки представя личното си мнение. Само че когато то е прекалено едностранчиво, се зараждат подозрения, че не е чак толкова лично.

Което обаче не променя факта, че не си чел книгата, а това беше идеята на поста ми...

Не е нужно автора да ти е приятел, за да имаш вътрешна информация за дадено заглавие. Факт е, че повечето от нас се позвнават с издателите и разпространителите...

Anyway съдейки по отговора ти (пък и по моя ) преливаме от пусто в празно, та викам стига толкова а...

Който е чел книгата да си каже мнението...

Да, не съм чел книгата, но обърни внимание, че никъде не обсъждам качествата й, само изказвам съмнения в обективността на Волкос. Е, вероятно в поста ми се е прокраднала известна доза скептицизъм, но това е обяснимо, имайки предвид досегашния ми опит с българските хумористични фантастики. Иначе и аз бих искал да чуя повече мнения по въпроса - точно затова предложих да пуснете друго ревю от независим източник.

Хайде, който я е чел, да пише...

Все пак може и книгата едновременно да е българска и хубава, нали? Макар и аз да изпитвам огромно недоверие към родните автори(особено в областта нa хумористичното фентъзи), не можем да подминем тази вероятност. ..
Пък и всички отзиви на mobili.bg и bgbook.dir.bg са положителни засега(е, те са общо 5 на брой и са по ред коментар, но все пак...)

Ванка, Волкос разбра, че книгата е българска, когато започна да я чете. Никога нито е виждал, нито е чувал автора. Което не пречи да беше в съвсем искрен възторг от нея и непрекъснато да ми четеше откъси, когато минавах покрай масата. Намирам тия ти постове за адски обидни и непродиктувани от нищичко нападения. Кое те смущава всъщност, след като не си чел книгата? Че хем я е писал българин, хем е била похвалена? Може пък верно да се чете, а? Твоя воля е да пропускаш чиито искаш ревюта, само че това, което демонстрираш тук, е непродиктувана от нищо злоба.

Рол, това не е злоба! Просто онези неспирни хвалебствия ми заприличаха на реклама от "Телешопинг", която ни уверява, че рендето Вьорнер е единствено и неповторимо по рода си и за нас е истински късмет да го получим срещу минималната сума от две-три работни заплати. Превъзнасяния от такъв тип по напълно естествен начин събуждат моята подозрителност. Ако не съм прав в случая, моля за извинение.

Тези по Малазан или Илион също ли толкова те съмняваха? Щото не помня постове, в които да споменаваш, че вече ще ми прескачаш ревютата... :/ Ок де, ясно. Просто човекът си я е харесал. И "толкова" хвалебствия все пак е само едно ревю...

За "Малазан" и "Илион" имам достатъчно информация от други източници, за да разчитам на ненадминатата Ти мъдрост.

Ама хайде, все пак, няма ли някой друг, дето я е чел тази книга, да си каже мнението?

За момента май не. Можеш да сефтосаш Не е толкова скъпа.

Купих я, прочетох я и сем напълно съгласен с Волкос - не съм се смял от години на глас в презвозно средство:)

Аз също я прочетох. Беше добра, особено втората част. Но не е нещо супер, далеч е от класата на Пратчет и Асприн(кой ли не е...). Като стил я приближавам до втория, но е твърде линейна, сюжетът е леко еднообразен и неуязвимостта на героя дразни. Приятно и/но леко четиво.
Не знаех, че е от българин, само подозирах. Приятно съм изненадан.

Amos Trask wrote:Знаех си, че Антъни Флеч е българин! По едно време мислех да си я купувам тая книжка, обаче ми се стори, че има нещо гнило в автора и в крайна сметка се оказа възможно най-гнилото нещо - авторът е българин.

Хора, защо толкова не зачитате българиските автори? По-глупави ли са от чужденците? Е, фактът, че крият националността си наистина е тъпичък, но това се налага именно от хора, които си казват "Щом е българин, не може да пише".

Истината е, че в голяма степен последното ти изречение е вярно.

Също така, интелектът не е задължителна предпоставка за написването на добра и интересна книга. Твърде много интелигентни хора не са способни да напишат и два свързани реда.

И не, фактът, че крият националността си не се дължи на някакви предрасъдъци от страна на читателите, а на това, че авторите не щат да изминат по-дългия и по-труден, но единствен правилен път към публикуването - да се популяризират сами, да си изградят някаква репутация, например чрез безплатна публикация на разкази в Интернет и изграждане на кръг от хора, които познават и уважават автора и уменията му на разказвач и са готови да си купят книга от него, а не от американизирания му псевдоним. Това поражда единствено презрение и впечатлението, че авторът е решил да мине тънко.

За последното съм напълно съгласен с Trip. Според мен нещата са обърнати; в крайна сметка имаме достатъчно съвременни писатели, които пишат добре. Използването на най-вече англоезични псевдоними се наложи най-вече в жанровете, които не бяха особено популярни преди 1990-та - фентъзи, фантастика, книги-игри, трилъри и т.н. Лично според мен, причината да се пише под англоезичен псевдоним е по-скоро заради неувереността на авторите, че могат да се справят, отколкото под натиска на издателите. Дори и да приемем, че на времето нещата бяха по-трудни, нямаше Интернет, и много хора може и да не са имали кой знае какъв избор, сега нещата са значително по-различни.

Така че и у мен, виждайки че някой български автор използва чуждестранен псевдоним поражда само презрение, но не от това, което е написал, а от това, че няма куража да застане зад собственото си име. Добре поне, че някои хора, които навремето са писали под такъв псевдоним, вече са се осъзнали, и не се страхуват да сложат собственото си име върху корицата. И за да не говоря с недомлъвки, мисля че Богдан Русев е добър пример, дори и нещата му да не са шедьоври, мисля, че са доста прилични.