Moderator: Moridin
Просто е - ще се постарая максимално никога да не направя подобна грешкаНе е ли доста по-същностен спорът кой какво би избрал в съответната ситуация и защо.
. Ако пък се случи Морви има право, решението зависи от твърде много фактори. И все пак абортът е доста по-малко вероятният избор, който бих направила.Ок, ако бащата изначално е отказал да приеме детето, съм съгласна, че майката няма никакво право да търси финансова, морална, материална и каквото и да било друга подкрепа за бременността си и бъдещотоо отглеждане на детето. НО тук идва още един момент. Смятам, че в същата крайна степен, бащата няма да има право да реши, че е татко след 2, 3, 5 или повече години и да предяви права над детето смо на базата на генетичния материал, носен от заблудения му сперматозоид, който е оплодил злощастаната яйцеклетка.Roland of Gilead wrote:Но това е само теоретизиране, факт е, че ако един мъж не иска детето, което една жена е заченала от него, тя трябва или да абортира, независимо от желанията си, или да си го гледа сама, без да има КАКВИТО и да било претенции към бащата.
Факт, но жената е тази, която трябва да го износи, тя поема рисковете и т.н. Мъжът, както всички сме научили в пубертета, не прави кой знае каквоElan wrote:да, де ама аз мисля, че ако бащата иска детето, това в никакъв случай не значи, че няма никакво право над него. може жената да го носи, но това е плод на тях двамата, в който имат участие и двамата.
Използвал си много хубава дума - "натрапено". Факт е, че бели стават. Но трябва ли заради миг невнимание, цял живот страдание? Мисля, че животът на двама души (мъжа и жената), е по-важен от този на един неоформен зародиш. Както е по-ценен от този на сперматозоидите, които изхвърляш в презерватива. Защото (и това ми направи впечатление, че го игнорира) те са не по-малко живот от зародиша в началната му фаза. Но го правим, нали?Elan wrote:така че позволете ми да не се съглася, но според дори нежелано едно дете е дар... и унищоването на този човешки живот, не е хуманно.
това е чисто заличаване и убиване на живота. според мен животът е нещо изключително ценно. и това е фактическо убийство. или да не са го създавали, или просто да не го убиват, след като то им е натрепено. има достатъчно средства за предпазване.
Не виждам с какво това има нещо общо с разговора. Всичко зависи от ситуацията, но тук говорим за конкретното е ли абортът в един най-общ план морален, приемлив или както там ще определим простичкото "за", или не е. За бога, ако не искам приятелката ми да абортира и тя също не иска, за какъв аборт става дума изобщо? Но ако аз искам или тя иска, или и двамата, тогава въпросът е "трябва ли", "може ли", "морално ли е", "хуманно ли е" етц да го направим? Аз също не знам дали бих поискал такова нещо, въпросът е много сложен и емоционален. Но твърдо искам да имам правото да го сторя, ако пожелая. Аз го и имам де, но... бе ясно е за какво говоримMoridin wrote:Аз всичките твърдо "за"-та, които прочетох, обсъждаха само правото на жената да абортира. Аз това право мисля, че единствено буйстващите католици го оспорват и някак никъв спор няма да стане тук. Не е ли доста по-същностен (ако и несъдържателен, защото по мое мнение докато не му се случи на човек, само си теоретизира на сляпо) спорът кой какво би избрал в съответната ситуация и защо.
Зародишът не е много по-голям живот от сперматозоида, както вече казах. Една жена може да пометне по един милион причини, дори в първия месец, без да разпознае разликата с обикновен цикъл (е, твърдят, че могатElan wrote:предпочитам да съм унищожил възможността за създаване, а не самия живот
). Тогава какво става? Живот ли е бил унищожен (парченце месо, не по-голямо от пръст, че и по-малко), или възможността за такъв? И с какво това се различава от един целенасочен аборт?По-хубаво, ма може и да не успеете. И въпросът е тогава какво ще се прави. На всички е ясно, че по-добре да не стават аварии, но понеже те ВСЕ пак стават, затова е и тая тема. А като не ти се спори, прав ти път, но следващия път не обявявай, че напускаш, детинско е. Ще разберем и сами.Elan wrote: да не говорим, че абортът понякога става причина жените да не могат да забременеят повторно. така че ако трябва да избирам за въображеамата си приятелка - по-хубаво да се предпазим, отколкото после тя да се налага да изхвърля детето отново и да не можем да имаме дете.
Че то това е отвратително, бе! Ама сега, като стане вече белята, или ако не дай си Боже нещо се окаже, че плодът е с малформации, или пък има някаква друга причина, естествено е, че абортът е по-правилното решение. 
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Той спорът принципно не е някой да си каже мнението, друг да си каже мнението и изведнъж двамата да съгласни един с друг, обединени около общо мнение (или около това на единия). Това се постига с водене на спор, т.е. с излагане на доводи и т.н., което очевидно се случва тук. След като на теб не ти се спори...Тъй като и аз съм "за" абортите и съответно няма какво ново да кажа по темата да поразширя малко дискусията с "А ако плода е с малформации, но родителите все пак го искат". Или ако след раждането по различни причини детето бъде необратимо и тежко увредено, тогава какво.Jaar wrote: По темата - твърдо "за" абртите съм. Най-вече, когато са открити малформации на плода.
Защо пък Северна Ирландия, там са предимно протестанти и бих предположил, че са с една идея по толерантни по въпроса за абортите от католиците в останалата част на острова?Marfa wrote:Ми принципно съм "за". В крайна сметка, слава Богу не живеем нито в Северна Ирландия, нито пък в Оман.
<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви Има посткоитални контрацептиви за тая работа!Jaar wrote:Принципно призивът "пазете се докато е време" е много хубав и правилен, но излишен за темата. Тъй като статистиката сочи, че в 7% от случаите дори презервативите са неефикасни.
)
Абе, много мога да говоря, но не мога да кажа твърдо "за" или "против", това е. Но пък наистина да не можеш да абортираш, ако си била изнасилена, това си е гавра с човешките права. Факт е, че след като продължават да се случват толкова много нежелани бременности, въпросните контрацептиви не се използват "достатъчно".Voland wrote:Има посткоитални контрацептиви за тая работа!
Така де, разните там твърдения, че ще провалиш живота си и живота на детето, ако не си готов за такава стъпка, ако нямаш пари и тн за мен са пълни глупости... Човек никога не знае какво ще се случи и затова си струва да се опита Пък и това си е един живот, ако и до втория месец да не е напълно развит.. аз самата съм щяла да бъда абортирана, ако са ме сбарали по-рано, та много се радвам, че все пак ме има (и ситуацията е била познатата - бедни студенти с малко бебе - сестра ми, само аз съм липсвала )Users browsing this forum: Ahrefs [Bot], Semrush [Bot] and 2 guests
