По ред:
Мор, съгласен съм, че не трябва да се учи накуп, НЕ съм съгласен, че трябва да е толкова подробно. Ако погледнеш списъка, който ти си дал, това означава в общи линии 4 години от, кажи-речи 8 (щото първите 4 кой ги брои изобщо). За литературата на една страна. Да, моята, но все пак една. Съзнавам, че бг-литературата трябва да заема процентно по-голяма част от учебната програма от ВСЯКА друга, взета пооотделно, но не и да е толкова, колкото е всичко останало взети заедно.
И за мен все така виновни са не само преподаващите, но и подпорката и възрастта, в която се предлагат съответните произведения. Прочее, съгласен съм за поезията, макар че както знаеш, никак не съм на "ти" с нея по-принцип, но на мен пък английската такава ми харесва страшно много в оригинал. Може би не мога да я почувствам истински, но аз и българската не мога, така че...
Що се отнася до националната гордост - лично аз не мога да съм почти съсед на хората, родили Достоевски, и да се гордея с Вазов. Ок, с
разума си мога да разбера и качествата му и (по-важното в неговия случай) заслугите, но... аз все пак съм, както ти сам казваш, на първо място човек и нейде далеееееч назад - българин. И като такъв, оценявам на първо място литературата изобщо, а чак след това конкретно българската такава (аз толкова съм я и чел де...). Националното ми наследство е нещо важно, но не бих казал, че конкретно от литературна гледна точка мога да почерпя кой знае колко, за да се чувствам горд от него.
Относно смесването - отново съгласен. Според мен литературата трябва да се дели по жанрове, после по епохи (макар че, както сам казваш, нещата често са несъизмерими в това отношение и това си е исторически обусловено) и
никога по националност. "Специалността" на бг-литературата (напълно механична, нали, не щото заслужава, а щото ни е родна) трябва да се осмисля чрез по-голямото внимание или повече отделено време, но не и като се набута в период, където се учи САМО това без никаква възможност за слагане в контекст. Така човек не може да развие никаква представа за литературните течения в световен мащаб, особено на тая тъпа възраст, каквато е ученическата.
Сега за подборката на световната литература, ама с цитати:
Има произведения, които са важни за осмислянето на литературата като такава изобщо, и въпреки че не са супер интересни и са демодирани, има смисъл от тях. Ако в училище се учи само Голдинг, Селинджър и Оруел, на практика човек си отрязва МНОГО светогледа за голяма част от литературата, дори тези да били гениални. Просто има още много различни от това.
Напълно несъгласен. Има произведения, важни за осмислянето на литературата изобщо, но самите те не могат да бъдат осмислени в ученическа възраст. Напротив, тяхното пробутване води до дистанциране от литературата, до затваряне на сетивата и де факто до
обратното на осмислянето. Голдинг, Селинджър и Оруел от своя страна отрязват светогледа за голяма част от литературата, но го отварят пък за друга не по-малка. Освен това те са по-лесно разбираеми от Фауст, по-съвременно звучащи и МНОГО по-вероятни да събудят у човека някакъв интерес към четенето. Впрочем, намирам ги и за достатъчно сериозни, за да могат да изградят основа, на базата на която човек малко по малко да достигне и до "важните за осмисляне на литературата като такава" произведения, които без такава основа де факто са невъзприемаеми. Което иде да покаже, че всъщност такава подборка на по-"лека" "сериозна" литература не само не реже никакви пътища в светогледа, но напротив - прокарва ги.
Според мен подборката трябва да е на степен на възприемчивост и на разнообразие. Примерно Фауст не е възприемлив. Какво може някой 9токласник да върже от Фауст? То аз не мога, камо ли те. Това си е почти философска литература на съвсем неучилищен левъл, тежка и досадна за четене. Трябва да си се съобразява това, но пак не да се залага основно на модерност и близост до тийнейджърската душа - нали трябва да я развиваме, не само да й бутаме неща, дето са й близки.
Това всъщност не си противоречи с мен, за разлика от горното. Но според мен първото, което трябва да се развие, не е тийнейджърската душа, а склонността и интересът към литературата и четенето. Трябва да покажеш на тъпия пубер, че четенето МОЖЕ да бъде не само също толкова, но и ПО-интересно и от гейменето, и от зяпането на филми, и от другите знайни и незнайни тийн-забавления. Това става като им буташ неща, които се съобразяват
само с близостта до въпросната душа. В която близост бг-литературата, прочее, не се включва, а ни я пробутват в НАЙ-неподходящата възраст.
Но ако подобен процес се извършва в началото на учебната програма, демек 5-7-ми клас примерно, после вече си си създал, пак ще използвам израза,
основата, на която отгоре да надстрояваш вече с неща, които децата могат да възприемат, но които ги и развиват емоционално, духовно и психически. За мен това ниво е именно Оруел, Голдинг, Ремарк, Селинджър, защо не и Достоевски. Разбира се един ще поеме, а друг - не, но това е житейска истина, която не подлежи на промяна. Аз обаче мисля, че повече биха възприели така, нежели по нашата абсурдна система.
И последно - за читанките - they plain suck

Evil black penises at that. Them читанки, а? Заеби теориите за националното наследство. В тези абоминации няма и ПОМЕН от българщина или опити за връзка с нея. Единственото, което се излъчва от тях е СВИРЕП соц и нулева връзка между съставителите им и децата, за които са предназначени...
И да, Ян Бибиян. Едно, че е минал покрая якостта, за да пльокне в зловещата простотия, и второ, че... да... 12-ти клас. Ах, болката...
Сега към Йоан - Проблемът според мен си е и в двете. Самият текст има не по-малко значение, както съм писал горе, от начина, по който е предоставен. Ся, факт е, че и аз не съм имал читави учители по литература, но винаги съм бил способен да извличам интересното и от най-големия изверг, а конкретно литературите ни ако и да не са били, цитирам даскала си по история, видни столични педагози от световен мащаб (пичът прочее си беше точно такъв

), не бяха и най-лошото възможно. Е да, ама не - аз просто НЯМАХ какво да извлека. Мога да виня собствената си липса на интерес, мога да обвинявам и системата. Само че на мен интерес към литературата никога не ми е липсвал, така че някакси не съм склонен да го отдам на това. Остава да ми е виновна системата.
"Голямата литература" е понятие, което според мен наистина не може да се измерва с абсолютни стойности (както и нищо в изкуството изобщо), доколкото всеки го възприема субективно. За мен обаче обективна истина
винаги има и хората се делят на такива, способни да достигнат до нея, и такива, които не са.
Оттам нататък Голямата литература подлежи на дефиниране и спорове, естествено, но ако не с абсолютни стойности, според мен тя може да се измерва с абсолютни имена. В крайна сметка, какво е "класиката", ако не нещо, останало през вековете? В случая визирам световната такава, не в национален мащаб. Да, аз самият не мога да разбера защо за бога недоразумение като Шекспир е останал като такава икона, но първо, както казах, не съм на ти с поезията, и второ - не съм го чел в оригинал. Но това, че аз не съм достатъчно наясно с материята, не променя факта, че човекът е останал. Достоевски е останал. Десетки, стотици дори други са останали. Какво значи това, ако не именно, че произведенията, с които тези творци са се записали в златния списък, не са абсолютни стойности? Заковаване във времето и пространството не може да има, доколкото нищо, твърде обвързано с дадено съвремие, не може да звучи адекватно в друго. Затова и на Азимов перфо-лентите са смешни
Ти обаче, подозирам, нямаше това предвид. За да ти стане ясно що за личност съм аз, ще отбележа, че по принцип имам неприятния навик да гледам голямото, без да обръщам внимание на малкото. Ако ти кажа, че нямам бъкел представа кой бг автор в коя епоха е писал, вероятно ще ти падна в очите, но и ще видиш, че аз не сравнявам отделни текстове от една и съща епоха. Не, аз сравнявам литература с литература в най-общ план и за бога -
защо трябва да не се разочаровам от българската, ако тя, както казваш, губи при сравнението? В крайна сметка аз наистина не съм никакъв патриот и нямам... потребността да изпитвам по-специални чувства към нещо, с което не ме свързва нещо повече, от географска близост.
И последно - за гениите. Вярвам го. Нямам добро отношение към българската литература, но не съм достатъчно запознат с нея, за да си позволявам крайни мнения. Хора, на чиито литературни вкусове имам доверие, твърдят, че някои наши автори са наистина гениални. Ок, възможно е. Но са твърде малко (отново според същите хора) и никой не е създал... Голяма литература. А в крайна сметка ако нямам чувство за националност, ако не съм склонен да приема нещо за по-добро или заслужаващо повече внимание, просто защото го е писал човек, с когото нямам нищичко общо, но сме родени в една и съща околност... защо трябва да не търся просто по-добрата литература?
And you can't dance with a devil on your back...