ShadowDance

Ето, това е то акселерация! По мое време с Ян Бибиян ни занимаваха в 4. клас, но сега децата така бързо растат, че до 12. клас се вдетиняват
Роланд, повярвай ми, каквото и да вкарат в програмата, проблемът не е качеството на самия текст, а начинът, по който се преподава. Един епос вземи например, Кървава песен на Славейков, номинирано е за Нобелова награда и точно германците са лобирали да му я дадат... Ако вместо Кървава песен в програмата беше Песен за Роланд, ти никога нямаше да носиш този очарователен ник Щеше да мразиш името Роланд и в червата.
"Голямата литература" не е понятие, което да измерва абсолютни стойности. Най-малкото защото литературата не създава абсолютни, заковани, висящи във времето и пространството неща. (А точно такава илюзия ни набиват в училище!) И затова ти се опитваш да съизмерваш отделните текстове взети сами по себе си и да ги сравняваш, и разбира се, нашата литература губи от това.
Мога да твърдя, че някои бг автори от втората половина на ХІХ век са били абсолютни и безусловни гении. Ама наистина гении. Като под гениалност в случая разбирам дотолкова огромен и уникален талант, че да сътвори неща, граничещи с чудо. (Мога да аргументирам твърдението си, но ще изприказвам сума ти приказки, които всъщност не интересуват никого.)
1. Захари Стоянов е мемоарист и биограф, който не е надминат до ден днешен в бг и определено може да премери сили с мемоаристите от епохата си по Европата. С тая разлика, че те са изучавали литературата в елитни университети. А Захари е израснал в едни колиби, където дори не е имало с кого да разговаря, и се е научил да чете и да пише вече мъж. Не е учил нищо, никъде, никога.
2. Допреди Вазов ние нямаме литература. След Вазов имаме съвсем прилична, която се съизмерва с европейския авангард. Връзката между нямането и имането (съвсем прилична+авангард!) е един скромен човечец от Сопот. Толкова.
3. Факти 1. и 2. са си факти, но кого по дяволите интересуват, освен специалистите?
Изпитвам безусловно уважение към интелекта ти и затова съм сигурна: Ако на тебе ти беше дадена възможност сам да откриеш тези неща и да ги осмислиш, щеше да имаш по-друго мнение за бг авторите, но тази възможност не ти е дадена. Нещо повече - тя ти е отнета.
За което нито ти, нито хората, които въобще четат и обичат да четат, нямат никаква вина.

По ред:

Мор, съгласен съм, че не трябва да се учи накуп, НЕ съм съгласен, че трябва да е толкова подробно. Ако погледнеш списъка, който ти си дал, това означава в общи линии 4 години от, кажи-речи 8 (щото първите 4 кой ги брои изобщо). За литературата на една страна. Да, моята, но все пак една. Съзнавам, че бг-литературата трябва да заема процентно по-голяма част от учебната програма от ВСЯКА друга, взета пооотделно, но не и да е толкова, колкото е всичко останало взети заедно.
И за мен все така виновни са не само преподаващите, но и подпорката и възрастта, в която се предлагат съответните произведения. Прочее, съгласен съм за поезията, макар че както знаеш, никак не съм на "ти" с нея по-принцип, но на мен пък английската такава ми харесва страшно много в оригинал. Може би не мога да я почувствам истински, но аз и българската не мога, така че...

Що се отнася до националната гордост - лично аз не мога да съм почти съсед на хората, родили Достоевски, и да се гордея с Вазов. Ок, с разума си мога да разбера и качествата му и (по-важното в неговия случай) заслугите, но... аз все пак съм, както ти сам казваш, на първо място човек и нейде далеееееч назад - българин. И като такъв, оценявам на първо място литературата изобщо, а чак след това конкретно българската такава (аз толкова съм я и чел де...). Националното ми наследство е нещо важно, но не бих казал, че конкретно от литературна гледна точка мога да почерпя кой знае колко, за да се чувствам горд от него.

Относно смесването - отново съгласен. Според мен литературата трябва да се дели по жанрове, после по епохи (макар че, както сам казваш, нещата често са несъизмерими в това отношение и това си е исторически обусловено) и никога по националност. "Специалността" на бг-литературата (напълно механична, нали, не щото заслужава, а щото ни е родна) трябва да се осмисля чрез по-голямото внимание или повече отделено време, но не и като се набута в период, където се учи САМО това без никаква възможност за слагане в контекст. Така човек не може да развие никаква представа за литературните течения в световен мащаб, особено на тая тъпа възраст, каквато е ученическата.

Сега за подборката на световната литература, ама с цитати:

Има произведения, които са важни за осмислянето на литературата като такава изобщо, и въпреки че не са супер интересни и са демодирани, има смисъл от тях. Ако в училище се учи само Голдинг, Селинджър и Оруел, на практика човек си отрязва МНОГО светогледа за голяма част от литературата, дори тези да били гениални. Просто има още много различни от това.

Напълно несъгласен. Има произведения, важни за осмислянето на литературата изобщо, но самите те не могат да бъдат осмислени в ученическа възраст. Напротив, тяхното пробутване води до дистанциране от литературата, до затваряне на сетивата и де факто до обратното на осмислянето. Голдинг, Селинджър и Оруел от своя страна отрязват светогледа за голяма част от литературата, но го отварят пък за друга не по-малка. Освен това те са по-лесно разбираеми от Фауст, по-съвременно звучащи и МНОГО по-вероятни да събудят у човека някакъв интерес към четенето. Впрочем, намирам ги и за достатъчно сериозни, за да могат да изградят основа, на базата на която човек малко по малко да достигне и до "важните за осмисляне на литературата като такава" произведения, които без такава основа де факто са невъзприемаеми. Което иде да покаже, че всъщност такава подборка на по-"лека" "сериозна" литература не само не реже никакви пътища в светогледа, но напротив - прокарва ги.

Според мен подборката трябва да е на степен на възприемчивост и на разнообразие. Примерно Фауст не е възприемлив. Какво може някой 9токласник да върже от Фауст? То аз не мога, камо ли те. Това си е почти философска литература на съвсем неучилищен левъл, тежка и досадна за четене. Трябва да си се съобразява това, но пак не да се залага основно на модерност и близост до тийнейджърската душа - нали трябва да я развиваме, не само да й бутаме неща, дето са й близки.

Това всъщност не си противоречи с мен, за разлика от горното. Но според мен първото, което трябва да се развие, не е тийнейджърската душа, а склонността и интересът към литературата и четенето. Трябва да покажеш на тъпия пубер, че четенето МОЖЕ да бъде не само също толкова, но и ПО-интересно и от гейменето, и от зяпането на филми, и от другите знайни и незнайни тийн-забавления. Това става като им буташ неща, които се съобразяват само с близостта до въпросната душа. В която близост бг-литературата, прочее, не се включва, а ни я пробутват в НАЙ-неподходящата възраст.
Но ако подобен процес се извършва в началото на учебната програма, демек 5-7-ми клас примерно, после вече си си създал, пак ще използвам израза, основата, на която отгоре да надстрояваш вече с неща, които децата могат да възприемат, но които ги и развиват емоционално, духовно и психически. За мен това ниво е именно Оруел, Голдинг, Ремарк, Селинджър, защо не и Достоевски. Разбира се един ще поеме, а друг - не, но това е житейска истина, която не подлежи на промяна. Аз обаче мисля, че повече биха възприели така, нежели по нашата абсурдна система.

И последно - за читанките - they plain suck Evil black penises at that. Them читанки, а? Заеби теориите за националното наследство. В тези абоминации няма и ПОМЕН от българщина или опити за връзка с нея. Единственото, което се излъчва от тях е СВИРЕП соц и нулева връзка между съставителите им и децата, за които са предназначени...

И да, Ян Бибиян. Едно, че е минал покрая якостта, за да пльокне в зловещата простотия, и второ, че... да... 12-ти клас. Ах, болката...



Сега към Йоан - Проблемът според мен си е и в двете. Самият текст има не по-малко значение, както съм писал горе, от начина, по който е предоставен. Ся, факт е, че и аз не съм имал читави учители по литература, но винаги съм бил способен да извличам интересното и от най-големия изверг, а конкретно литературите ни ако и да не са били, цитирам даскала си по история, видни столични педагози от световен мащаб (пичът прочее си беше точно такъв ), не бяха и най-лошото възможно. Е да, ама не - аз просто НЯМАХ какво да извлека. Мога да виня собствената си липса на интерес, мога да обвинявам и системата. Само че на мен интерес към литературата никога не ми е липсвал, така че някакси не съм склонен да го отдам на това. Остава да ми е виновна системата.

"Голямата литература" е понятие, което според мен наистина не може да се измерва с абсолютни стойности (както и нищо в изкуството изобщо), доколкото всеки го възприема субективно. За мен обаче обективна истина винаги има и хората се делят на такива, способни да достигнат до нея, и такива, които не са.

Оттам нататък Голямата литература подлежи на дефиниране и спорове, естествено, но ако не с абсолютни стойности, според мен тя може да се измерва с абсолютни имена. В крайна сметка, какво е "класиката", ако не нещо, останало през вековете? В случая визирам световната такава, не в национален мащаб. Да, аз самият не мога да разбера защо за бога недоразумение като Шекспир е останал като такава икона, но първо, както казах, не съм на ти с поезията, и второ - не съм го чел в оригинал. Но това, че аз не съм достатъчно наясно с материята, не променя факта, че човекът е останал. Достоевски е останал. Десетки, стотици дори други са останали. Какво значи това, ако не именно, че произведенията, с които тези творци са се записали в златния списък, не са абсолютни стойности? Заковаване във времето и пространството не може да има, доколкото нищо, твърде обвързано с дадено съвремие, не може да звучи адекватно в друго. Затова и на Азимов перфо-лентите са смешни

Ти обаче, подозирам, нямаше това предвид. За да ти стане ясно що за личност съм аз, ще отбележа, че по принцип имам неприятния навик да гледам голямото, без да обръщам внимание на малкото. Ако ти кажа, че нямам бъкел представа кой бг автор в коя епоха е писал, вероятно ще ти падна в очите, но и ще видиш, че аз не сравнявам отделни текстове от една и съща епоха. Не, аз сравнявам литература с литература в най-общ план и за бога - защо трябва да не се разочаровам от българската, ако тя, както казваш, губи при сравнението? В крайна сметка аз наистина не съм никакъв патриот и нямам... потребността да изпитвам по-специални чувства към нещо, с което не ме свързва нещо повече, от географска близост.

И последно - за гениите. Вярвам го. Нямам добро отношение към българската литература, но не съм достатъчно запознат с нея, за да си позволявам крайни мнения. Хора, на чиито литературни вкусове имам доверие, твърдят, че някои наши автори са наистина гениални. Ок, възможно е. Но са твърде малко (отново според същите хора) и никой не е създал... Голяма литература. А в крайна сметка ако нямам чувство за националност, ако не съм склонен да приема нещо за по-добро или заслужаващо повече внимание, просто защото го е писал човек, с когото нямам нищичко общо, но сме родени в една и съща околност... защо трябва да не търся просто по-добрата литература?

Познавах един, който се гордееше с това, че не е чел нито една книга в живота си, освен "Овчарчето Калитко", и то не докрая.
Беше природно интелигентен, между другото

И на най-добрите се случва...

От друга страна един бивш комшия все се хвалеше из кооперацията, че четял "Опити" на Монтен докато седи в тоалетната (сигурно страдаше от запек човекът). Но не бих казал, че блестеше с остротата на съжденията си

2. Допреди Вазов ние нямаме литература. След Вазов имаме съвсем прилична, която се съизмерва с европейския авангард. Връзката между нямането и имането (съвсем прилична+авангард!) е един скромен човечец от Сопот. Толкова.

Може и да се лъжа, но си мисля, че и Освобождението е изиграло своята роля.

Роланд, не мога да не се съглася с теб, просто защото ти обърна темата от преподаването в училище към личното отношение и вкус
Разбира се, че имаш право да търсиш по-добрата литература и разбира се, че имаш право да не харесваш автори, с които не чувстваш нищо общо освен месторождението
Ако те познавах, обаче със сигурност щях да мога да ти препоръчам бг автори, които да почувстваш общи и да ти допаднат. Най-малкото щях да подбера такива, които са съвременници на посочения от теб Оруел

Demandred wrote:

2. Допреди Вазов ние нямаме литература. След Вазов имаме съвсем прилична, която се съизмерва с европейския авангард. Връзката между нямането и имането (съвсем прилична+авангард!) е един скромен човечец от Сопот. Толкова.

Може и да се лъжа, но си мисля, че и Освобождението е изиграло своята роля.

Винаги има исторически събития, които изиграват своята роля, но литературата се пише от хора

Бе не знам, аз лично не мога да разбера защо Вера Мутафчиева практически липсва като автор в учебниците, Антон Дончев е добро пожелание (само аз ли се възхищавам на "Сказание за времето на Самуила" и "Време разделно"?!), "Диви разкази" на Хайтов са помежду другото някак, докато Вазов е внедрен до степен на опротивяване, същото важи и за Елин Пелин! Каква е идеята? Айде малко да се сетят, че времето е мръднало през последните тридесетина години де!

Roland of Gilead wrote:Още си спомням с умиление как в един от учебниците ми по английски навремето имаше цял урок, базиран върху текст от "Цветът на магията" на Пратчет... преизпълних се с уважение тогава

Сега, не, че съм чела "Цветът на магията", но си спомням, че в "In a World of English" наистина имаше един урок по Пратчет, даже си спомням, че беше озаглавен "The Newcomer, Stranger, Foreigner, Alien ..." и имаше някаква много готина картинка към него 8) Спомням си, че имаше и един, всъщност няколко урока, в които се обръщаше голямо вниманмие на Стар Уорс, мда, как да не ти се иска да учиш

А иначе аз съм в този бранш, с което хич не се гордея де, но иначе мисля, че има някакво подобрение в учебниците именно по Литература
(Четене) ... миналата или по-миналата година се бяхме събрали в часа по МОБЕЛ (Методика на българския език и литература) и си бъбрехме сладко точно за учебниците по литература с нашата преподавателка, която е именно една от тези, които пишат учебниците от 1-ви до 4-ти клас и тя определено беше за това да се премахнат всички тия "стари" автори и да се добавят новите (има ли ги, няма ли ги, това е отделен въпрос ) ... и беше казала, че след няколко години читанките ще имат съвсем различен облик от сегашния ... и като доказателство за това разгледахме 3 или 4-ри учебника, в които се обръщаше голямо внимание на западните автори, като Луис Карол, Марк Твен и дори в един учебник имаше урок за ... Хари Потър. Доколкото разбрах, обаче, в последствие този учебник е отпаднал и не е бил включен в програмата за 2-ри клас ...

Marfa wrote:Бе не знам, аз лично не мога да разбера защо Вера Мутафчиева практически липсва като автор в учебниците, Антон Дончев е добро пожелание (само аз ли се възхищавам на "Сказание за времето на Самуила" и "Време разделно"?!), "Диви разкази" на Хайтов са помежду другото някак, докато Вазов е внедрен до степен на опротивяване, същото важи и за Елин Пелин! Каква е идеята? Айде малко да се сетят, че времето е мръднало през последните тридесетина години де!

Елин Пелин е велик разказвач, пробвай със сборника "Под манастирската лоза".
Хех, сетих се и какво е четивото за Роланд от Вазов!
Кандидати на славата - пиеска. Хайде да се обзаложим, че ако редактирам малко езика в модерна реч, дори няма да познаеш, че е писана преди повече от век
На мен ми е от любимите и ми е и близка, и проблемите ме вълнуват силно.

Aerith wrote: ... Хари Потър.

Оо, да. Това е пътят и истината.

*реве* Вие да видите какво е 12 клас Литературата/Христоматия, ми то това за тоалетна хартия не става.

JohanVladimir wrote:

Aerith wrote: ... Хари Потър.

Оо, да. Това е пътят и истината.

Прочее, предполагам, че не говориш наизуст, но впечатленията ми от първия Потър са за най, повтарям, НАЙ-добрата детска книжка, писана към днешна дата. Абсурдно, но факт. Оттам нататък всичко се изроди в комерс, но Хари Потър и философския камък е гениално произведение за мен... в конкретния си жанр разбира се.