ShadowDance

Ма вие наистина много филми гледате! Сигурно на всички вече яко са ни промити мозъците от тях! Теориите ни вече са предъвквани нееднократно от създателите на разни ленти. Слагам и себе си в това число, разбира се. Но наистина сега ми хрумва нещо друго. Например някакъв масов сблъсък между поддръжниците на клонирането и тези, които са против /тука и аз имам предвид някакъв бъдещ момент, защото, както не веднъж отбелязахте, в сегашния тези неща са нереални/. Нали ни е заложено в природата, все пак, да спорим и да отстояваме мнението си. Та според мен такъв конфликт би могъл да бъде решаващ за това дали да съществува клонирането на хора като практика или не.
Да не говорим пък за възтание на клонингите, у които "човешкото" надделява и те започват да се борят за правата си на равноправни граждани

Е, чак пък промили мозъците ... Освен това, "До краен предел" (да, така се казва на български) е доста интересен сериал (на английски The Outer Limits), където се поставят доста интересни морални проблеми, и изобщо се дава воля на въображението. Ако не се лъжа, доста от историите са написани от известни писатели, като Рей Бредбъри например.

Колкото до темата, много интересен е проблемът с клонингите - в крайна сметка те са не по-малко човешки същества от оригинала (допускайки че точно копие е възможно). В такъв случай трябва ли да имат равни права? Дилемата е доста любопитна, и няма лесен отговор. Според мен, ако това беше възможно днес, страните биха са разделили на едни, които автоматично биха признали клонинга за брат/сестра на прогенитора (не се сещам за българска дума) и на такива, които биха ги считали само за генетичен материал (както в споменатите от мен преди книги). Аз лично съм по-скоро привърженик на първата възможност, но моето мнение е, че не трябва хората да се клонират на първо време, точно защото не бих ги считал за по-неравноправни от мен самия.

Общо взето и аз съм на общото мнение - за клонирането на растения, органи, евентуално животни, но не и за това на хора.

Да не говорим пък за възтание на клонингите, у които "човешкото" надделява и те започват да се борят за правата си на равноправни граждани

Според мен те би трябвало да си имат равни права, както каза Живик, не са с нищо по-малко хора. Строго погледнато могат да се разглеждат като неестествено ненавременно родени еднояйчни близнаци на клонирания.

***

Да , аз също бих възприемала клонингите като равноправни човешки същества / пояснявам , защото май съм оетавила грешно впечатление ;о)/. Все пак при положение, че съществуват по същия начин като всички неклонирани хора - дишат хранят се и т. н., няма спор , че са такива. Жалкото е, че все ще има хора, които да издевателстват, да се възползват и да правят каквото си искат с тях. То сега има такива дето го правят с нас, нормално родени, неклонирани същества, пък какво остава за клонираните!!! Точно за това си мисля, и силно се надявам, че човечеството ще успее да сътвори "това чудо", когато е готово, когато е осъзнало напълно какво означава тази стъпка и какво следва оттам нататаък. За съжаление историятата нееднократно показва как това е невъзможно, защото хората никога не са подготвени за нищо, докато то не им се случи и не произлезнат хиляди нещастия от това! Така,че за Бога хора, не клонирайте! Ама кой ли ще може да ги спре се чудя.

Недай си Боже някой да реши да клонира Хитлер!

Ето това е една голяма заблуда, Теоделинда. Съзнанието не е определяно от генофонда на човек, а от битието му (колкото и да оплюват дядо Маркс, тука е бил прав). Така че дори даклонират Хитлер в днешни условия, когато страната му не е унижавана и когато няма първа световна война и когато евреите не го ядосват той просто няма де е същия. Напротив, от него може да стане съвсем различен човек, ако се култивириа.

Недай си Боже някой да реши да клонира Хитлер!

Всъщност допускам, че клонираният Хитлер ще е едно много подтиснато от очакванията на хората около него хлапе, което ще намира утеха в моделирането на самолети и космически кораби от Стар уорс. В смисъл, това че клонингът е генетичнои копие на някого не го прави и със същото самосъзнание

едит: Докато си генерирам мисълта, Найт Уондърър ме е изпреварил...

***

А бе, хора, тва беше образно казано с Хитлер ;о) Обаче надали някой, който има възможността и желанието да клонира такъв човек ще го завре в "сплотено мормонско семейство" Със сигурност ще има "по-големи планове" за него, освен ако не го направят, за да доказват някакви психологически теории, каквито засягате вие

А нямам и капка съмнение, че всичките сме някакви теле и киномани така че....

Друг е въпроса, че биха могли да се опитат да изолират гена на лидерите/и това от някои филм беше / точно чрез клониране на някой отявлен такъв. Вярно, че е по-вероятно лидерството да е резултат от съвкупност на няколко качества, но аз все пак просто изказвам някакви възможности и предположения ;о)

***

Лидерски ген няма. Както няма и художнически ген. Има състояние на ума и личността, което зависи от съвкупност от много гени, които не мисля, че се намират у Хитлер, Сталин или Мусолини. У двамата фашисти има по-скоро хитрост и политически усет. За Сталин не искам да говоря, защото не съм много запознат.

Та идеята ми беше, че ако някой има лидерски заложби у себе си това не би бил никой от преславните политици на 20-и в. Ако търсите лидерски ген се насочете към античността - Александър, Цезар, Октавиан... някъде там трябва да се намира...

Александър и Цезар не заслужават повече да се наричат лидери от Хитлер. Какво е лидерска способност, ако не това да увлечеш цял народ по агресивно-параноично-шизоидните си щения, и то не с психология, не с познаване на ума на тълпата, не с умение, а с чиста сила на волята и чиста лудост. Народът в Германия е бил *влюбен* в Хитлер. Кви Александрове, кви Цезари, еле последния..

Едно е да мотивираш народа си, когато неговата чест е потъпкана, когато мечтае за отмъщение ти просто да му го поднесеш. Съвсем друго е да накараш хилядите прости войници да умират за теб с желание, за да изпълниш мерзките си империалистични амбиции.

***

Ами всъщност войниците на Александър доста бързо го разлюбват, а реалните успехи на Цезар са повече политически, военните му са главно в Галия и то преди да стане "национален лидер" (в кавички, щото терминът не е особено коректен за времето на Рим). Докато за Хитлер се бият дори по време на най-големите мизерствания, когато става ясно, че няма шанс за победа.