Като се има предвид какво се разбира от откъса, началото ми се струва странно. Имай предвид, че коментирам така, сякаш това е началото на романа ти, щото не знам дали преди него има нещо друго, или не.
Та, отделил си цял параграф на това с какъв шум всъщност главния герой влиза уж тайно да спасява детето-убиец. Врати се затръшват, тътени отекват и прочие. Дано по-нататък да се окаже, че някой все пак е чул данданията, щото иначе се губи логическата правдоподобност. Все някой сигурно ги пази тия тъмници, пък ако нашия ги е изтребил по асасински, ще е хубаво да се спомене.
Пък и по принцип книгите в първо лице почват по друг начин, а не директно с екшъна. Главният герой се самопредставя един вид, или ако не това, то поне по някакъв начин държи фокуса върху себе си, дали чрез някакви събития, или чрез монолог, или нещо подобно.
Справка - Джийн Улф - "Книгата на Новото Слънце", трилогията "Soldier in the Mist". Робърт Силвърбърг - "Време на промени", историческите романи на Стивън Пресфийлд - "Термопили в пламъци", "Tides of War", книгите му за Ал Велики и т.н.; "Синухе Египтянина" на Мика Валтари, "Сърцето на Мрака" на Конрад, "Моби Дик" на Мелвил и т.н.
Това, естествено, може да ти е излишно като забележка, но имам какво още да кажа за гледната точка, която си избрал. Твърде, твърде, твърде кинематографично си го написал тоя откъс. Оставям настрани факта, че не съм чел книга от първо лице, в която авторът да не ме набутва ама много дълбоко в главата на главния герой още от началото (това е основната особеност на гледната точка от първо лице). В твоя текст обаче нямам абсолютно никакво усещане за характера и индивидуалността на главния герой. Абсолютно никакъв не ми е. Говорещо око на камера, което ми описва това, което вижда. Без отношение, без мнение, без нищо. Имаме само един кратък параграф за опита на нашия човек със самоубиващи се наемни убийци.
Отново без отношение, само описване на факти.
Ако това наистина е началото и ако аз съм читател и sample-вам първите няколко страници на книгата в някоя книжарница, за да реша дали да си я купя, то те няма с какво толкова да ме грабнат. Хареса ми обрата, който вкарваш след описанието на безпомощното дете, обявявайки го за член на секта елитни убийци, но оттам нататък сцената като че ли издиша.
Странни са тия лутания в поведението на хлапето и впечатлението, което пораждаш с описанието му. Нямам представа какво си целил и защо, но представянето му като повече като измъчен затворник, отколкото като дете, в началото беше много добро. Стана ми любопитно защо ще държат детето там. После, като разбрах, че детето е хашишин, ми стана още по-интересно. Макар, че възрастта му ми е твърде ниска. Съвременните читатели са свикнали да си представят петгодишните деца кажи-речи още едвам пелтечещи и мятащи крака насам-натам в опити да ходят в права линия. И след като ти си използвал единствено възрастта на хлапето като характеризираща го черта, гореспоменатата картинка ще е единственото нещо, което ще изникне в ума на непредубедения читател. Или това, или той/тя просто ще си представи по-голямо на възраст хлапе, както направих аз. Така че можеш просто да му вдигнеш възрастта с няколко годинки. Още нещо - инфантилното му поведение, когато тръгва да млати нашия човек, не се връзва с определението, което си му дал, и с поведението му в края на откъса. Отде-накъде стана толкова хладнокръвно и отнесено изведнъж това хлапе? Така де, това ми е на пръв поглед, може би си имал нещо предвид. И освен това - твърде много умалителни в описанията. Или искаш да покажеш колко е малко детето, или искаш да демонстрираш отношението на нашия към него. Обаче as far as отношение goes това ми е твърде недостатъчно - ограничаваш се само до това как нашият вижда хлапето отвън. А след като той очевадно има опит с подобни "същества", все в главата му трябва да изникват и други мисли и асоциации като види едно от тях, пък било то и доста невпечатляващо петгодишно хлапе.
Малко стилови забележки:
Ок, значи, хлапето виси. В момента, в който прочетох началото на второто изречение, спрях. Значи, след като си използвал не "тежки", а "тежкиТЕ" окови, значи имаш предвид окови, които вече са споменати (а те не са), или имаш предвид някакви точно определени окови, с други думи те присъстват в сцената.Доколкото разбрах, искаш да кажеш, че китките на хлапето НЕ СА пристегнати с окови, а вместо това с каиши. С други думи, окови в сцената няма. Махни определителния член, за да стане ясно, че вместо принципно ръцете му да са в окови, те са пристегнати с каиши. Освен това, след като хлапето виси, евентуалната тежест на оковите няма никакво значение. Противопоставянето трябва да бъде между "истински" окови (такива използвани за възрастни мъже) и каиши (които действат като заместители), а не тежки окови и каиши, защото в случая искаш да кажеш, че китките му биха се изплъзвали от твърде големите окови, затова който го е хванал, не ги е използвал.Едно петгодишно момче висеше от тавана в средата на килията. Ръчичките му, твърде тънки за тежките окови, бяха пристегнати с кожени каиши.
След като знаем, че за висене за висене от стена, което е бавно и продължително действие, глаголът "паднал" не върви. Така, както го разбрах, искаш да кажеш, че "коленете на един окован възрастен мъжОкован възрастен мъж би паднал на колене на камъните с опънати нагоре ръце, но клечестите крака на момчето дори не докосваха пода.
биха достигали пода, но клечестите крака на момчето дори не го докосваха". Ами мисля, че така и трябва да го кажеш.
Не виждам смисъла от думата "същество". Нашият е достатъчно навътре в нещата, за да не окачествява малкия като "същество". Освен това цялото изречение ми звучи така сякаш (ако това беше филм) главният герой се обръща към камерата, поглежда към публиката, посочва хлапето и им съобщава, че то е такова и онакова. Твърде много като безстрастна авторова информация ми изглежда. А в гледната точка от първо лице нямаме автор. Главният герой е авторът, така че дори подобни коментари трябва да стоят като излезли от неговата уста, а не като прости коментари от някого, който кръжи край рамото му, както бих могъл да окачествя обективната гледна точка от трето лице.Това същество беше първият хашишин, заловен жив на местопрестъплението.
Нашият знае достатъчно за хашишините, за да не съобщава нещата по този начин. Може примерно да каже "Никой никога преди не бе залавял хашишин жив на местопрестъплението. Отказах да повярвам, преди да науча кой всъщност бе заловеният убиец. Той беше това дете, висящо пред мен." И тук може да вкараш едно-две изречения размишления или някакво интроспективно описание на ситуацията, каквито липсват тотално в откъса. Като изключим пълп-детективските романи, където май си е част от конвенцията героят да си мисли от първо лице в минало време за нещата, които му/й се случват в момента, всички неща от първо лице, които съм чел, имат герои, които са напълно наясно с факта, че разказват/записват историята на нещата, които им са се случили.
Севериан от Книгата на Новото Слънце пише мемоарите си, Синухе - също, главният герой от "Време на промени"-също. Главният герой от "Термопили в пламъци" разказва за подвизите на 300-те спартанци в присъствието на персийския император, който иска да чуе историята му. Марлоу от "Сърцето на Мрака" разказва за премеждията си на трима свои приятели на борда на кораб, и т.н. Луи от "Интервю с вампир" разказва историята си от първо лице под формата на интервю. Лестат пише историите си под формата на романи, които после пуска в циркулация под псевдонима Ан Райс, и т.н. и т.н.
Това, което всъщност се опитвам да кажа, е, че всичките тези герои описват събитията в книгите от дистанцията на времето. Чувствата им в момента на писането/разказването на някоя случка се смесват с чувствата им в момента на изживяването на самата случка. Правят се лирически отклонения, когато почват да си спомнят неща, за които не биха се сетили в разгара на самите събития. Хронологията не се спазва точно, и т.н. и т.н.
Разбира се, не е нужно нещата да са толкова сложни, но просто искам да те посъветвам да вкараш малко повече (по-скоро да вкараш въобще нещо) от главния си герой в текста, ако си решил да пишеш от първо лице. Или може просто да смениш гледната точка.
Ok, продължавам със стилистичните неща.
Неоригинално и абстрактно. Не ми върши работа като образ. Не ми се връзва с душата на петгодишно дете, ама хич.Взрях се навътре в душата му, през безбрежното кърваво море на омразата, и разбрах какво трябва да кажа.
Тук честно си помислих, че последното достъпно оръжие има нещо общо с лекия полъх, а не с прехапването на езика. Между въпроса на нашия (който с нищо не подсказва, че на прехапването на езика може да се гледа като на "оръжие", да не говорим, че и след това не разбрах какво точно оръжие би било, при положение, че преебават себе си. Средство, може би, прийом, похват, нещо, но не и оръжие) и следващото описание на отхапването на езика са на 4-5 реда разстояние едно от друго. Кохезията (свързаността) е много слаба и читателят се обърква. Ако започнеш параграфа с двете изречения, почващи с "Да отхапеш собствения си език и т.н.", нещата ще са много по-ясни и текстът само ще спечели.Нали няма да си прехапеш езика?
Лек полъх, като призрачно докосване, раздвижи пламъка на факлите. Федаинът сякаш се усмихна с гротескно разкривената си уста.
Това беше последното, достъпно за всеки оръжие от необятния арсенал на хашишините. Танцьорката, която възспрях да прониже с кама сърцето си, издъхна в ръцете ми, удавена в собствената си кръв. Старият суфи, комуто попречих да погълне жълтата отрова зарних, бе погубен от смъртоносния кръвоизлив. Да отхапеш собствения си език изглеждаше невъзможно, но не и за федаините. Каквато и сила да бе необходима, вярата в Сайидуна им я даваше.
Миналото преизказно време накрая е излишно. "...,че дъхът ми спря от ужас" е по-плавно и по-правилно от граматична гледна точка.Малкото създание бе проговорило с такова противоестествено спокойствие, че дъхът ми бе спрял от ужас.
Съжалявам, ако съм те подвел да помислиш, че това е началото. Би било твърде странно дори и за мен. Всъщност началото на книгата (впоследствие пренаписано) е предишният откъс в тази тема (в синьо), а тази глава е №59 от общо около 66, т.е. доста навътре в историята. И книгата не е в 1во лице и една камара неща още, обаче ще мога да отговоря подробно чак понеделник сутринта. Тенкс още веднъж за забележките!
) Наистина приятните последни sales figures ми гарантират, че няма да съм на загуба, ако се занимая да пусна романа и тук - а и вие най-сетне ще получите нещо конкретно, за което да ме ядете.