RRSunknown wrote:Най-якото нещо за мене беше да се разкарвам в играта без дори да изпълнявам мисии-просто се кефех на света който са създали.
И аз това правих... час-два обаче. Намирам моткането в свят, който създава единствено
илюзия за дълбочина, за много тегаво. И въобще, каквито и промени да се направят в геймплея, това е безлична игра с безлични персонажи, явно правена от тотални безхумурни скучняри, и просто няма как да я харесам.
Проблемът не е в "freelance" геймплея, а в приложението му.
За левъл скейла - не мисля че са се опитвали точно да балансират нещата; просто са направили екшън игра, създаваща илюзията (поредната), че е реално RPG. С други думи - RPG for dummies.
Иначе по-рано бях пуснал един пост, но изглежда е изтекъл нейде по интернет тръбите... Накратко - Fallout и Baldur's Gate 1 са изправени пред чисто технически ограничения, но и двете имат почти идентична концепция с отворения свят на Oblivion. Просто е единия случай симулират пътуването с рандъм енкаунтъри, а в другия има директно навързани една за друга карти, пълни с тайни за откриване.
Но наистина Arcanum е най-близко. Моя грешка, че не се сетих да го сложа.
Всъщност, вместо да бръщолевя, ето едно мое постче по въпроса от преди една година:
"Реших пак да пробвам да се зарибя по Oblivion, та си го взех за Xox 360, с идеята поне да върви като хората. Еми пак е шит деа.
Каквото и да се разправя за революционността на туй чудо, на практика единствената новост спрямо предишни RPG-та е графиката (и с аудиото се хвалят, но всъщност повечето диалози са супер куци, повтарящи се и постно озвучени). Иначе големият свят с възможност за мотане нявсякъде го има и в Baldur's Gate, и в Fallout, да не говорим пък за Arcanum. Като всяка от тия игри издухва Oblivion-чето и като основна история, и като странични куестове, и като разнообразие. Това че в Oblivion можеш да се моташ безцелно 200 часа не означава, че струват повече от 50 прекарани в занимавка с накое наистина изпипано RPG, в което всяка минута си струва.
Единственото което ме кефи наистина в Oblivion е началната (макар и бързо изчезваща) илюзия че си в истински фентъзи свят. Влизаш в страноприемница до пътя, плащаш си, дават ти стая, завличаш се до нея да преспиш; по пътищата минават конни стражи, които можеш да заговориш (макар че почти всичко останало което срещаш просто ти иска кожицата); в магазинчетата можеш да видиш стоката която се продава изложена и готова за крадене.
А като се замисля дори прословутата визия не струва. Надявах се че версията за Xbox 360 ще върви и изглежда добре, но де тоз късмет! Drawing distance-а е смехотворен, на 20 метра се телепортират камъняци, тревата я има я няма 5-10 метра. И дори с такова кастрене не върви добре. Streaming-a на данни е също толкова бездарен колкото и в PC версията, често има спадове в framerate-а.
Пък и дори човек да се сдобие с PC версията и с ултра high end комп да я подкара на макс, пак е пълно с дървении. Героя тича флегматично и все едно се пързаля по лед, лицата са супер безлични и повтарящи се (така става кат са базирани на няколко основни модела).
Още по-демотивиращо е че междувременно играя и Fable, който е наистина нещо добро и (почти) изпипано. Няма графика с next-gen претенции, но изглежда в пъти по-приятно от Oblivion. Озвучаването е прекрасно. И най-вече, въвежда реални новости в жанра що се отнася до развитието на персонажа и интеракцията му със света.
Всъщност Fable май е първото фентъзи RPG което ме е зарибявало здраво от Baldur's Gate 2 насам."