ShadowDance

Не мисля, че Коелю *претендира* за "някакви дълбоки проникновения". Човекът си разказва приказки за живота по един лек и разбираем начин. Точно стилът му е едно от нещата, които ми харесаха - разказчето се лее, сякаш някой ти го разказва в момента. С други думи, умишлено или не, Коелю се е придържал към правилото 'keep it simple". И това си е стил, има си своя чар.

А и вероятно, Ран, си чел Коелю с очаквания и настроение, по-подходящи за "Идиот" или "Престъпление и наказание" (друго нещо си е руската класика ).

Ъъъ, "Ран"?
Ениуей, той не е симпъл, това е проблемът, това също е претенция някаква, при това дразнеща. И да, има претенции за дълбок и поникновен смисъл, а когато го четох поне аз, още не бях и помирисвал някаква по-сериозна литература и пак ми се видя твърде дразнещ и елементарен.

"Ран" беше обръщение към Рандъм (Sorry за фамилиарността).

Anyway... смятам, че изказът на Коелю е "симпъл" (за сравнение виж Турние - е, поне на мен Турние ми се видя претенциозен). А що се касае до посланията на повествованието - то и всяка приказка от невръстна възраст ти набива ценности, послания, модели за Добро и Зло и т.н. и, следователно, претендира за дълбок и проникновен смисъл.
Май се отплеснах малко .... На кратко мисля, че Коелю не претендира въпросния стил именно, защото си пуска посланията за живота в пряк текст, докато си разказва историята. На мен ми беше приятно да го чета ( е, "Петата планина" определено ми хареса повече). Но в крайна сметка всичко е въпрос на лични възприятия

Между другото аз да кажа добре дошъл/дошла :)
(че то човек никога не знае:р)

Добре съм заварила

(Ей, че е хубаво да те поздравят!!! )

Мда, мараба :)

Добре дошла и от мен :D

Благодаря за посрещането и привет и от мен на всички ("Мир вам!", както се казва)