ShadowDance

Поне е забавна работата с луди. Аз работя в един хранителен магазин (Америка - хип хип ура) където наемат хора които са малко по-така. В смисъл не са луди тип "пяна на устата" но доста си говорят сами , пеят си и т.н. Обаче като ги приема човек спокойно са си доста мили душици. Мили, че чак тъжно ти става....
Иначе, да.....успех и от мене.

Успех и от мен, Джайм. Като ти дойде нанагорно, можеш просто да обиколиш пещерите наоколо, макар че може би не е това сезонът:)

Не зная защо у нас психичните заболявания все още минават за нещо срамно... В крайна сметка, това са си болести като всички други, просто си личат повече.

успех,приятелю,и не му се давай на гадното,че знае ли човек

п.с.любимецо,Орландо Блум???????

herairness wrote: п.с.любимецо,Орландо Блум???????

сори за офтопика, ама ВТФ става тука?! Първо пъгсли става по кют, а сега и това... Струва ми се, че е някаква конспирация

Никаква конспирация няма, просто от известно време чувствам порив да изкарам любовта си към Орландо наяве...

Zheko wrote:Не зная защо у нас психичните заболявания все още минават за нещо срамно... В крайна сметка, това са си болести като всички други, просто си личат повече.

Ми а де? Що?
Мътна работа. Някаква част от културата и традициите ни е, и колкото и да си мисля, че няма нищо рационално в нея, на следващия ден почвам да се майтапя кой бил луд... Пък точно аз може би не би трябвало да го правя...

Пък и в България повечето хора не правят разлика между психолог и психиатър...

Нищо чудно сякаш.

Любимец, ако имаш нужда от помощ мога да ту съдействам за настаняване на лечение. Малко халоперидол и ще видиш, че животът е възможен и без Орландо!

Късмет и кураж и от мен, Джайм!

Опитай да го преживееш като едно ново учение в живота (и не само на предмети и материи)! Кратък урок по човечност, и безплатен!
Добър шанс!

BaYa wrote:Късмет и кураж и от мен, Джайм!

Опитай да го преживееш като едно ново учение в живота (и не само на предмети и материи)! Кратък урок по човечност, и безплатен!
Добър шанс!

Мерси...
То и без това на мен човечността не ми е от силните качества....
Току виж съм я придобил...

Ами, Джайм, за последните десет години беше проведена реформа в психиатрията. Честно казано, не зная колко е успешно. Ако правилно си спомням, ставаше дума за това хората да не бъдат "затваряни" в лудниците. Да се наблегне повече на грижите в домашна среда, а "резидентна" грижа да се прилага само тогава, когато наистина е необходимо.

На практика институциите са трън в задника на националната политиката не само в областта на психиатрията. Говори се за модернизиране, въвеждане на добри модели, промяна на нагласите, зачитане на правата и достойнството, като най-крайните схващания се опитват и напълно да оборят практиката на ограничаването на дееспособността. БХК провеждат редовен мониторинг, пишат доклади и водят дела и становището им е, че като цяло положението навсякъде е трагично, избива сълзи в очите и оставя горчилка в душата. На теб май ти остава главно да правиш това, което изобщо е възможно, и да се пазиш да не "прегориш".

Тя реформата си дойде закономерно с новите средства за лечение на психиатричните заболявания. Някога, когато не е можело да се направи нищо, по-добре е било и за самия болен да се намира под непрекъснато наблюдение.
Но сега, с всичките средства, с които разполага съвременната терапия, просто няма смисъл болният да стои непрекъснато в здравното заведение. Като изпадне в пристъп, да влезе в болница, да го оправят до степен да може да функционира до някаква приемлива степен в обществото и да си продължи терапията вкъщи. Както е с всяко хронично заболяване, между другото. Нима един диабет е по-различен? Ако изпадне в кома, диабетикът отива в болницата, оправят го до степен да може да се обслужва и го изписват да си продължава инсулина вкъщи. Същата работа.

Така е, Жеко. Но за съжаление обществото все още не е напълно дорасло за идеята "луди на свобода". За много хора все още е по-спокойно да си мислят, че въпросните "луди" са затворени някъде, защото иначе може да са опасни. Но най-големият проблем май си остава фактът, че за тези хора не винаги има подходяща работа, увисват в семейството, финансовото им състояние е куцо, фамилията често не иска да ги гледа, няма достатъчно от така наречените услуги в общността и в крайна сметка въпросният човечец си заминава в "лудницата", където някой друг да се грижи за него. А не малка част са си били институционализирани от деца. Почват от Домовете за медико-социални грижи до третата си година, после ги пращат в някой друг дом за деца, а накрая стигат до домовете за вързрастни.

А това е така, защото веднъж годишно се случва някой психично болен да направи голяма пакост и за този случай медиите тръбят в продъжение на най-малко месец. Ако сравним убийствата, извършени от психично болни с, да кажем, пътнотранспортните произшествия за кой да е период от време и дори и да се отчете като процент от съответния контингент, ще се види, че общо погледнато "лудите" са статистически много по-безопасни за околните от така наречените "нормални". Но подобни разсъждения по телевизията изобщо не се показват. Да не говорим за продукциите от типа на "Американски психар" и подобните му. Така обществото остава с впечатление, че психичноболният човек е някаква невероятна заплаха за обществото.
От там идва и трудното им професионално реализиране, от него следва и лошо финансово състояние. А що се отнася до семейството, то никой не ще да се сродява с психично болен, защото заболяването му е най-често наследствено. А роднините странят от болния най-често защото не им се занимава (то си е трудна работа), а и поради някакъв криворазбран срам пред обществото. То заради това има толкова много институционализирани деца от този контингент. Като се роди дете с психично заболване и родителите му много често го оставят.
А в крайна сметка една правилна терапия от психиатър, съчетана с усърдна работа от страна на клиничен психолог не само за болния, но и за неговите близки може да извърши истински чудеса в някои случаи.

Не, между другото, тук вие някак много генерализирате. Какво ще рече психично болен? Психичните болести са всякакви - като се започне от депресията и се стигне до шизофренията. Ако щете, това да се обриваш от притеснение, да речем, пак си е някаква психична болест. Не може всички да се сложат на едно ниво и да се каже, че са много опасни или напротив - напълно безопасни.

Морви, това разграничение го правиш ти. Опасявам се, че голям кръг хора не стига до такива детайли. Или поне не първосигнално, а пък реакциите "срещу лудите", често са именно първосигнални.