ShadowDance

Хм, на въпроса за прошката - стува ми се, че е твърде индивидуално всичко, за да можем да говорим по принцип забравяме ли и прощаваме ли всичко от сърце. Някои неща не можем да простим, други забравяме, сякаш никога не са били... От толкова много неща зависи, че няма как да се обобщи.

Между другото това с гаджето е шеговито представяне на една истина - любовта те прави щастлив и ти дава отговорите, които си търсил. Така че не го приемай само като обида!

Добре де, Tрип не ти беше казал точно "хвърляй дрехите и гледай преди това да си свалил и нейните"... И мен дълбоко ме дразни тази логика, но в случая беше реакция на тона ти към него.
Що се отнася до прошката - зависи дали искаш да простиш. Ако не искаш - няма какво да говорим. Ако искаш, а не можеш... пак е сложно. Имаше една мисъл, че човек никога не губи страховете си, само ги заменя с нови. Не е точно така, но идеята, че ако искаш да разкараш една емоция, трябва да я замениш с друга е много вярна. Така че - намери за какво друго да мислиш, какво друго да те вълнува, успей да погледнеш това отдалече и може би ще можеш да простиш.

theguild wrote:Да, прочетох много неща, които са коренно различни от моето мислене. И когато искаш да кажеш на някой, че не е прав (според теб), вадиш торбата с доводите. Похватите: "преглед, природа и гадже" може и да са валидни в махалата, но тук са просто спам.

9) Не толерираме лични нападки и обиди между потребителите. Също се трият директно и се предупреждава за бан.

взето е от тук:
viewtopic.php?t=14

Факта, че нито съм отправял предупреждения, нито съм действал според правилата на форума би трябвало да говорят достатъчно склонен ли съм да прощавам.

Шегата на страна. Прошката не е нещо което може да се генерализира. Склонен ли съм да простя на приятел, ако ме е излъгал за нещо? Зависи от последиците от лъжата. Зависи от това колко държа на човека. Зависи от мотивите му да излъже.

Прости отговори няма. Както няма и черно-бели ситуации. Номерът е да се научиш да живееш със заобикалящия те свят и ако можеш да го промениш към по-добро. Или поне да се опиташ.

Благодаря ти, Morwen. Смятам този въпрос за изчерпан. От това имах нужда.

theguild wrote:
Ghibli: на 31 съм. Какво значи "да си ги премислил"? Преди много години - сигурно съм бил 5-6 клас, прочетох една китайска мъдрост: "В една река можеш да се изкъпеш само веднъж". Бях впечатлен, водата тече, една песъчинка да се премести и вече реката не е същата.
Минаха години, мислих отново над тази мъдрост и прозрях, че всъщност не реката е важна, а че е важна промяната в нас. И едва наскоро (за сетен път) промених разбирането си за тази поговорка: и реката, и ние се променяме. Целият свят е в постоянно движение.

Просто нагледен пример за това, че "вече си ги премислил" няма тежест.

Философски погледнато: как би могъл този въпрос да е изчерпан в какъвто и да е момент, ако горното твърдение е вярно? Нима не трябва да продължим да го предъвкваме отново и отново докато....
Па знам ли докато к'во?

Иначе на въпроса. Лично аз винаги съм предпочитал да прощавам. Естествено всеки случай е отделен със своите си особености. Предполагам, че извършването на нещо наистина лошо и невъзвратимо не би трябвало да се прощава, макар че на мен май не ми се е случвало нещо такова (е к'во да се прави късметлия съм явно). Иначе аз прощавам до време... После ми се изчерпва търпението, псувам чупя... Бе... джумбаре
И така.
А пък за глада в Африка и бедните дечица с бащи насилници... Ще си позволя искреността да кажа, че не ми пука особено.

Да уточня, че нямам предвид конкретно theguild, говоря по принцип.

Лично за мен смисълът на живота е нещо, за което трябва сериозно да се замислиш доста по-рано от 30-те. Да решиш какво искаш, как ще го постигнеш, и след това да се заловиш да живееш, а не само да разсъждаваш как да се живее, защото ти докато откриеш начина, той животът се изнизал. Приемам, че се случват кризи, човек се променя, променя се светът му и т.н. - тогава да, въпросът не остава завинаги еднознано решен.

"Имаше една мисъл, че човек никога не губи страховете си, само ги заменя с нови. Не е точно така, но идеята, че ако искаш да разкараш една емоция, трябва да я замениш с друга е много вярна. Така че - намери за какво друго да мислиш, какво друго да те вълнува, успей да погледнеш това отдалече и може би ще можеш да простиш."


Ето това търсех.