ShadowDance

Не искаш да знаеш

Morwen wrote:Джани Родари? Примерно?

Exactly!

А за пазителя Мартин може само човек който я е чел да коментира. Смятам, че на Ян определено му беше повлияла.

Мдам, както някои от вас са забелязали "Хроники на мъгливото минало: Историята на Пазителя Мартин" е книгата, която промени живота ми.
Може да се каже, че вече гледам на заобикалящия ме свят по един по-различен, изпълнен с явна мъдрост начин. Вероятно донякъде се дължи на факта, че откакто я прочетох се научих да уталожвам суровостта си до нежност, което ме прави безспорно по-слънчева личност, която като изключим намръщването от време навреме, ходи с обичайното си каменно лице...
Иначе съм добре... наистина. Честно.

Хм, на мен много ми е повлиял Властелинът, доколкото беше първата книга, в която се влюбих страстно и болезнено. Повлиял ми е Удхаус, но не като идеи, а като начин на изразяване, който от най-баналното всекидневие може да те накара да квичиш от смях. Адамс, но втория път като го четох, първия не го разбрах. Спасителят в ръжта, от гледна точка на това как може едно нещо едновременно да те отблъсква и да те трогва. Стругацки, като атмосфера и идеи. Сигурно има още, но не мисля, че някоя ме е направила нов човек или нещо от сорта.

Станек променя дефинитивно. Доколкото след него вече всичко ти се вижда толкова по-хубаво. Кяр отвсякъде. (Ян... )

Иначе Толкин (като отдаденост) и късен Пратчет (като интелект).

Единствена книга... още не е излязла. Приказки за господаря Ли (Бари Хюгарт) и Една нощ през самотния октомври (Зелазни) са близо, обаче.

Поне при мен филмите като че ли бяха по-важни.

shayhiri wrote:Станек променя дефинитивно. Доколкото след него вече всичко ти се вижда толкова по-хубаво. Кяр отвсякъде. (Ян... )

Иначе Толкин (като отдаденост) и късен Пратчет (като интелект).

Единствена книга... още не е излязла. Приказки за господаря Ли (Бари Хюгарт) и Една нощ през самотния октомври (Зелазни) са близо, обаче.

Поне при мен филмите като че ли бяха по-важни.

Same here. That's why we should feel like two considerably dumb fucks.

Ами чак пък някоя най-разтърсваща книга лично за мен надали има, но веднага се сещам за някои книги на Робърт Антон Уилсън (Въстаналият Прометей най-вече), които доста сериозно промениха мирогледа ми. Като голяма литература, която наистина е оставила дълбок отпечатък в съзнанието ми, пък бих класирал Ланарк на Алистър Грей. И да не забравяме "проходилките" във фентъзи жанра, чиято роля също беше много важна. Тях обаче няма да ги споменавам, щото ме е срам

Списъкът и при мен, като у всеки ще е дълъг, но си мисля доколко влияят и доколко всеки прости намира "своите" книги в един или друг момент. Напоследък често си отварям Марк Аврелий, "Към себе си", а преди време не го ценях толкова, с възрастта е явно.

Eragon Shadeslayer wrote:Малкият принц. Уникална книга, просто уникална.

ТАзи ми е любимата. Чета я всеки път когато се усетя че започвам да мисля като "възрасните"

Абсолютно Малкия Принц,Джани Родари и да не забравяме Мечо Пух (колкото повече,толкова повече:mrgreen:)

Пипи дългото чорапче. Първото изречение в живота си, което прочетох, беше от там.

Пък аз се учих да чета от Лукчо и не е чудно че при първи повод веднага надявам червената вратовръзка ))))

Аз пък го четох последно миналото лято...
Определено влияе много тази книжка. Насажда фобия от кокошки.

WarCraft

the terminator boy wrote:WarCraft

Няма какво повече да се каже по темата