ShadowDance

Ех, ама какви сте лошковци
Не смятам да споря за качество - мисля, че го казах в началото. Уважавам всички коментари на Roland и Trip - не една и две книги съм си купувала на базата на представянията им в Shadowdance (не-български разбира се, вманиачеността си има своите граници . Но предпочитанията на читателите все си мисля, че имат значение - личното мнение винаги е така да се каже важно, ако си комуникират свестни хора.
Та така - българското фентъзи sucks с две думи според експертите, ама аз съм си едно твърдоглаво момиче ( ех момиче, сигурно съм по-стара от 90% от хората пишещи тук, ама обичам да се лаская ) и все си настоявам ли настоявам - ако някой се сеща за издадено фентъзи на български автор неспоменат по-горе, криещ се зад псевдоним или прилежно забравен от времето, наистина ще се радвам да разбера. Е, сигурно и авторите ще се зарадват, че и някой друг освен мама ги чете ( това е най-лошия, и най-често срещан случай, мдам).
И защо все на заяждане избиват настроенията в чисто информационните теми ( не само тук, разбира се ) не знам, не знам... Или си страдам от прекалена женска чувствителност, но преситеността от заглавия мисля, че е факт - класическите неща бързо се превръщат в клишета, преписванията приветствани в чужди книги, се осъждат твърде сериозно в българските, темата с вариации при един е оригинална, а при друг - банална. Ами нещо ми се виждат двойни стандартите, но с времето е нормално предполагам да се вдигат и критериите и безмилостта на критиците ( и между другото критик не е лоша дума - според мен е комплимент, и то голям ).

А, простотиите си ги осъждаме доволно и в чуждите книги, споко
А относно информативността, едва ли бихме могли да ти дадем по-подробна информация от първите няколко поста. А колкото до заяждането - Рол е виновен! Изчадие на Злото! Пусна лека инсинуацийка, ти му отговори, пък аз - на теб. И така. Някой ден от него ше тръгне и Третата Световна...
А темите с вариации при един са добри, а при друг - не, щото освен материала, от който автора ше си направи книгата (рицари, магьосници, войници, принцове), качеството зависи и от подхода на съответния автор към тоя материал. Даже второто на мен лично ми е по-важно, отколкото първото.
Проблемът е, че българските автори не просто преписват концепции от чуждите автори. Те преписват самите чужди автори.

Само едно Btw.
Преди време имаше издаден един сборник с български фентъзи разкази. В който, честно да си кажа, имаше само един стойностен разказ, който да може да се пребори с конкуренцията, идеща от чужбина. Останалите бяха забавни, четивни, ама страшно клиширани, а и бяха типа - ако е за книга ще е дълго и воднисто, ама на разказ ще е кратко, ама кат няма кой да издаде книга, дай да го наблъскам в 50 страници - и резултата е от типа мани беги, а и самата историйка е копирана, та са и едни елфки, джидженца, габаритен пън, The пича , кьоравия магЕсник и айде - бой на гадовете.
То и разказа, който казах, че наистина си струва е с кофти история, ама начина, по който е представен, разказан и въобще доставен на читателя е оригинален и добър, не е невиждано, но пък е доста добро. Имаше и още един, който малко му оставаше да е наистина добър, но нещо по трасето каруцате се беше преобърнала.
А от друга страна, сборника на DAW, еми по-качествено е. Авторите, по-голямата част, са се старали да поднесът нещо оригинално и запомнящо се, малко стила е тагав поради тази причина, искали са изискан език, а в някои случаи не е най-точния подход, но е с класи над бълграското, за съжаление.
А това, че нямаме наистина големи имена във фентъзито, едва ли е болка за умиране, като се вземе предвид, че имаме блестящи белетристи, майстори на късия разказ (сигурно най-трудното нещо) и поети

Истината е някъде по средата според мен. Щото не е като съвсем да няма качествени неща. В Таласъмиите си има много качествени находки, автори като Йоан Владимир, Ники Теллалов, Кира Валери, Георги Малинов, Иван Попов и други някои пишат много хубаво. Проблемът е, че това са единици общо-взето, хора, които са успяли сами да намерят някакъв верен път, научили са се да пишат. В България просто няма трибуна, на която младите автори да пращат разкази и която да се опитват да пробият, както е на запад. Няма и средства, за да се направи солидна редакция, няма и визия да се постигне нещо повече от "Я, вижте, издадох си нова книжка, ся ше я раздам бройки на стотината ми познати, дано още стотина си я купят..." Тоест, не се търсят "продаваеми" идеи, няма качествено изпълнение, няма оригиналност. Трип е много прав, че може би най-добрият вариант за у нас е да се изгради някаква сплотена общност на хора, които се занимават и интересуват активно от творчество и които да си помагат взаимно.

hellside wrote:... нали за мен все пак всичко би трябвало да опира до вкуса и мотивацията на читателя, а не до изтънчения вкус и преситени сетива на професионалния критик по неволя

Такива впечатляващи глупости са ми попадали, че, честна дума, хич никаква мотивация за харесване не съм в състояние да измисля. В тези случаи винаги ми е адски интерсно дали авторът сам, като си чете нещото, си го харесва. Тъкмо за читателския вкус става въпрос. За непознаването или направо подценяването му, по-точно…

Иначе трилогията за доброто и злото на Николай Светлев е сред нещата, които си струва да прочете човек. Той има хубав, експресивен език, а книжките са малко особено съчетание между приказка, легенда и притча. Чела съм само “Приказка за непобедимото Добро” и “Аз, грешният Иван” – втората и третата, но и за “Всичкият блясък на Злото” само добри неща съм чувала.

Bat Garo Still Rots wrote:Тучков го знаем, четри чука трябва да има Но книгата никак не ме поблазни.

За Васил Тучков, авторът на "Да надбягаш съдбата" ли става дума? Защото ако всичките ни фентъзи-писатели са като него, по-добре да нямаме такива. Не че книгата му беше много зле, но той си позволяваше да демонстрира страшно високо самочувствие, критикуваше Толкин и Робърт Джордан. Един писател, особено начинаещ, не трябва да си позволява да прави това. Най-малкото защото ще бъде сравнен с авторите, които критикува. И това надали ще е в негова полза.

Книгата му беше феноменално зле

Най-доброто бг фентъзи, което съм имал щастието да чета е било в книгите-игри. Колкото и да не може дадения тип произведение да се счита за чиста литература е имало неща, които откровенно са ми пълнели душата... "Варварският Бог" примерно и мн др.

hellside wrote:

Roland wrote:Мен тая позиция на всеядно харесване ми е доволно странна честно казано, а и безкрайно вредна, но ти си знаеш..

Е, да - да подкрепям българските опити за фентъзи е странно и "всеядно" поведение от моя страна, но нали за мен все пак всичко би трябвало да опира до вкуса и мотивацията на читателя, а не до изтънчения вкус и преситени сетива на професионалния критик по неволя
И все пак - и "най-злия" критик от максимално висок калибър на цинизъм и претенции би трябвало все нещичко да харесва измислено и записано на родния му език, или добрите автори в България са само преводачите, а?

Прекрасно казано.С двете ръце "за".

Blade wrote:Най-доброто бг фентъзи, което съм имал щастието да чета е било в книгите-игри. Колкото и да не може дадения тип произведение да се счита за чиста литература е имало неща, които откровенно са ми пълнели душата... "Варварският Бог" примерно и мн др.

И мен много ме кефеха книгите игри,но като малка.Даже "Ловът на върколака" или нещо такова я минах с три хода,човече . Но бяха увлекателни,i have to say.

Да, виждам че Тучков не сте го пощадили и и аз не ще го пропусна..
За съжаление и при книгите, както и при всичко останало - рекламата продава.. Поне първоначално.. Няма как да вкусиш от съдържанието на книгата, докато не я разлистиш и не се зачетеш..
Направо ме боли като си помисля колко ли таланти не са имали възможността да изложат творенията си на бял свят, колко ли наистина ценни книги с мъка са били издадени, но са останали в сянка заради липса на средства за голяма реклама.. Е, не така стои въпросът с "Да надбягаш съдбата", което аз спокойно бих прекръстила на "Да предизвикаш критиците" или "Да си риташ здравната книжка".. Имах "щастието" да зърна въпросния момък напет на премиерата на книгата му, на изложение на книгата в НДК. Та този младеж, мисля че сега е на към 22-23, поправете ме ако греша, но не ме грее особено, тогава да е бил на 19-20, се изживяваше като медийна звезда.. Бога ми, казвам ви, виждала съм много наши автори, с къде, къде по- заслужено право да притежават самочувствие за това, което е излязло изпод умовете, сърцата и писалките им.. Е, честно си казвам, след като зачетох книжката, просто акълът ми не го побираше.. След дълги мъки да надбягам съдбата, буквално се дотътрих едва, едва до 100-та страница и хвърлих книгата в забвение, навярно чакаща някой мой ден на умопомрачение, за да я дочета..
По- късно си направих труда да поразпитам за въпросното нахакано момченце и как точно е станало така, че Бард, това голямо издателство се е наело да го издаде.. Отговорът ни най- малко не ме изненада и не ме учуди.. По- скоро ме вбеси.. Разбира се, книгата е била издадена, защото татко е налял много парички за това, по- късно и още повече за реклама и кой знае още колко на редактори, макар дори след намеса на редактори да е скрап. Не ми се иска и да знам какво е представлявала в суров вариант..
Да, осъзнах за пореден път, че често пъти, по- често отколкото би ни се искало, не талантът, а парите са от значение.. И ако не се намери някой истински самарянин, който да си направи труда да прочете какво си сътворил, нека бъде шедьовър, нека бъде неповторима класика, никой няма да му обърне внимание..
Простете, че съм така черногледа.. Може би съдя с право, а може би не.. А може би просто ме е яд, че така и не се научихме да отсяваме красивото от порядъчното и да даваме шанс на истински заслужилите го!
Добре е обаче, че и нашата България има истински и прекрасни, неповторими писатели, които ще ги има и занапред, стига само да имаме възможност и ние да узнаем за тях..

Разсъжденията ти са разумни, но водят в неправилна посока. Да, рекламата е изключително важна. Не, тя далеч не е всичко.

Вярно ли е, че рекламата превърна посредствени четива като Потър и Шифърът в пазарен феномен? Да, без нея щяха да си останат едно евтино нищо. Но ако не съдържаха елементите на бестселър, никаква реклама нямаше да им помогне. А на всеки бестселър, сътворен с реклама, двайсет подобни романа със същата реклама потъват безследно.

(Тучков да не би да е прокопсал с цялата тая реклама? Да, книжката му вероятно е продала 500-600 броя (относителен успех за БГ) при положение, че не заслужава да продаде и 100 или изобщо да бъде издадена. Но не е бестселър и така и няма да има продължение. Всъщност в БГ изобщо няма бестселъри. Христо Калчев, доколкото знам, беше най-близо.)

Изводът. Ако една книга е значително по-добра от останалите в жанра или се намести в собствен жанр / запълни пазарна ниша - и е написана така, че да е разбираема и да допада на повечето хора, тя има всички шансове да постигне успех. Рекламата - и чистият късмет - оказват влияние, но само донякъде. Не забравяйте, че най-силната реклама си остава добрата хорска дума. Поне до един момент. После идва ефектът на снежната топка и сляпото стадно подражание.

Така че от автора се иска просто да напише най-добрата възможна книга. Ако разбира и от реклама - чудесно. Ако не - има си агенти и издатели. Остава му да стиска палци.

Съгласна Алекс,само бих искала да допълня,че аз не следвам много чуждо мнение за книги или изобщо за изкуството.И относно рекламата ми е достатъчно само едно резюме в някой вестник,специално за новите книги,за да разбера дали ми се чете или не.Не бих чела книга само защото я рекламират до дупка.Така че,не се ядосвай Andril.Сигурно наборът,за когото пишеш,е могъл да направи само толкова .

Да де, ама повечето резюмета са платени... Това си е част от рекламната кампания...
Има и доста по-фрапиращи неща.
Преди няколко месеца някой тук обясняваше как Блонд хвали в ревю във Фентъзи Фактор книга, която той самият е написал под друг псевдоним...

Част е от рекламата,естествено,но поне повечето от моите познати,не се зачитат в представянето на новите книги във вестник "168 часа",примерно.Пак от теб си зависи.И не ме интересуват критиките или от мнението на незнам си кой,а дали ще ми се стори интересна историята.