ShadowDance

Всъщност имах предвид "бабка", но ченето ми се разтрепера при мисълта...

Мдаа, е то светЪТ ще намери се начин да се отърве ;р Пиис бабе, пиис. то след 100-тина години кой го знае дали и той нема да е свършил, ма и без тва ше е се тая.

Романтиката се носи на талази, гледам...:P

Ами как да не се носи дърветата цъфтят, птичките пеят , броят на влюбените двойки расте експоненциално и колкото и да е странно човек започва да мисли и малко за по-така работи

А иначе по темата... ами не знам. Иска ми се да вярвам, че тоя момент отстои по-напред в бъдещето. Пък и май с една прегръдка ще стане по-добре раздялата със света, такъв какъвто съм го познавала през последните там колкото са били години, отколкото с целувка.
Ама кой знае какви ще ги мисля тогава...

Абе хора, Зигмунд хубаво си го е казал. Ама това си е най- голямата загака. И за мен все още си остава такава. Ако някой ден ми се изаясни каво ще мисля преди да умра или кой ще искам да ме целува, обещавам, че ви първи ще научите .....

Тайнство. Мистерия. Прегръдка...блях...чувате ли се ( сиреч, четете ли се, нъл тъй )? Смъртта е естествен процес ( еднократен, бих си позволил да добавя ) - бам, удря те. Понякага знаеш предварително. А понякога не. Пък в някои случаи си в перманентно състояние на смъртоочакване, да не вземеш да се минеш случайно и да не свариш да се подготвиш. Нищо романтично. Нито въздействащо. Или по-скоро е толкова въздействащо, че няма накъде повече...но едно е сигурно - каквото и да има след смъртта, лично аз няма да го усетя - защото разумът, сканиращ усещания, впечатления и емоции, не може да съществува без физически носител, демек, няма да има кой да усети каквото и да е, като пукна. А това е жалко, защото може да пропускам голям купон...и това не е цинизъм. А реализъм. В един момент всички се закопаваме на два метра под земята, а най-хубавото е, че няма да можем да усетим нищо, когато след 30 000 години ни разкопаят за да ни положат най-нежно в някой Музей на Човешкото Развитие или нещо подобно...в общи линии, това е възгледът ми за последната целувка :ррр Е, остава проблемът със завещанието, но ще видим "когато му дойде времето"...(:

То и без завещание може, но после наследниците и най-вече роднините, които не влизат в споменатата категория, ще се изпокарат и изпотрепят за имуществото ти.

А като сме записали на тази тема, аз да ви питам: Как искате да бъдете погребани? С пищна церемония и банкет след това, който се превръща в нещо като среща на випуска и всички забравят да скърбят. Скромно погребенийце? Или нещо друго?

А бихте ли желали да бъдете кримирани? Или пък да си оставите тялото за благородните цели на медицината, демек на студентите?

Аз лично бих искал, когато му дойде времето - дано да е след мнооого години, едно наистина скромно погребение и след това никой да не ми идва на гроба по разните му там задушници и годишнини, а най-малко пък да ми се носи жито, вино, храна и т.н. По големи глупости от тези ... В крайна сметка важно е хората, които ме обичат и държат на мен, да си спомнят понякога за мен. А ако/когато им се доще, да си дойдат на гроба просто ей така.

Хм, едно топло изпращане под формата на кремация ме грабва мене. А после по-бързо да ме забравят и да си гледат остатъка от живота, ако някой се е заскърбил. Пък да видим кво "тука има тука нема" е после.
Мда завещанието си е нужно. аз от га и разправям на баба ми да ми завещае правата върху ченето и сребърния сервиз.

За какво ти е ченето й? Така и така едва ли ще ти стане!
А сребърният сервиз,хм - е, да гъзарийка си е.

А иначе и аз обмислям кремацията, но време за размисли има.

Ти скоро на зъболекар ходил ли си? Знаеш ли колко струва тва чене бре. колкото 3 чени сервиза поне ща та одерат. А и такова мил спомен все пак. Да си го поглеееда човек и да му каже - А дудни са мамати @^@&*.
Време, време. Кой знае?

Спамери, канех се да пиша пространно, но след тези диалози за ченета...
Бтв, не искам да ме погребват в гробище, в Спасителят в ръжта имаше доста добра обосновка на отказа. А и всички тези ритуали... не знам, на мен ми се вижда донякъде почти засягащо последният ти път да е толкова изложен на показ и подчинен на някакви формални ритуали, които самият ти не зачиташ...

За какъв спам става дума?! Темата за ченетата е екзистенциален проблем, който трябва да бъде разискван публично!
Те ченетата, че са скъпи - скъпи са, спор няма. Но иди, че продавай ченето на баба си на пазарната му цена ... Никакъв шанс. По-добре се отърви от него, че да не му плащаш данъци поне.

бе на битака сичко мое намери/продаде човек ;р.
Морви кажи си де. Ние са сме ти оправданието ааа ;р.

То пък там е такава долнопробия ...
По-добре пусни обява във вестник "Трета възраст" с размерите на ченето. Може да го продадеш по-изгодно.

YOU SICK FUCKS!

А да и Кселос. Трудно се усетихме Ма следващия път ще знам, аз...