ShadowDance

Всщнст кнцпцята е стра, още от фнкскт псмнст

Лошото обаче е, че на нас ни плащат на брой знаци и ако се възприеме хептен ще я закъсаме с плащането на тока и парното

А предста'аш ли си да вземат и да обявят нулата за гласна цифра...

Че тя не е ли

Interpreter wrote:Лошото обаче е, че на нас ни плащат на брой знаци и ако се възприеме хептен ще я закъсаме с плащането на тока и парното

Ха-ха-ха. Лошо.

Всщнст кнцпцята е стра, още от фнкскт псмнст

Разбира се. Имах предвид нова тук. Аз се сблъсках (извън българския) с нея '98, когато влязох Арабистика и установих, че в арабския има само три гласни* - и дори те изобщо не се изписват. Юберкуул.

А ако вляза Японистика тая есен (нот лайкли ), представям си къв кеф ше пада с пиктогра... ъъ, йероглифите!

_____________________________________________________________
* а, и, у - а ако не беше а, а ъ, щеше да е хептен като в нйакуи сивируистучни диалйекти, ф куиту широкъ гласнъ сйе упутрибйавъ саму ф ударйинъ сричкъ или пут смъртнъ зъплахъ. (А и звучните съласни не ги бръснат за слива.) Що да се мъчат хората? Толкова по-лесно е с тесните гласни - няма само арабеските да минават метър, а?

T'ва за североизточните диалекти е донякъде вярно, но пък правилното спрежение на глаголите ни се отдава. Щото ний ни гуворимЕ, ний гуворим. (Няколко неща, които ненавиждам в произношението: смяна на ударенията, неправилно спрежение и използването на "където" вместо "който/когото/когато" - последното май врачанци го правят само)*

П.П. Някъде в казармата в Балчик - един войник, сънещастник на братовчед ми приканваше за някакъв кашкавал: "Йежти, уа, йежти! Аз съ нейедъх."
Не знам от къде беше това момче, но изречението завинаги ще остане в паметта ми.

------
* много се дразня от ебавки с произношението на хората от североизточна България и предварително се извинявам на всички засегнати от този ми пост.

Ха, това звучи на нашенски (Търновско). Като, например:

"Гйоргйее! Нъхранйи льи тйельтътъ, уа?!" (Това колко съм го слушал на село откъм съседите. )

Та, както виждаш, с никого не съм се е*авал, просто давах пример. Факт е, че абсолютно всички местни говори зверски се разминават с правоговора.

В утесняването на неударени гласни поне има някъв смисъл:

а ъ
о у
е и

Но омекотяването понякога ми идва в повече (тйельтътъ! ).

Подкрепям Шанара. Може и да говоря меко, не отричам. За сметка на това никога няма да ме чуета да казвам неща като "Па я съм пеяла тази песен" с ударение на я, "я че ти го кажеме на тебе" и пр. бисери от шопско. В сми, не мисля, че някой изобщо има каквато и да е позиция, че да се гъбарка с хорското произношение. Дето вика Шанара, поне си спрягаме глаголите правилно, ако не друго, което все пак е нещо.

Ма разбира се.

Вицовете в дир-а винаги са на много ниско ниво (затова ги и поглеждам, когато минавам оттам ), но като са и неграмотни, става баш весело. Ето как почва настоящия:

Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си.

Е то книжовният език е малко условна работа - ако новобългарската литература беше възникнала в СИ България или в Македония, този диалект щеше да е книжовният. Добре си беше с "е двойно" преди Девети А на мен най ми допада родопският диалект, особено с техните три определителни члена, според близостта на обекта до говорещия: барчинаса, барчината и барчинана

Interpreter wrote:Е то книжовният език е малко условна работа - ако новобългарската литература беше възникнала в СИ България или в Македония, този диалект щеше да е книжовният.

Факт. Славейков е от Търново.

Но вече видяхте пример как се говори масово в Търновско в момента.

А македонския книжовен го следя с интерес от вчерашната подтема в спама насам.

shayhiri wrote:А македонския книжовен го следя с интерес от вчерашната подтема в спама насам.

Че защо, той е доста поетичен понякога Вместо да кажеш на дЕвоjката "Хубаво ми е да те гледам, приятно ми е да те докосвам", казваш "Мило ми е да те видам, драго ми е да те барам"

Подозирам полеви опит. Я кажи кви си ги вършил в Охрид?

Ядох змиорки и видях къде Биляна си е белила платното ;р
Иначе с девоjчинята - пълен крах Те са много патриархални. Една по-гърдеста само ми обясни, че сме били татари и че разликата между техния език и нашия била огромна: Вие на картофете им викате компире, а ние - батате

Ше им говоря на чист английски тогава. Змиорки рулз.