ShadowDance

))))))))))))) Моридин, тези снимки направо си пораждат "Лельо-Ог"-оподобни звуци от типа на "Уаааааауууааааоооо... ко ми паи малкуту момченце...."

(By the way за ползата от телефона те подкрепям напълно (което, обаче, не обяснява защо сметките ми са винаги такава отврат). Телефонът си предполага бърза обмяна на информация и обикновено не става за "напоителни" дружески разговори)

Напълно ме подкрепяш? Не съм сам в този свят на телефонизирани дегенерати? О, обичам те!

Това да се чува!!! Мир и обич да има между хората (респ. юзърите )

И спамерство :р

Ама то и аз ненавиждам да говоря по телефон! А ако трябва да се обадя все пак, се подготвям психически за това поне час преди Събитието, че да се поуспокоя. Фобия май някаква...

От друга страна имам спомени за ДОООСТА дълги разговори и с двама ви с Мор, така че всичко това май почва да съмнява...

Мня, виж ся, то с тебе е удобно - човек си хваща телефона, изляга се удобно на някоя подходяща мебел, зема си чиния с пуканки и нещо безлкохолно (може и кутия със сладолед, зависи от сезона), отпуска се и почва да си те слуша докато му говориш:РРРРРРРРРРРРРРР И така - няколко часа:РРРрррррррРРРРРРррррррр

В този момент се налага да си спомня и дейното ви участие в разговора обаче :р За излягането с пуканките си права обаче...

Говоренето по телефона е ненормално и неестествено. Ако го сравним с говоренето на живо и с това по нета е горе-долу десет хиляди пъти по-зле и от двете. И неудобните паузи, и насиленият смях, и изобщо... втф?

Нека да предположим, че верно разговорът се води с насилен смях и дълги паузи, ама това означава, че на живо ще е още по-голям ужас - погледите на различни страни, изчервяване, нервно хапане на устни и т.н. Наистина не виждам какво му има на общуването по телефона...
Обаче тези снимки за втори път ги гледам и все повече ми харесват. Къде беше, когато бях на седем, да му се не види? :Р

Ама, Морвен, то "на живо" в сутиацията, която описваш, може да се притекат на помощ всякакви неща от заобикалящата действителност. А и паузите не се забелязват чак толкова. А при телефонния разговор пространството се свива само до участниците в него, паузите се забелязват много повече (щот по телефон се предполага, че се говори и слуша ).

Обаче, аз нямах предвид само "тези" ситуации, при които се червиш и хапеш устни . Не ми харесва особено това, че телефонът изисква да говориш, че на всичко отгоре си ограничен във времето. При това не можеш да помълчиш 5 минути и пак да подхванеш разговор. А да звъниш на неравни интервали на някого може да се окаже малко изнервящо . Няма да се спирам повече на предимствата на прекия контакт и на този чрез нета, щото няма да ми стигне денят .

От друга страна има го и моментът, че не звъниш на хора, с които нямаш какво да си кажеш, за да си лафите, а?

Така е, но не разбирам защо това трябва да е "от друга страна" на това, което казах

Ми защото като се обадиш на някого, ДОРИ това да е Мор, се обаждаш, щото знаеш, че няма опасност от неловки паузи. Е, с него винаги има, ама който ме познава, знае, че около мене тихо няма ;)

Така е, но ако искаш да си полафиш с някого, не е ли по-добре да се видиш с него? А ако това е невъзможно, евентуално по нета би могло също да се окаже по-удобно за един по-дълъг разговор Това имам предвид, като казвам, че телефонът ограничава. А ако просто ти е необходима компания на приятел, без непременно да ти се говори през цялото време, телефонът пак не върши работа.