Така.
Сега, ще гледам да бъда максимално ясен. Тезата ми
е, че
човек не е морално задължен да звъни обратно, ако не е успял да вдигне, когато са му позвънили. Тезата ми
не е, че човек не трябва да звъни обратно. Само казвам, че моралът и възпитанието не го или не трябва да го изискват.
Първо, да конкретизираме ситуацията - говорим за случай, в който са ти звъннали, затворил си, защото не си можел да говориш, и са минали примерно 2-3 ч преди да имаш шанс да се обадиш. Трябва ли да го правиш?
Допускането, от което тръгвам, е че в едно 75% от случаите, това, за което са те търсили, е:
а) маловажно (т.е. не изисква наистина твоето участие)
б) неактуално в момента, в който се освободиш
Има случай (в) - полезно за теб да го чуеш, но тъй като това не касае твоите задължения в случая (пропуснатите ползи са си само за теб), няма смисъл да го разглеждаме.
Да, това допускане е измислена статистика (Морви), но според мен напълно вярна. АКО някой държи да спорим за нея (а не за нещо друго), да си каже, ще я измислим в следващите постове.
Допускайки, че това е вярно, става очевидно, че за цялата система (аз и обадилият се) е значително по-неефективно да се обадя, в смисъл на безсмислени усилия и пари.
Единственото, което би го изисквало, е някакво необосновано на практиката очакване от отсрещната страна, че трябва да ти звъннат - това е, ако имаше морален проблем с това да не звъннеш.
Нещо подобно е ситуацията с тоалетната чиния - някакво необосновано на ситуационната логика традиционалистко изискване очаква от мъжа да пуска капака на тоалетната чиния, въпреки че е очевидно, че това е по-неефективният като усилия вариант за цялата система (мъж-жена). Говорили сме го, няма да го обсъждам пак, а и математиката ви е скучна
Очевидно по-ефективният за всички вариант е в 25-те %, в които обаждането обратно има смисъл, е човекът да напише смс ("Обади ми се като можеш, важно е") - макар че дори това може да стане неактуално; - или да звъни настоятелно два-три пъти, за да стане ясно, че е важно (со все отрицателните ефекти, които някой тук коментира).
Така, дотук сме на позицията - 75% от случаите не се налага да се обадиш, защото би било загуба на ресурс, освен ако има морален импакт от това нещо.
Но морален импакт НЯМА или ако има, той е само-причинен (не е причинен от необаждането). Защо. Защото кое всъщност е справедливото? Ти предлагаш някакво действие (отговор). Другия се възползва от него (питане). Но в момента твойто действие не е достъпно. Очаква ли се ТИ да известиш обратно, когато стане достъпно? Естествено, че не. О, можеш да го направиш, ако искаш да си по-добър от конкуренцията (преведете си го за ситуацията) или имаш някакви други фактори като силно желание да чуеш човека отсреща или нещо подобно; но очевидно това изобщо не би трябвало да бъде задължително; никой не следва да го очаква от теб и определено не е признак за "невъзпитание". Така че моралният импакт
(морален импакт => за да е нещо неморално, значи, че то причинява вреда някому и това е еднозначно решено, т.е. ясно е, че правенето му причинява вреда, а неправенето му не причинява на никого вреда) би съществувал единствено, ако човекът отсреща е обиден от това, че не си му звъннал. Защо би бил обиден? Защото очаква нещо, което не бива да очаква. Чия е вината? Може би негова, може би на традицията, която без връзка с реалните изисквания на ситуацията го е научила така - не знам. Но определено вредата е самоиндуцирана. Ти си наранен от действието А, защото си решил, че действието А
(не са ми се обадили обратно) ще те нарани. Действието А всъщност няма никакъв истински ефект върху теб (освен в 25% от случаите, които като изключение се решават по-ефективно по гореописания начин с "абонирането" за отговор) и "вредата" му е материализирана от самия теб.
И така, заключението е, че няма морално, практическо или каквото и да е задължение човек да звънне обратно. Това не следва да се очаква.
Не коментирам дали човек следва да го прави (т.е. дали е по-добре за него - например за да си гради репутация на намираем или за да е готин, за да го обичат приятелите му, и т.н. и т.н.), коментирам единствено дали трябва
да се очаква да го прави.
И ще помоля коментарите оттук нататък да са насочени само в евентуално оборване на тази теза, защото няма нужда от поредния класически ШД топик в стил
Х: едикаквоси
У: не, всъщност едикаквоси (изцяло извън темата на обсъждане и хванато от контекста)
У2: и аз така мисля
У3: Да, ама...
Х: Не, аз всъщност исках да кажа...
У1: Ти четеш ли ме изобщо?
Х: (през цялото време разбирайки, че У1 изобщо пропуска идеята на тезата) Да, а ти четеш ли ме?
и т.н. и т.н и т.н.
В смисъл, не че и аз не съм бил причина за такива, но няма много сми в случая
P.S. За протокола - това не идва от моето възпитание. Родителите ми винаги звънят обратно и ако има за какво да се обвиняват от някого (ако този някой мисли, че греша), то е, че не са ми го набили подсъзнателно в главата, но не и за това, че мислят нещо подобно. Това си е чисто мое мнение.
P.P.S. Да, знам, че поставям всичко в механизирано-схематична обстановка, но предвид принципния характер на спора, това естествено е единственият възможен начин, а не е защото аз съм логицизиран изрод
P.P.S. Забавното е, че в конкретната ситуация аз не се обадих на Рольо не по някаква такава принципна причина, а защото бях в работна среща и нямаше как да му звънна пред всички или да си изляза (някой тук вече каза, че никак не върви), след като по никой начин не ми е показано, че е важно точно
сега да вдигна. Аз щях да си му звънна, ако не забравя (щот съм пич
), но спорът тръгна принципно.
