ShadowDance

Вярно, няма ли да го гледа още някой най-накрая?

Аз искам много да го гледам, но в Пловдив още не се е появил, а според програмата за тази седмица дори и в София го няма. А не ми се гледа на компа...

Все пак се прежалих и преди малко го гледах на момпа. Много ми хареса, силно въздействащ и запомнящ се. Страхотни актьори, силна идея. Единственият проблем беше прекалено накъсания монтаж, постоянното объркващо прескачане между героите и във времето, особено в началото.
Утре ще пиша повече, сега ме мързи.

Край:!: Предавам се:!:

Вече сте достатъчно много, че да заформите клуб "Пътят към Нирвана"... Сигурно ще е интересно да си го превъзнасяте сами.

Обещаното по-подробно впечатление от мен - най-много ми допадна, също като Гибли, че филмът изглеждаше толкова истински. От една страна заради сценария, от друга заради актьорите, които не преиграваха, за разлика от огромната част от колегите си напоследък. Както и заради нарочно търсената обикновеност и невзрачност на визията. И наистина толкова реалистично представена мъка и страдание аз лично съм виждал само при Бергман и бях загубил надежда, че ще видя нещо подобно в американски филм.
Напълно несъгласен съм, че нямаше идея или че била суперизтъркана и т.н.

Spoilers:






За мен идеята беше колко бързо и лесно може човек да се превърне в жив труп, загубил целия смисъл на живота и влачен напред само от някакви неясни подтици за отмъщение или изкупление. Колко безмислено може да бъде уповаването в един Бог, който очевидно не го е особено грижа за хората. Как все пак може да намерим малко надежда дори и в най-тежките ситуации.
Признавам, това не са най-оригиналните идеи ever, далеч от това, но важното е реализацията им, която е наистина много добра.

BTW, намерих още един филм от същия режисьор, който според доста хора е по-добър от "21 грама",ако някой се интересува:
http://rack7.free.evro.net/wolffir3/MOV ... %20(2000)/

Елейн, трима сме, но не виждам нищо чак толкова трагично в това, че сме на едно мнение... Още повече че Дем е съгласен с теб за смисъла. Но кат си казала, ще го заформим клуба и ще се оливаме в похвали след като така виждаш нещата:(((((((

Добре че видях тази тема след като гледах филма онзи ден (Морв, било е особено жестоко от твоя страна така да разкажеш историята. Не те ли заболя сърцето, докато пишеш това за идните поколения?)
Нямам никакво намерение да продължавам спора, просто изпитах нужда да кажа нещо за този филм... Истината е, че очаквах нещо съвсем друго - май със всички е било така, заради начина, по който бе презентиран. Няма значение. Поне бях предупредена да бъда съсредоточена докато гледам. И...този филм ме удари с парен чук по главата..... и това е комплимент.
От къде да започна... Историята...покъртителна. От тези, които колкото и да се експлоатират, всеки път те зашеметяват. Може би е странно, но такива истории ми действат някак пречистващо, особено ако са предадени добре, а тази е именна такава. Опитвам се да си представя дали ефектът щеше да е същият, ако действието се развиваше линейно - ами ефект щеше да има, но нямаше да точно същият. Авторите са рискували доста с този подход, защото единствената друга възможност е да се бяха провалили напълно. Но не се провалиха... Филмът ме оплиташе все повече и повече с всеки епизод, мозъкът ми работеше толкова трескаво, че жестоките "туистове" в сюжета ме разтърсваха двойно повече от обикновено. Направо попих драмата на всеки един от героите. И все пак не всичко беше в черни краски - финалът беше най-хубавото нещо във филма, начинът, по който се развързаха нещата - все пак надеждата успя да си пробие път.
Актоьорската игра... ами ще ви повторя, но няма как - много истинска и затова много вълнуваща и затрогваща. Заслужават всички суперлативи и всички видове Оскари...

"21 грама" е филм, който ще се постарая да запомня добре, защото не знам дали бих преживяла още едно гледане в близкото бъдеще... Но кой знае - гледала съм "Легенди за страстта" сигурно 10 пъти и всеки път рева като идиот и продължавам да гледам.

И аз гледах филма преди няколко седмици, но пък нямах желание да съживя темата, но сега ще трябва да ми изслушате глупостите.
Филмът е страхотен, толкова тъжен, че беше на прага да ме разплаче, нещо което не ми се е случвало при гледане на филми (освен от смях). А колкото до нелинейноста, на мен лично ми се видя малко самоцелна и донякъде ненужна, обичам да нямам никаква идея какво ще стане накрая (нещо което за съжаление ми се случва твърде рядко, макар и да не съм екстрасенс ) но нелошо изпипана сама по себе си. Наистина като че ли думата истински, най-добре определя "21 Грама", а това си е голям комплимент на фона на масата филми, които уж претендират да са релистични, а са толкова далеч от реланият живот, колкото Земята от Алдебаран. Филмът "удря" по толкова брутален начин върху емоциите с тази си "истинност", че ми напомни за "Порейки Вълните". Актьорите получават, както се казва, кофи с респект, особено Наоми Уотс и Бенисио Дел Торо.

А мен филмът не можа да ме трогне истински. Силен е, добър е, доста интересно е композиран с тия фрагментарни кадри, а и винаги много се кефя на снимане с филтри :р Обаче ми беше прекалено интензивна драмата. *Нереално* или по-скоро *нереалистично* интензивна. Не можеш да се вживееш в толкова чудовищна ситуация просто, описана по тоя начин, етц. Иначе безкрайно силен момент е, когато Бенисио Дел Торо влиза с колата в задния двор точно след като е сгазил мъжа и момиченцата. Страхотно добре го изигра :)

Обаче ми беше прекалено интензивна драмата. *Нереално* или по-скоро *нереалистично* интензивна. Не можеш да се вживееш в толкова чудовищна ситуация просто, описана по тоя начин, етц.

Вярно е, но пък именно от нереалистичната интензивност на драмата (в смисъл ситуацията, защото твърдо смятам, че като изпълнение филмът не страда от излишен драматизъм) се създава някакво чуство на сюреалистичност, което е адски грабващо.

Само на мен ли ми се струва, че ако толкова искаха да му дадат Оскар на Шон Пен (който по някаква неясна причина ме дразни ), трябваше да му го дадат за "21 грама" , а не за ролята му в ужасно надценената бозица "Mystic River"?

Не знам, не съм гледала Реката на тайните, но подозирам, че си прав...

Не ти и трябва да гледаш "Реката на Тайните", believe me.

По-интересния въпрос е защо дадоха Оскар за поддържаща роля на Тим Робинс за една неособено трудна роля, а не на Бенисио Дел Торо за феноменалното изпълнение в "21 грама"...

Е, все пак Тим Робинс беше доста добър в "Реката на Тайните" пък и всички знаем, че Академията си умира да дава Оскари за превъплъщения в ненормалници. Ти пък се хващаш за подробности, по-добър бил, ама-ха! Ама героят му не беше луд, значи гори!