ShadowDance

Дам, явно тука 90% от хората сме почнали да четем на доста крехка възраст. Като съм била малка и майка ми ме е оставяла сама, съм си хващала един куп книжки с картинки и докато се върнела тъкмо съм разглеждала всичко. Спомням си, че ми беше адски трудно да вдяна за сричките и т.н, но сте наясно какво удовлетворение е било за мен да прочета първата си думичка, после изречение и после книга след книга. Така вече 17 години. Много, страшно много се надявам децата ми да наследят от мен и баща си любовта към книгите, защото винаги съм съжалявала хора, които не са прочели и една книга в живота си освен учебниците и т.н. А за любовта ми към книгите говори и само факта, че ходя с книга до тоалетната :лол: Да не би случайно да пропусна нещо

Добре де може и да не съм съвсем права, но години наред четенето беше най-голямото ми удоволствие и следвайки светлия пример на майор Димчо, водач на Федерацията на Династронавтите винаги четях по няколко книги наведнъж, защото така е по-интересно.
Искам да кажа, че книгите са ми непреодолима зависимост и може би се опитвам да намаля темпото, за да намеря време и за други неща. Та затова съм се заела да се самоубеждавам колко неспособна са ме направили за оцеляване. Което пък въобще не е вярно, защото от дете не позволявам някой да ми се бърка и да се опитва да ми промени представите за Света, Вселената и Всичко останало.

Регса, да ти кажа и аз по едно време си мислех, че книгите само ми пречат, най-вече защото нямах време понякога да си науча уроците, ама ми мина доста бързо тая болест. Сега може да съм в сесия, може земетресение да има(то наистина имаше онзи ден) и каквото ще да е, аз си пазя душевното равновесие, демек чета 24/7

Което пък въобще не е вярно, защото от дете не позволявам някой да ми се бърка и да се опитва да ми промени представите за Света, Вселената и Всичко останало.

Дааа... Затова четенето дава множество гледни точки, които да ти позволят сам да си се бъркаш и да си променяш представите за Света, Вселената и Всичко останало. Голяма веселба пада като трябва да си избереш гледна точка, обаче...

Че е така, така е, аз затова от към 10-годишна възраст не позволявам на обучението да ми пречи на образованието.

при мене двете вървят точно ръка за ръка - в едната ми ръка обикновенно има учебник а в другата книга така де, да разнообразявам

Винаги чета по няколко книги едновременно. Ако са само две почвам да се притеснявам.

И аз започвам да се притеснявам, на фона на всички пристрастени съм стряскащо нормален. И почнах да чета активно чак след първи клас, дотогава книгите ми ги четяха - и въпросните книги съдържаха предимно картинки.
А иначе за мен четенето си е като дишането - като не ти стига въздух, може и да не усетиш, ама главата нещо не работи както трябва... разбираш че нещо ти е липсвало чак като отвориш прозореца
И за мой срам от почти месец не съм чел нищо ново...

Аз съм го наследил влечението към книгите от майка ми. От 5-6 годишен си чета доста - първо много четях енциклопедии, приказки и т.н. После книгите от списъка в у-ще. след това книгите-игри малко ме развалиха, но в един момент почнах да навлизам във светове на фентъзи и фантастика. И оттогава чета плътно. Усещането ми носи много повече удовлетворение от това да си науча урока по биология и да изкарам шестица, да речем. И аз срещам известни проблеми с комбинирането на образованието и четенето. Не че заради у-ще не мога да чета, ами е точно обратното - заради книгите едвам се съсредоточавам върху уроците. Направи ми се гади като си помисля колко време губя в даскало, където не повече о 30% от знанията ще са ми от действителна полза. През повечето време чета по много, когато има възможност чета адски много Ако не отхвърля десетина книги на месец, се чувствам леко кофти. Не съм стигнал дотам, че да си нося книга навсякъде с мен, защото смятам, ч животът не е само литература, че трябва да се обръща внимание и на останалото. А защо чета? Може би защото, правейки го, усещам някакъв вид общуване с автора. Мозъкът ми работи, възприема идеите, възхищава им се или ги разнищва... Някой път е заради интелектуалната игра, друг път заради проникновението, трети заради чистото забавление. Книгите, най-общото казано, отварят света за очите ми, показват ми неща, които биха ми отнели животи, за да открия самостоятелно. Смятам да си продължавам да чета до край. само как ме е яд, че ще останат толкова непрочетени книги...

в детската градина лапетиите около мен играят, а аз си чета книжки

И ти ли?
Не че съм чел книжки де, ма помня, че от цялата група в детската градина само аз можех да чета горе-долу и само аз си знаех кога ми е рожденния ден.