ShadowDance

Interpreter wrote:

passer-by wrote:Може ли примери, моля?

Примери? Бол.
Любо Николов, като е изплакал една обща болка, дал ли ги е? Не е. Защото сигурно му е леко неудобно - все пак като ги превеждаме, явяваме се нещо като техни приятели или съюзници, а не можеш да риташ съюзника си по кокалчето, нали.
Но все пак.
Р. Фийст примерно е за мен доста приятен автор на леко, полу-детинско, жизнеутвърждаващо фентъзи. Решил е обаче, че част от личния му "стил" е да започва всяка глава с двусловно изречение. Или да завършва поредната книга с фраза от типа "А някъде навън излая куче."
Стийв Ериксън. Мащабен, грандиозен и прочие. Нямам оригинала вече пред себе си, но в 7-ма кн. реши почти всяка реплика да започва със "So" и да завършва с "then". Отделно всичките възможни синоними за "мъгла" и за бог знае още колко неща в рамките на една фраза, или фразите от типа "the nearby distance". Отделно всичките много често ненужни описания от типа кой свил рамене, кой зяпнал, или пък извърнал поглед, и други такива при описване на дискурса, които просто са излишни. Много паразитен пълнеж, просто.

Чакай, чакай малко. За "So" и "Then" съм съгласен. Обаче, това да се използват много синоними и прекалена описателност някак си не се вписва в мойта визия за лиспа на стил. Плюс "паразитния пълнеж" си е лично твое субективно мнение.

Преди време на една Таласъмия или Булгакон Любчо Николов даваше Артър Кларк като пример за лош стил. Беше във връзка с някои неща, които го издразнили в "Градът и звездите" (това му е първият превод от английски, някъде през осемдесетте), но не си спомням подробности.

Lazy wrote:Преди време на една Таласъмия или Булгакон Любчо Николов даваше Артър Кларк като пример за лош стил. Беше във връзка с някои неща, които го издразнили в "Градът и звездите" (това му е първият превод от английски, някъде през осемдесетте), но не си спомням подробности.

Тия дни погледнах началото и ми направи впечатление колко хубаво звучи на български. "Сресан, фризиран и пригладен" превод може би?

Може утре да пусна първите два-три параграфа за илюстрация.



Доколкото виждам, засега англоезични фантасти със слаб стил много-много не се споменават, ако изключим Азимов (на предишната страница) и Кларк.

Mindcrime wrote:Чакай, чакай малко. За "So" и "Then" съм съгласен. Обаче, това да се използват много синоними и прекалена описателност някак си не се вписва в мойта визия за лиспа на стил. Плюс "паразитния пълнеж" си е лично твое субективно мнение.

Естествено, че си е мое субективно мнение. Субективно, аз не обичам фрази от типа "X blurred, a misty fog in the fading dull gloom in the nearby distance..." Малко са ми тегави, но ти пък може да ги харесваш Интересното е, че у автори като Мартин, Джордан, Кай, Геймън, Силвърбърг и въобще повечето добри според мен писачи не срещам такива неща

Interpreter wrote:

Mindcrime wrote:Чакай, чакай малко. За "So" и "Then" съм съгласен. Обаче, това да се използват много синоними и прекалена описателност някак си не се вписва в мойта визия за лиспа на стил. Плюс "паразитния пълнеж" си е лично твое субективно мнение.

Естествено, че си е мое субективно мнение. Субективно, аз не обичам фрази от типа "X blurred, a misty fog in the fading dull gloom in the nearby distance..." Малко са ми тегави, но ти пък може да ги харесваш Интересното е, че у автори като Мартин, Джордан, Кай, Геймън, Силвърбърг и въобще повечето добри според мен писачи не срещам такива неща

Които са изтъкнати фантасти вероятно !

Ех, в момента, в който видях този топик, си казах "Ето тук Валката Русинов ще блъвне по Ериксън". И на добрия стар интерпретатор му трябваха само два поста разгрявка, за да сподели името Ще се поздравя за добре изпълнения прогностицизъм с малко сарказъм:

1. Какво общо има Стивън Ериксън с тази тема? Или Мартин, Кей, Фийст (който има чудесен стил бтв, ако и лек и изчистен)? След като и за слепите е очевидно, че Любо Николов говори за специфичното шейсетарско писане на някои автори във ФАНТАСТИКАТА?

2. Дори игнорирайки точка 1., ще ми разясниш ли кое в стила на въпросния Ериксън, или в този на Фийст, отговаря на следното описание:

Така или иначе, в оригиналния си вид редица превъзходни фантастични произведения биха ви се сторили малко недодялани и недоизпипани.

3. Каза, че си съгласен "до голяма степен с него". Да смятам ли, че това те прави съгласен и със следното:

Просто в англоезичната фантастика се цени най-много добрата фабула, умело изградените образи, напрегнатото действие... А дребните стилови недостатъци често се подминават с великодушно око.

Защото ако си съгласен, това означава, че не четеш твърде много фантастика...

4. Разбирам, че си насъбрал злоба към Ериксън след цялото плюене по преводите и мъничко ти съчувствам Уви, проблемът не е в неговите книги. Примири се най-сетне с таз проста истина, без друго си в неравна битка с целия свят

На мен пък би ми било интересно да получа някакви примери за "слабия стил" на Азимов и Кларк примерно, че подобни приказки за малко по-старите фантасти вече съм ги чувал поне 50 пъти, а тия двамата по-стари фантасти специално пък са и сред най-великите за всички времена...И аз съм чел предговора на Николов от сборника на Стърджън и честно казано не виждам как може да развием тема, която се гради на няколко абстрактни подхърляния (като например другото "Отворих Стърджън и що да видя!?! Млад, а вече с ошлайфан литературен стил!!!" Какво значи това, за Бога?!?!), освен ако всъщност не игнорираме първия пост и не почнем да дискутираме точно стила на американските фантасти в оригинал. И в малко по-големи подробности. В сравнение със стила на някакви други фантасти, от други страни. Нямам нищо против.

Хехе, да, нека си поговорим за ошлайфания стил на бг-фантастите с високата им литературна култура

Добре де, Роланд, просто прочетох посланието на Любо в малко по-широк контекст, айде мирни малко Не е въпросът в Ериксън само. Силно подозирам при това, че споделеното от Николов засяга не само автори на фантастика (и фентъзи), но и писатели в други жанрове - паразитното инглиш слово е повсеместно, уви. А както разбирам напоследък от колеги - не само в инглиш.

Само че за съжаление той го е казал конкретно за фантастиката и темата се отнася конкретно до нея. При все това, би ли ми отговорил на въпроси 2 и 3?

Бих. Маняна.
Бтв, Ериксън и Фийст са силни автори, въпреки някои техни стилистични особености, с които си имам дребни субективни проблеми. Доказателство за това е добрият им тираж, Монка

Симо, внимавай, тва е уловка. Тиражът може да е доказателство за всичко друго, но не и за добър стил. А един автор не може да бъде наречен "силен", ако няма стил или ако му куца.

Първото доказателство, което се набива на очи, е Дан Браун. Почнах да чета пробно Шифъра тия дни и едва не умрех от вътрешен кръвоизлив. Просто ужасно написано. Издаяних само десетина глави, добре че беха кратки.

shayhiri wrote:Симо, внимавай, тва е уловка. Тиражът може да е доказателство за всичко друго, но не и за добър стил. А един автор не може да бъде наречен "силен", ако няма стил или ако му куца.

Първото доказателство, което се набива на очи, е Дан Браун. Почнах да чета пробно Шифъра тия дни и едва не умрех от вътрешен кръвоизлив. Просто ужасно написано. Издаяних само десетина глави, добре че беха кратки.

И ти ли Шайх?

Алекс, пробвай "Метеоритът" много по добре написана и по интересна е от Шифъра.

Твърдението е забавно, но абсурдно по дефиниция - да се говори за слаб или погрешен стил е възможно (Ерагон16), но определено писател достигнал до славата на Кларк, Азимов и т.н. изобщо не би могъл да има такъв. Оттам нататък оценките на стила (дали на някой му е суховат /Азимов/, дали твърде подробен, дали твърде поетичен /Бредбъри/) са нещо твърде субективно. Така че темата ми се струва офф. Любо Николов има някакви предпочитания и ги споделя (плахо), така че нека да не го удряме на апологетики и големи спорове просто защото човекът (когото аз лично доста уважавам) се е изразил неправилно.

По другия наболял въпрос в темата - за Ериксън - искам да призова Симeон и Емо да признаят, че в думите на Валери има солидна ядка истина, с явната уговорка, която сме правили стотици пъти, че това слабо ни бърка, защото достойнствата на автора надхвърлят проблема многократно.

Щото честно казано ми писна от подмятанията на тая тема.