ShadowDance

Като стана дума за James Tiptree Jr. - не само биографията й е интересна. На запад я смятат за една от най-добрите авторки на разкази и новели в жанра. Аз прочетох една от новелите й - A momentary sense of being и бях много впечатлен. Невероятно вникване в психологията на героите, майсторски стил и много оригинални идеи. Все се каня да пробвам и някои от разказите й.

БТВ, с нея има една култова случка - янколко години преди да се разкрие, че под този псевдоним пише жена, Силвърбърг заявява категорично в предговора на един от сборниците й, че e невъзможно това да не е написано от мъж.

Demandred wrote: БТВ, с нея има една култова случка - янколко години преди да се разкрие, че под този псевдоним пише жена, Силвърбърг заявява категорично в предговора на един от сборниците й, че e невъзможно това да не е написано от мъж.

Култувите случки в биографията са доста повече от една. David Gerrold, на младини намерил домашния адрес на Tip, Който никой дотогава не бил виждал на живо и се замъкнал да го посети. Звъни на вратата и му отваря една Леля.
DJ: Извинете г-жо James Tiptree Jr.- писателят, дали е у дома?
ABS: Тук няма такъв младежо объркалли сте адреса.

От който момент нататък Али започва да ползва пощенска кутия за всичката кореспонденция на Тип.

Още за/ от Alli/Tip

Интересна тема; къде ли не издирвах "Ланарк", но не успях да я намеря никъде; е, сигурно я има по електронните книжарници, но родителите ми ще побеснеят, ако случайно куриерът ги засече при доставката - обещал съм да не купувам нови книги, че вече няма къде да си намери място да седне човек у нас. Може и един ден да си я поръчам от амазон-а...

По темата:
Плаващите чавки - Флан О’Брайън. Не е точно фентъзи, но е доста близо до нещо подобно. Една от най-забавните книги, които съм чел - при това на един дъх.

http://www.themodernword.com/scriptorium/obrien.html

Spoiler: show

"Плаващите чавки" от Флан О’Брайън излиза за първи път на български език. Дори нещо повече - Флан О’Брайън се издава за първи път у нас.

Само за справка – критиците причисляват Флан О’Брайън към "светата троица" на ирландската литература - заедно с Джеймс Джойс и Самюъл Бекет. А най-известната му книга е именно "Плаващите чавки" - смесица от фарс, сатира, митология и абсурдизъм. Списание "Тайм" дори я нарежда в класацията сред 100-те най-значителни англоезични романа на XX век.

В комичния си шедьовър на Флан О’Брайън един млад начинаещ писател заявява, че романите по същество са деспотични, недемократични и че на всеки герой трябва да му бъде позволено да води личен живот, да може да се самоопределя и да има задоволителен стандарт. Следва хаос, когато невероятният микс от герои, вариращи от образи от ирландската митология до каубои, взима фабулата на абордаж.

"Плаващите чавки" вече е и на български в превод на Филипина Филипова. Издателството е "Фама". А познавачите на О’Брайън твърдят, че книгата трябва да се чете внимателно и се препоръчва се в комбинация с халба тъмно пиво.

Флан О'Брайън съм си го харесал за по-нататъка Иначе Ланарк се намира тук-таме с малко късмет. Миналото лято примерно видях около 10на бройки накуп в една книжарница във Варна, което беше доста странно.

Itilon wrote:Като стана дума за Том Робинс - Still Life With The Woodpecker и Even Cowgirls Get The Blues. Първата със сигурност е преведена на български (казва се Бърди Кълвача), но не мога да си представя, че много хора я притежават, тъй като, ако се съди по цените на Славейков, е библиографска рядкост. За втората не мога да кажа. Аз сега правя отчаяни опити да я до(про)чета на английски.

Каубойките също е издавана, в 2 части. Намира се на Славейков на същите безумни цени като Бърни. Засега съм пас, но след Вила Инкогнито съм изкушен, сериозно изкушен.

Тъкмо приключих The Handmaid’s Tale на Маргарет Атууд. Реших да напиша нещо тук, не в другата тема, защото може би не много хора са я чели. А на мен ми се струва, че това е важна книга. От една страна чисто социално, защото е нещо като пост-продукт на засилените процеси на еманципация през 70-те и целия шум около правата на жените по това време, но най-вече литературно. Защото е показателна, че все пак феминизмът и умното писане не се изключват взаимно . Не, че The Handmaid’s Tale е единственият пример за последното, но е доста значим, според мен. Книгата е номинирана за какви ли не награди, включително Небюла и Букър. Написана е много, много добре, има какви ли не символики и доста препратки към класически произведения и библейски текстове. Представя един дистопичен свят от наши дни, който не те блъска с чука по главата, но с всяка следваща страница някак тихомълком все повече ти настръхват косите. Изненадах се колко добра е цялостната характеризация - мъжете са точно толкова объркани и не знаят какво да правят и как да живеят в мъжкото-теократично-тоталитарно общество, което са създали, колкото са и жените, макар да не е толкова очевидно. Въобще, всичко е много наистина, няма го характерното за дистопичните романи усещане за нереалност, за нечия измислена представа за нещата, което не харесах в "1984" примерно. Имам книгата отдавна и не я бях чела заради инстиктивния си скептицизъм към темата /една от темите/, което се оказа грешка.

Има и филм, но не съм го гледала. http://www.imdb.com/title/tt0099731/