ShadowDance

Таис, скъпа атинянке, "Ако нямаше ад, как щяхме да оценим прелестите на рая?" (свободен цитат - отслабваща памет - от Милтън)

Хе, тука, виж съм категорично против и от моя страна има пълно наличие на липса на съгласие с твоята персона!
То, ако беше така, какъв рай щеше да е, Таис? Не, сериозно, ти представяш ли си - седи една тумба философи по снежно-бели хламиди ("Ти можеш всичко, мамо! Не, Ариел може всичко!"), пийват чай - ако има, `щот` може и да не пускат китайци, знаеш ли? - играят шах - `щот картите са творение на Лукавого - и около тях разни тийнейджъри с крилца ги замерят със затъпени пръчки. И посред цялото това да няма една хетера да оплакнеш око - е това на нищо не прилича (прилича, всъщност, доста е подобно на ШЗО Плевен)!
А и мислиш ли, че Св. Пешо ще пропусне възможностите?

Дайте да се намеся, че вие двамата да си нямате проблеми.
Dilvish, ама ти си бил невероятно романтичен за мъж! Иска ми се да ида и да разцелувам този, който те е възпитавал. Ей така, заради доброто у човека. Проблемът е, че не Tais трябва да се оглежда, а ти. Аааа, приключвам. Вие двамата си водите някакъв разговор, дето докато пиша ми е трудно да следя.

Таис, прости вопиющото ми невежество - ЛС Лично Съобщение ли ще рече?

Регс,
А що се отнася до разговора - той е отворен, според мен. Въпреки че и аз се оглеждам през рамо за Админи и Модератори отгоре.

Личната нагласа е най-важната. Всичко зависи от начинът, по който го виждаш. Аз съм оптимист, никога не съм възприемал заобикалящия ме свят като "пропадащ". Сега положението у нас не е чак толкова зле. Някои от вас сигурно помнят много по-добре от мен как са се редили с часове за хляб ...

Съгласен съм с Dilvish, че статията е писана за американци - "в епохата след 11 септември" (цитат по памет) - по американско не може да бъде написано!

[върл спам]МУАХАХАХА, тук съм с Голямата Брадва®!!!!! От друга страна нямам време да чета тая вечер, така че засега ще ви се размине. But beware and tremble! For suffering is ever vigilant![/върл спам]

Ооо, ама не ми се извинявайте, де. Той форумът е за това да си го кажем право и в очите. Почти.
Jaar, много добре си спомням как съм се редила за хляб през зимата. И за олио. Защото мама ходеше на работа и някой трябваше да и помага. Добре, че днес има все по-малко хора под двайсет, които да си спомнят за това. Но проблемът не е този. Проблемът е, че днес "съществуваме", а не "живеем".

Ех, Регс:

"Ето - аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).

С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив!
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!"

Ох, откъде тази муза за Вапцаров толкова късно? Де да можех и аз така!

Дилвиш, не говоря за теб. Точно както и авторът на текста не е говорил за всички американци. Или както е по-редно да се каже - за всички хора. Говори за тенденция, която все повече и повече се засилва, защото колкото повече се отдаваме на съществуването си, толкова повече забравяме да живеем. Не помня някъде да съм казала, че ти мразиш араби. Това обаче, че ти не ги мразиш, автоматично привиква останалите към толерантост ли? Е няма такова нещо - погледни например сега истериите около медиците в Либия и влез в някой форум, че там се срещат повечко хора - в големияпроцент от случаите тези същите хора на се обединяват на базата "сестрите са невинни", а се обединяват на факта, че "арабите са мръсни". Излезе филма "Страстите на Христос" и няма да коментирам от колко места, и то най-неочаквани, чух глупости от сорта на "да мрат тия евреи, като са Го разпънали, мама им юдейска ". Това, че ти не искаш да припознаеш проблемите, които са визирани в текста за проблеми на съвременното общество като цяло, изобщо не намялава значимостта им, дори ни най-малко. Тези проблеми си съществуват, те се множат и се усложняват. Ти се хвана за думите ми, че младите момичета не забелязват, че краката им до коленете са в кал, но видиш ли, аз пък съм забелязвала. И това, че на мене ми првело впечатление означавало, че текстът не важал за нас. Благодаря за високата оценка, само дето щеше да бъде много по-заслужена, ако те забелязваха, а само на мене ми беше все едно. За съжаление обаче хич не е тъй.
Да започнем с началото на статията:

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Доколкото успявам да разбера, в този абзац тебе те дразни единствено ниската търпимост и тя ти пречи да приемеш, че може да важи и за нас. Но пък от друга страна точните ти думи бяха "това е причината да мразя американците и повечето западняци". Сега, без да се заяждам, но това наистина силно контрастира с желанието ти да вярваш, че българите сме толернатни. Мразенето на когото и да е (още повече на цели нации, както е в случая) силно намалява степента на толерантност на даден човек. Така... Търпимостта горе-долу я изкоментирахме, дали ще го приемеш си зависи от тебе, обаче да минем на "широките магистрали - тесните възгледи". И това ли не вярно? Верно, в България чак такива магистрали няма, но за сметка на това по обща захлупеност на народа не отстъпваме много-много, а това хич не ме радва, поне мене - не. "Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко." Първата част изобщо няма да я коментирам, предполагам, че авторът е имал друго на ум като го е писал, но в момента поне у нас е вярно по съвсем друга причина - нереално високите цени на битовите и комуналните услуги и несъвместимо ниските заплати. Че то човек като си плати сметките не му остава нищо в крайна сметка. А втората част - купуваме неща, надъхани и повлияни от рекламите, уж за да улесним себе си, за собствено удобство, само дето забравяме да се похвалим на края, да се зарадваме, да споделим с някого новата си придобивка, че да не ти завиди съседа за новия ти телевизор, фритюрник, пералня... За сметка на това забравяме да идем на опера, кътаме от парите за книги... Такива ми ти работи. Образованието, разума и преценката вече ги изкоментирах в първия си пост. Оставам твърдо на мнението си - който не вярва просто да се сети кой и как спечели на изборите, пък после да твърди, че това едоказателство за това колко е буден народа. Между другото това е един мит, с който просто не можем се пребори - за мъдростта на народа. Май Декарт го беше казал, пък може и да не беше той "Човекът е мислеща тръстика". Аз без никакви скрупули бих махнала "мислеща". За тръстика обаче е вярно - примерите в световната и нашенската история са достатъчно силни - найголемите безумства евър са ставали с благословията и благодарениена народа, не въпреки неговата воля. Тълпите, принасящи деца в жертва на Дагон във Вавилон, същите тълпи, крещещи от захлас при коленето на поредната жертва при ацтеките, съвсем същите тълпи, радващи се около кладата на поредната горяща вещица и които благославят поредните кръстоносци, същите тези хора от същите тези тълпи, които крещят по улиците размахали набодени на пики глави на благородници по време на революцията във Франция, или пък линчуващи поредния кулак, свещеник и изобщо народен враг в Съветска Русия, или същите тълпи, които приветстват Хитлер, боготворят го и извършват уникални зверства в негово име, същите тези хора, които крещят на площада срещу връщането на имената на българските турци... Само за пример ще кажа, че към края на 1989 г., когато бях в езиковата гимназия във Варна се проведе грандиозен митинг точно срещу връщането на имената. Двама от организаторите бяха учителят по история и учителят по литература от моето училище... Както и да е де, въпреки че се отплеснах яко, надявам се е ясно какво имам предвид. Накратко - нашият народ не е ваксиниран срещу вършене на световни дивотии, дори напротив.
Семействата сам ти призна, че са факт, за общото здравно състояние надявам се няма да спориш...

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Ако в края на това излияние беше написано "Е това сме ние, българите", без да ти беше казано част от какво е този текст, щеше да го приемеш за чиста монета без изобщо да се усъмниш.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

От този пък абзац единствено Луната може да ни накара да се запитаме за кого говори авторът. Мен лично ме грабна изречението "Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед." Тъжно е, но е вярно. Безкрайно вярно. В следващия абзац е ясно, че не говори за нас, българите, поради малкото издайническо изреченийце "Пречистихме въздуха...". Останалото обаче също си важи за нас в пълна сила.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Защо и в този абзац да припознаваме само американците? Да, не искаш да е вярно за нас, но нежеланието ти обаче не променя с нищо фактите. И в този абзац ако някъде беше сложено "ние, българите", това щеше да си дойде съвсем на място и нямаше да изглежда нелепо. А останалата част от текста е едно красиво пожелание, в което няма никакъв призив за дадена национална принадлежност.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Това ще си го запазя накъде отделно, там, дето си пазя любимите сентенции.

Марф,
Благодаря ти – наистина ти благодаря – за отговора. Но не съм ЧАК такъв въздухар, какъвто може би изглеждам, но имам чувството, че не си ме разбрала.
Аз не отричам че тези работи съществуват – не съм сляп и, в повечето случаи, не съм и идиот, така че не мога да отрека нещо, което е пред мен. Но аз ОТКАЗВАМ да съм част от това нещо, а и не съм само аз.
Факт е, че за повечето хора думата “арабин” включва в себе си по подразбиране прилагателното “мръсен”. Е, а защо това трябва да е така и за мен? Аз знам, че не е вярно – трябва ли тогава да смятам, че е така, само защото всички го мислят? Казваш, че много хора искали да бият евреите, циганите, турците, арабите. Че е така, така е – но кучето, което много лае, не хапе, и повечето от тези пишман-расисти не са изключение.
“Злият Запад”, казваш. “Старият Запад”, бих казал аз. И не, не съм убеден, че той е виновен за всички беди (хм, в интерес на истината, не съм далеч от тази мисъл, но все още – надявам се – не ме е обсебила изцяло). Просто нещата са коренно различни тук и там – според мен дотолкова, че вече не може да се говори за много общи неща между нас – ние все още се борим за оцеляване, а те вече вегетират.
Що се отнася до абзаца:

“Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.”

Не, не е търпимостта. За магистралите каза, за харченето също, за семействата се разбрахме. Но останалата част не е вярна за нас. Нямаме повече удобства – но за сметка на това имаме или си намираме/ открадваме повече време (хм, особено ние, които пишем в този форум). Няма повече образование, напротив, при нас го свиха драстично – вярвай ми, този процес го изпитах на собствения си гръб. Именно по тази причина ни се налага да разчитаме на разума си. Повече знания има този, който ги търси и преследва целта си – вече никой не ти ги дава наготово. Преценката – е, това опира до всеки един поотделно. Има закон, който постановява, че нямаш право да бъдеш нетолерантен, но никъде няма закон, който да те задължава да имаш правилна преценка. Не ми пречи, но не вярвам, че това се отнася за всички – аз по принцип не вярвам на такива широки обобщения като “всички сме такива, а те пък са инакви”.
Медицината се постараха да я ликвидират ASAP, така че и тук не се вписваме=
НЕКОИТЕ личности, които спечелиха изборите, няма и да ги коментирам – то от само-себе си е ясно. Държа да отбележа, че по този въпрос не съм спорил с теб, тъй като мненията ни съвпадат.

“Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.”

Смятам, че само половината може да се отнесе до българите. Че пием, пием; че пушим, пушим. Но кой може да си позволи да харчи безогледно? Може и да се шофира твърде бързо – аз нямам книжка, нито пък съм се учил да карам, така че не съм компетентен по този въпрос.
Късното лягане и ранното ставане в България е по съвсем друга причина – лягаме късно и ставаме рано, защото късно се прибираме от втората работа и рано трябва да ставаме за първата. Именно по тази причина не може да се говори за “твърде много телевизия”. За молитвите – аз там съм със специална уговорка – аз в божи работи не се бъркам, и цялата им проклета пасмина в моите не се бърка.

“Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.”

Ти не си ли забелязала, че при нас е точно обратното – ние знаем как да живеем, но се чудим как и с какво да преживеем. Годините намаляват, животът изчезва – не знам при теб как е, но аз загубих прекалено много приятели. Не виждам някой да се е затруднил да се запознае с новия си съсед, та било то и само за да има с кого да си пие ракията. Не правим нищо нарочно – нито нещо по-голямо, нито нещо по-добро, правим това, което ни е по силите и каквото е, такова.
Душевните ширини – не знам. Наистина не знам, не е само риторичен похват. Повтарям се, но не можеш да заповядаш на някого да си разшири кръгозора.

“Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".”

Това не оспорвам – поне в по-голямата му част. Големи мъже има, и не са малко. По-големи семейни доходи не съм забелязал да има, а по-красивите къщи са на някои, които едва ли заслужават да бъдат споменати в едно изречение с думата “хора”. Наднорменото тегло за много хора не е никакъв проблем – проблем е как да подържат нормалното си такова.
Последният абзац е може би единствения, за когото мога да се съглася, че е общочовешки.

Поклон пред добрия събеседник, Марф – абсолютно сериозно. Ако имах шапка, и нея щях да сваля.