Posted: Wed May 19, 2004 9:21 pm
Таис, скъпа атинянке, "Ако нямаше ад, как щяхме да оценим прелестите на рая?" (свободен цитат - отслабваща памет
- от Милтън)

Доколкото успявам да разбера, в този абзац тебе те дразни единствено ниската търпимост и тя ти пречи да приемеш, че може да важи и за нас. Но пък от друга страна точните ти думи бяха "това е причината да мразя американците и повечето западняци". Сега, без да се заяждам, но това наистина силно контрастира с желанието ти да вярваш, че българите сме толернатни. Мразенето на когото и да е (още повече на цели нации, както е в случая) силно намалява степента на толерантност на даден човек. Така... Търпимостта горе-долу я изкоментирахме, дали ще го приемеш си зависи от тебе, обаче да минем на "широките магистрали - тесните възгледи". И това ли не вярно? Верно, в България чак такива магистрали няма, но за сметка на това по обща захлупеност на народа не отстъпваме много-много, а това хич не ме радва, поне мене - не. "Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко." Първата част изобщо няма да я коментирам, предполагам, че авторът е имал друго на ум като го е писал, но в момента поне у нас е вярно по съвсем друга причина - нереално високите цени на битовите и комуналните услуги и несъвместимо ниските заплати. Че то човек като си плати сметките не му остава нищо в крайна сметка. А втората част - купуваме неща, надъхани и повлияни от рекламите, уж за да улесним себе си, за собствено удобство, само дето забравяме да се похвалим на края, да се зарадваме, да споделим с някого новата си придобивка, че да не ти завиди съседа за новия ти телевизор, фритюрник, пералня... За сметка на това забравяме да идем на опера, кътаме от парите за книги... Такива ми ти работи. Образованието, разума и преценката вече ги изкоментирах в първия си пост. Оставам твърдо на мнението си - който не вярва просто да се сети кой и как спечели на изборите, пък после да твърди, че това едоказателство за това колко е буден народа. Между другото това е един мит, с който просто не можем се пребори - за мъдростта на народа. Май Декарт го беше казал, пък може и да не беше той "Човекът е мислеща тръстика". Аз без никакви скрупули бих махнала "мислеща". За тръстика обаче е вярно - примерите в световната и нашенската история са достатъчно силни - найголемите безумства евър са ставали с благословията и благодарениена народа, не въпреки неговата воля. Тълпите, принасящи деца в жертва на Дагон във Вавилон, същите тълпи, крещещи от захлас при коленето на поредната жертва при ацтеките, съвсем същите тълпи, радващи се около кладата на поредната горяща вещица и които благославят поредните кръстоносци, същите тези хора от същите тези тълпи, които крещят по улиците размахали набодени на пики глави на благородници по време на революцията във Франция, или пък линчуващи поредния кулак, свещеник и изобщо народен враг в Съветска Русия, или същите тълпи, които приветстват Хитлер, боготворят го и извършват уникални зверства в негово име, същите тези хора, които крещят на площада срещу връщането на имената на българските турци... Само за пример ще кажа, че към края на 1989 г., когато бях в езиковата гимназия във Варна се проведе грандиозен митинг точно срещу връщането на имената. Двама от организаторите бяха учителят по история и учителят по литература от моето училище... Както и да е де, въпреки че се отплеснах яко, надявам се е ясно какво имам предвид. Накратко - нашият народ не е ваксиниран срещу вършене на световни дивотии, дори напротив.Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Ако в края на това излияние беше написано "Е това сме ние, българите", без да ти беше казано част от какво е този текст, щеше да го приемеш за чиста монета без изобщо да се усъмниш.Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
От този пък абзац единствено Луната може да ни накара да се запитаме за кого говори авторът. Мен лично ме грабна изречението "Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед." Тъжно е, но е вярно. Безкрайно вярно. В следващия абзац е ясно, че не говори за нас, българите, поради малкото издайническо изреченийце "Пречистихме въздуха...". Останалото обаче също си важи за нас в пълна сила.Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Защо и в този абзац да припознаваме само американците? Да, не искаш да е вярно за нас, но нежеланието ти обаче не променя с нищо фактите. И в този абзац ако някъде беше сложено "ние, българите", това щеше да си дойде съвсем на място и нямаше да изглежда нелепо. А останалата част от текста е едно красиво пожелание, в което няма никакъв призив за дадена национална принадлежност.Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Това ще си го запазя накъде отделно, там, дето си пазя любимите сентенции.Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.