ShadowDance

Едно и също е, да. Написах го така, щото едни хора го знаят като едното, а други - като другото. Ще го поправя, щото верно звучи тъпо.

Благодаря за инфото, Амели, доволно пълно и удачно поднесено.

Какво сложно има в понятието хранителен концентрат иначе? Необходими са поне 10кг (вероятно много повече) захарна тръстика - да не говорим за цвеклото - за да се извлече 1кг рафинирана захар. Може ли един човек да изяде 20 кила захарно цвекло? Сигурно, но ще му трябва поне месец. А може ли да погълне аналогичното кило захар, наблъскано във всевъзможните храни и напитки, които консумира ежедневно? Някои хора го правят и в рамките на ден-два. Ако не вярвате, погледнете етикета на газираното. Познавам много хора, които изпиват 2l бутилка кола като на шега (аз самият мога да изпия и две такива в горещ летен ден, ако съм си изгубил ума). А само в нея има близо 250г захар, четвърт кило. А всички останали малко или повече преработени храни?

Аналогично е положението с бялото брашно и солта - но захарта си остава основният враг и причина за чудовищното затлъстяване в наши дни. Естествено, ако обърнеш внимание на някого, че се самоубива, той ще те нарече "трол", най-малкото. Но поне не правете сравнения с плодовете, моля ви. Можете да ядете не по едно, а по МНОГО кила плодове на ден (до пръсване) - и пак не само, че е невъзможно да качите, ами и ще отслабнете бързо. Защото захарите, които поглъщате иначе са несравнимо, абсурдно повече - да не говорим за разликата м/у тях, спомената от Амелия.

Тъй, под захари разбирах дизахариди (по неква английска терминология, това за да не става объркване в това, което ще напиша). Скорбяла към захари в бананите горе долу 1:1. Захарта не е концентрат, а чиста субстанция (или почти чиста), което донякъде я прави по-лесно усвоима, ама само донякъде.

Относно целулозата в плодовете, оказва се учудващо доста (към 3% за споменатите банани), ама стига да не ги ядете с корите, си е нищожно. Та целулозата, поради щото не се усвоява, освен ако не се самоопределяте като овца/пръч, нема никакъв смисъл да се яде. А в моя случай причинява тежки стомашно-чревни неразположения и при някакъв момент е потенциален фактор за апендисит. Но много си зависи до организъм де.

Килограмите тръстика, нужни за кило захар се дължат на огромното количество целулоза в тръстиката и на 6те хиляди години цивилизация, недостатъчни да се оптимизира производството.

А подсладителите обикновено са на протеинова основа и съответно, нямат контрибуция към напълняването (отравянето на Шайхири), освен че и действат в пъти по-ниски концентрации.

И основното, което защитавам като теза: захарта не е отрова, тя е нормална част от диетата ни. В един динамичен свят, в който аз например изминавам кръгло към 10 километра дневно и извършвам умствен труд (мозъка е гигантски консуматор на глюкоза) по средно 14 часа на денонощие имам огромна необходимост от въглехидрати и нулев шанс да надебелея. А ако започна, то обикновено се занимавам с някаква форма на спорт, не толкова за здраве, колкото за разтоварване на отрицателни емоции. И ако трябва да си ги доставям с плодове, то трябва да се посера (извинявайте за израза) от ядене на банани и същевременно да фалирам поради относително по-високата им цена. Ако не приемам захар, както и мозъчни стимулатори като кофеин, ще съм се гътнал много отдавна от хипогликемия или преумора. Но това не е сигнал, че трябва да спра, защото в съвременния свят ако искаш да си нещо, то трябва да си на такъв режим. Това е положението.

И малката скоба, че при жените е малко по-различно заради различния хормонален баланс и крехкостта му, което пък идва от необходимостта в рамките на един месец да го променят непрекъснато и циклично.

Изненадващо близо е краят до моята собствена теза за стимулантите бтв

Еми, както каза Хриси, някои съумяват да се оправят и без "стимуланти". Аз самият никога не съм използвал, доста хора, които познавам - също. Честно, не съм видял качествена разлика в постиженията на хора, използващи стимуланти и тия, за които съм сигурен, че не го правят.

Може би тези някои имат по-добри телесни възможности

Поначало ли, искаш да кажеш? Еми не знам, на мен ми е доста странно някои хора да се самоопределят като с по-слаби "телесни" възможности и да го използват като извинение за бухане с хапове. На Стивън Хокинг какви са му телесните възможности? Айнщайн да се с бухал със стимуланти? А някоя от ренесансовите личности? Единствената разлика между нашата епоха и Ренесанса, бтв, е, че сега разсейванията са много повече. Трескавостта е много подобна.

Да не говорим, че да си ебеш тялото за сметка на някакъв минимален "edge" за мозъка, ми се струва елементарно, доколкото мозъкът ти е част от тялото...

Значи едно е да се тъпчеш с кофеин, познат на човечеството от векове и да си задоволяваш нуждите от "бързи" въглехидрати, второ е да набиваш билкови чудеса със съмнителен състав и предимно плацебо-ефект и трето, да се блъскаш с чиста химия.

И естествено, три литра кафе дневно могат да те убият, по едно еспресо след закуска и обяд, да те стимулират.

LifeJoker wrote:Значи едно е да се тъпчеш с кофеин, познат на човечеството от векове и да си задоволяваш нуждите от "бързи" въглехидрати, второ е да набиваш билкови чудеса със съмнителен състав и предимно плацебо-ефект и трето, да се блъскаш с чиста химия.

И естествено, три литра кафе дневно могат да те убият, две еспресота след закуска и обяд, да те стимулират.

QFT, вкл. в отговор на Емо, който също малко неясно даде Айнщайн като пример... нали говорим за това, че някои хора имат по-бързо уморяващ се мозък / по-слабо уотевър от други. Малко е странно да даваш един от най-бързите мозъци в света за пример.

"Ебенето на тялото" просто е преувеличено в случая с доста. Както казах още в първите си постове, всичко е въпрос на баланс.

Еми нуждата от бързи въглехидрати може да я избегнеш съвсем, ако си носиш 4-5 правилно сглобени сандвича в раницата, както правя от седмица-две. Преди това си зобах кроасани и не беше гот, че са и по-скъпи.

Кофеинът е по-спорна работа, пък и тъпченето всякак си е зле, както си и казал по-долу в поста си. А колкото до чистата химия, написах си предния пост, точно щото в една друга тема Жоро приказваше колко е хубаво и правилно да открием разни химии, които ни зареждат с енергия и ни правят страхотни тела (физическа невъзможност, ефективността на мускулите, независимо как са оформени, зависи от взаимодействието им с мозъка доста повече от това колко хубаво и едро са напращели). Еми сори, ама това да си вкараш живота в рамка, която ти позволява да мислиш активно и да се гордееш с тялото си (изградено поначало чрез милиони години еволюция), без да се бухаш с лесни решения, ми се струва по-важно. Лично на мен.

Едит: Жоро, това с уморяването на мозъка не знам на каква основа ми го даваш като аргумент. Какво значи бързо/бавно уморяващ се мозък?!!? Да не говорим, че е доказано от милиони хора, че мозъкът се поддържа най-вече с практика, а не зависи на 100% от първоначалния си капацитет и някакви странни характеристики като "бърза/бавна уморяемост".
А това доколко е преувеличена вредата за тялото - и двамата сме лаици, така че шансът който и от нас да е прав е в най-лошия случай 50/50.

Ето едно невинно примерче: отиваш на планина, да кажем Черни връх. Бухаш нагоре от Алеко, при което хабиш енергия. Хапваш шоколадче, с което вкарваш глюкоза (това някои хора разбират под бърз въглехидрат) и малко други стимуланти, но за разлика от сандвичите, не си пълниш стомаха излишно, с което избягваш пренасочване на ресурси към храносмилане и едно такова чувство на мързел. Пробвай, има смисъл.

Не знам какво разбираш под "излишно" пълнене на стомаха. Има смисъл от честото хапване, честно. Като човек, тренирал два твърде активни спорта, за една година даже и едновременно, с чиста съвест мога да го кажа. От три хубави сандвича в рамките на 3-4 часа няма да го усетиш чувството за мързел. Идеята не е да спреш веднъж насред прехода и да се освиниш.
Ресурсите, насочени към храносмилане, зависят от това дали ще се омааш като циганин на сватба или ще ядеш правилни неща по-начесто.
Друг е моментът, че ако принципно на човек му липсва тренинг при физически натоварвания, ще гледа да буха по-концентрирани, по-бързи неща. А и точно тоя тип натоварвания са доста частен случай. Говоря за хората, дето си лапат сладкото по дефолт, независимо дали изкачват планина, или дремят в офиса.

Между другото, нямаше ли някаква идея, че въглехидратите са незаменими за мозъка и оттам и популярното схващане, че на изпит си носиш шоколад?
Иначе - въпросът е, че съвремнният начин на живот предлага много повече шоколад от разходки до Черни връх. В смисъл, и аз не мисля, че да сложиш на определени храни етикета "отрова" е адекватно, просто много полезните им приложения не са чак толкова често срещани.

Ами те наистина не са отрова, но са създадени уж за глезене, не за ежедневна и основна консумация. А точно така се получава. Същото и с кафето и други такива неща. Съмнявам се индианците отпреди хиляда-петстотин години да се са наливали с кафе, при това предимно с някаква долна проба полуфабрикатно, дето тече в машина и е комбинирано с кондензирано (сиреч пак обработено) мляко и рафиниранка захар.
А загубата и/или преобразуването на основните хранителни елементи е само един от проблемите при консумацията на такива храни. Сега, ясно е, че не знаеш с какво са ги торили тия зеленчуци и с какво са хранили прасето, ама аз съм виждал как, примерно, правят колбаси, а шоколадите със сигурност не ги опаковат мармоти в Алпите.

Въпрос на метаболизъм Ако аз ям шоколад всеки ден, дори и на фитнес да ходя, ще трябва след седмица да ми разбиват вратата, за да мина. Зася се храня здравословно по мое мнение, а днес ще вечерям с охлюви.