ShadowDance

Емо, Адамс казва нещо интересно в тази насока - че предпочита благоговението при получаването на ново познание (да ти светне лампичката, един вид ), отколкото благоговението от религиозна емоционалност поради вкоренени заблуди.
Не знам доколко се връзва с емоцията от добрата художествена литература, но все пак и благоговението е тип емоционално преживяване, нал тъй?
Защо да не може и двата типа литература да предизвикат у теб сравними емоции? Интелектуален екстаз или нещо от тоя род? Може да ги предизвикат по различен начин, но резултатът да е сравним.

Scourge wrote:иначе на тема радикален атеизъм е по-подходяща the god delusion, от същия автор, и сравнително прясна.

И аз препоръчвам The God Delusion.

Че художествената литература да не е само емоция?
Може да си благоговееш пред автори на художествена литература доста успешно. Още повече, че фината наблюдателност на всяко едно ниво (мисли/чувства/описание на хора или други неща) в добрата литература е също толкова информативна/отваряща очите, колкото и това да ти се разкрие физичен закон, който не си познавал досега.
При правилното възприемане на начина, по който се изразяват доста автори, си действа и откривателския механизъм. Да не говорим, че най-силният емоционален ефект следва точно след осъзнаването на част от историята на принцип "научих нещо ново".

Едит: не само религиозната, а цялата емоционалност и въобще емоциите ни, са плод на вкоренени "заблуди" - само че не бих ги нарекъл така; това са просто ментални образи и концепции, предизвикващи определени реакции у нас, които наричаме емоции. Едно от нещата, които ни прави уникални, е това как тия неща, дето ни предизвикват емоциите, са свързани и как се комбинират, когато станем свидетели на определено събитие (случващо се на улицата, или на нас, или на страницата от някоя книга). В тоя смисъл са "заблуди", щото на всички образи и концепции в главите си ние самите сме им дали смисъл, а не сме го получили от някаква всезнаеща инстанция.

Ето например подписа ми - аз свързвам тия думи с разни неща, които съм преживял/прочел/за които съм чул през тия двайсетина години и следователно ми въздействат. Ако можех и имах желанието да обясня тия неща, които обуславят реакцията ми, на друг, той като нищо може да ми каже "Бе, пич, заблуждаваш се, това, което си преживял, въобще не значи това, което си мислиш, че значи, и следователно не би трябвало да гледаш тия шест думички в тая светлина и не би трябвало да ти въздействат".

Като знам баш в биологията колко новото познание води до нещо друго освен безкрайна фрустрация, не се учудвам, че тоя автор се преориентирал към философстване

Но наистина ми се струва, че не е необходимо да се смесват двете неща. Все пак в литературата голямото постижение е емоцията, в науката - фактът.

JaimeLannister wrote:Тук ми иде да попитам- някой да е срещал подобен проблем?

Нямам личен опит, но съм наблюдавала това при други хора - и мога да ти кажа: осъзнай се докато е време и разчупи схемата. Ако ще нещо малко да е, но напълно странично. Иначе наистина ставаш кон с капаци.

Trip wrote:E, Морви, нехудожествените книги нямат според мен същия ефект (а именно, естетически) като художествените и не може да се съпоставят нито като "забавност", нито като "обогатяващост". Как примерно можеш да направиш някакво такова сравнение: " 'По следите на животните на Африка" беше също толкова обогатяваща, колкото 'Всичко се разпада' на Кинуа Акебе.' " (или две произволно избрани от теб неща, едното художествено, другото - не)

Двете неща просто обслужват потребността ни от информация по съвсем различни начини и не мога да си представя как биха произвели едни и същи усещания у мен или пък такива, каквито да мога да сравня.

Не се опитвам да ги сравнявам качествено, просто според мен идеята, че само художествената литература става за четене, другото е за учене за изпити, е невярна. Също така в определени научни книги можеш да намериш развити идеи, които би намерил и в художествени, макар и по друг начин. Ако щеш дори философски или жизнеутвърждаващи. Да, научната литература обикновено няма естетическа стойност, така както и художествената няма практическа/научна. И според мен място за сравнение и противопоставяне няма, просто мисля, че автоматичното й дискардване като второстепенна е неправилно.

Е, никой не е казал, че е второстепенна и е само учене за изпити. Проблемът е, че нехудожествените книги често крият опасност да се превърнат в преследване на някакъв концентриран интерес. И в тоя смисъл, човек рискува да стане кон с капаци наистина; още повече, че умният човек, който разбира доста от едно нещо, често си мисли, че разбира от разни други неща и прави опити да се изказва начетено за тях. А и всички знаем колко безпределно интересен е човек, който реално може да ти говори само за едно нещо...

Morwen wrote:Не се опитвам да ги сравнявам качествено, просто според мен идеята, че само художествената литература става за четене, другото е за учене за изпити, е невярна. Също така в определени научни книги можеш да намериш развити идеи, които би намерил и в художествени, макар и по друг начин. Ако щеш дори философски или жизнеутвърждаващи. Да, научната литература обикновено няма естетическа стойност, така както и художествената няма практическа/научна. И според мен място за сравнение и противопоставяне няма, просто мисля, че автоматичното й дискардване като второстепенна е неправилно.

Trip wrote:Двете неща просто обслужват потребността ни от информация по съвсем различни начини и не мога да си представя как биха произвели едни и същи усещания у мен или пък такива, каквито да мога да сравня.

Айде пак някакво рандъм "защо смееш да твърдиш, че Х е по-лошо от У, въпреки че всъщност не го твърдиш?!"...

Докога?


Иначе това просто не е фактологически вярно, че художествената литература нямала практическа/научна стойност или по-скоро, че не би могла да има. Дори само фантастиката да видим (всъщност на моменти ОСОБЕНО фантастиката), там често бъка от конкретна практическа/научна информация.

Симеоне, хайде не отговаряй на нападки, към Емо, които не са отправени. Не смятам това че *много хора* я мислят за второстепенна за правилно. Ако визирах конкретно Емо, щях да си кажа. Нещо повече, съгласила съм се с него.

И според мен (а.к.а както и според теб)място за сравнение и противопоставяне няма, просто мисля, че автоматичното й дискардване като второстепенна е неправилно.

Аман от предразсъдъци, че съм муфлон по подразбиране. Какво трябва да направя, за да приемаш постовете ми, съдържащи "но" за изразяване на мнение, а не за заяждане с теб и близките ти приятели?

Иначе, да, би могла да има, както и научната или поне документалната би могла да има и емоция. Но и двете обикновено не наблягат на това.

Да станеш нов човек.

А по темата - как точно научната литература може да има емоция? Абсолютно не съм съгласен. А че художествената обикновено не набляга на информация, също далеч не е правило.

Може може Нали съм ти разправял за смелите математици, които порели на салове морето на неизвестността

Не, всъщност не си... май... Как да е, тва е несериозно В момента, в който вкараш някакви събития и емоции, литературата става художествена

Бе не мисля така. Зависи главно от тематиката. В цитираните някъде по-нагоре Себичният Ген и Слепият часовникар има доста емоционални изявления, хумор и т.н.

Художествената литература според мен (белетристиката демек) се дефинира основно от фикционалния си елемент. Затова и примерно биографични очерци според мен не са художествена литература.

Да станеш нов човек.

А ще е толкова по-лесно (пък и справедливо, мани) просто да приемеш стария за нормален, какъвто е... Но да, мерси, че след като ми се метна така, поне призна, че си сгрешил.

А по темата - как точно научната литература може да има емоция? Абсолютно не съм съгласен. А че художествената обикновено не набляга на информация, също далеч не е правило.

Пак казвам - не говоря за неща от рода на справочника за атомните тегла на елементите. Най-очевидно ми идва на ум популярната психология, в която има емоция, философия, в която има такава. Научни статии могат да са написани с чувство за хумор. Художествената най-често набляга на спекулативно представена информация, която някой ден може и да се окаже реалност, но не е ясно. Или на взети от живота факти, които са подсилени и "сгъстени".

Художествената литература всъщност разказва история по определен начин, който читателите приемат за естетически обусловен. Щото "In Cold Blood" на Капоте реално е доста дълъг журналистически очерк, а не художествена измислица. Това към Жоро най-вече, щото в края на последното си изречение Морви казва почти същото като мен.