ShadowDance

Станах. Помолих се....
Телефонът естествено зазвъня. Някакви хора влязоха в книжарницата и искаха да им снимам на ксерокса (сирените все още вият). После се изнервиха, че им отказах. Това което аз им казах в последствие не беше особено богословско.......

Trip wrote:Станахте ли?

Станахме. Само че ме издразниха леко разни журналистически упражнения в пресата, на 2-ри ли трябвало да се чества, на 1-ви ли, или на 9-ти примерно Но затова пък са пуснали нещо хубаво от публицистиката на Ботев, дето я бях позабравил (повече се сещаме за 20-тината му стихотворения, а публицистиката му също е яка Изкушавам се да го цитирам тука:

Калъп за учители
Първо и първо - учителят трябва да знае нещо повече от децата, които ще учи.
Второ и второ - когато ги той учи, или не учи, то трябва с очи да гледа долу на земята, а духът му да е издигнат горе на таванът, а сам той да не е в кожата си.
Третйо и третйо... най-тежката служба на учителят е: да запази тяхната драгоценна и сладка невинност, дорде остареят - което е най-главната цел на възпитанието, а сичко друго наоколо (пръчка, книги и др.) са колайлъци, сиреч - шарлатанлъци.
Четвърто и четвърто най-после - учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като ягне и телесно здрав като битолски просяк.
Мъчно се усвояват такива свойства от един учител, но с божа воля, като се поотворят тук-таме фабрики за попове-учители или учители-попове, то - "дето махнеш със сопа - таквоз добиче ще удариш".

В. "Будилник", г. I, бр. 2 от 10 май 1873 г.

Maledictus wrote:Станах. Помолих се....
Телефонът естествено зазвъня. Някакви хора влязоха в книжарницата и искаха да им снимам на ксерокса (сирените все още вият). После се изнервиха, че им отказах. Това което аз им казах в последствие не беше особено богословско.......

Добре си направил Базиле. И аз бих реагирал като теб.

Xellos wrote:Еми има секви спекулации има по въпроса които не ни касаят, са тия няколко човека дет са си икони на България не се пипат.

Точно по повод което се вбесих на Г-жа Р като четох 4тата харипотър тухла, че е посмяла да си кръсти протомутренския виден Български спортист на Дякона...да го беше казала Трифон, при все че образа е изграден по подобие на Трифон Иванов... тогава ми се определи като "Мърла Смотана", а по-сетне и още по...

Trip wrote:Станахте ли?

Аз тъкмо бях разбрал колко пари трябва да платя за ток на касата в местното поща. и касиерката обяви: "стана дванадесет ще прекъснем."
и и помълчаяхме с/д както си му е редът...

Elayne wrote:Станах, както винаги ставам и спирам, ако съм навън. Този път съм си вкъщи и като излязох на балкона - ми хората долу си вървяха, само 1 човек спря.

Много гадно впечатление ми прави като се случва така .

Ами то това все пак е минута Мълчание, а не минута бездействие...
не знам и аз... вървенет---мълчаливото такова не го смятам за безочливост.
Ето например ако водач на линейка дето някой някъде чака по спешност го свари в крачка по пътя към колата нямам нищо против въпросния да си проведе мълчанието докато си върви към паркираното месторабота

passer-by wrote:...За каската - не бяха ли го застреляли в сърцето? Една от тезите впрочем е, че е бил убит от свой човек, защото не са искали да ги избият турците. А Ботев май от самото начало си е давал сметка, че ...

Аз имам сведения с/д които огнестрелото им оръжие на дружината е закупено бракувано.! Сам Ботев докато го пазарил с няк'ъв Немец онзи му бил рекъл, че бракувано има само дето да може да му продаде и така и го снабдили...

DELgado wrote: Само някакви ученици се разхождаха и не им пукаше. Край мен минаха двама и си разправяха какви тъпаци сме били да стоим прави по време на сирените. За малко се удържах.:

Язък задето не си ги поразритал... Късмет са имали келеметата, че не см бил там... но пък щеше да е грозно с шамари да им се разяснява положението...

Негласно (или може би гласно или писмено някъде, не зная) е прието да спреш и да постоиш прав, мълчаливо, отдавайки почит. За мен да си вървиш не влиза в отдаването на почит.

В Студентски град видях само млади хора да спират. По-възрастните се движеха даже някак забързано, една циганска тумба също премина шумно. Това ме наведе на мисълта вярна ли е сентенцията за пропадналото младо поколение и достойното, възпитано старо - според мен НЕ!

Поклон пред Ботев!

Аз лично станах в офиса, както и всички колеги в стаята, в почти всички случаи бих го направил и навън. Не виждам много смисъл да отдаваш почит, като просто си ходиш наоколо.

Само да не изпадаме в лек фанатизъм за заставането неподвижно, моля. Бобсъна даде добър пример с шофьора на линейката. Ако от тази една минута зависи например нечий живот, естествено, че трябва да продължиш работата си.

Да не стане като с еврейския шабат, когато в събота не трябва да се извършва никаква дейност. При ортодоксалните евреи се стига до комични куриози тип автоматично запалване и гасене на лампите в къщата, защото натискането на ключа също се води дейност, тоест работа. Не се шегувам.

Да бе ясно. Ма границата си е видима

Аз си станах. Съвсем буквално, шото ме събудиха сирените. И си поседях прав насред стаята.

Ама да не ставаме и прекалено ларж, викам аз, пък. Хайде, моля, много ясно, че не издребнявам (в случая, аз, тъй като към мен беше насочено и първото съобщение по в-са) и ако няма как да се спре просто няма да се спре, но ходещите люде по улицата могат да спрат за 1 минута поне без да застрашават живота на някого О_О. Тях визирам, защото тях гледах от балкона долу (днес и миналата година пак си бях вкъщи).

В нашия случай все пак си говорим за една шибана минута през годината (сори за цинизма). На който ми се вижда много прав му път. Аз лично бих се срамувал да се нарека българин после, ако не мога да отдада уважението си по този повод. Явно обаче не всички го приемат толкова присърце. Или просто не им пука.

Типичен нашенски "тарикатлък" бих го нарекъл аз

Валка, аз пък бих се срамувал да се нарека човек. На Ботев и другите хора, които са си жертвали живота безкористно им свалям шапка не защото са българи, а защото са ЧОВЕЦИ.
Сега, ясно, че тук ги празнуваме по национален признак и познаваме по-добре свестните българи, отколкото свестни хора от други националности - като цяло, де, сигурно има изключения. Но за мен човекът е на първо място, националността е географски признак.
Хора като Ботев ме карат да се гордея, че в човешкия род се раждат и такива индивиди. А това, че ми се падат сънародници, не е бонус за мен ("Да се гордеем, че сме българи, щото и те са били" ми е малко странно).

Валка, аз пък бих се срамувал да се нарека човек. На Ботев и другите хора, които са си жертвали живота безкористно им свалям шапка не защото са българи, а защото са ЧОВЕЦИ.
Сега, ясно, че тук ги празнуваме по национален признак и познаваме по-добре свестните българи, отколкото свестни хора от други националности - като цяло, де, сигурно има изключения. Но за мен човекът е на първо място, националността е географски признак.
Хора като Ботев ме карат да се гордея, че в човешкия род се раждат и такива индивиди. А това, че ми се падат сънародници, не е бонус за мен ("Да се гордеем, че сме българи, щото и те са били" ми е малко странно).

Националността не е единствено и само деление по географски признак, а още етнически, исторически, социален, културен и др. Приобщаването и на двамата към една националност (българската) с общи цели и интереси и с обща съдба и приносът на този човек (Христо Ботев) към развитието и суверената свобода на тази националност е повод за българска гордост. Самият той е бил както достоен човек, така и достоен българин, поради което ако и ти се считаш за индивид с българска националност и принадлежност имаш основателен повод за гордост, без това да те прави в някаква степен шовинист. Не е лошо, че разсъждаваш глобално - но трябва да се помни, че никоя крайност на възгледите не е добра - както пренебрегване на поводите за национална гордост и свързаните с нея атрибути, събития, личности и припознаването им като такива, така и крайните прояви на национализъм, шовинизъм и "България над всичко" мислене.