На мен пък ми харесва с точно тези начални изречения. Създава атмосфера (каквото и да значи това). И освен това указва местоположението на предмета - той е точно онова малко петно на горската поляна, осветено от слънцето.
Роланд, всъщност най-ясният знак, че хладилникът ти е
тотално разнебитен е това, че героят плаче. Той смята, че умира, но защо - и с добавянето на вадичката, макар и така трогателна, не става чак толкова зле. Може би просто е имало лед в камерата, който се е стопил? Хриптенето или някакъв подобен звук, е нормално за Мразовците, например. Те си бръмчат постоянно, докато са живи.
( а защо му е на човек да рони сълзи за един хладилник? Аз оставам с впечатлението, че лир. герой е имал този уред през целия си съзнателен живот, та може би за това?...А и това смаляване, спаружване, точно все едно е бил дете и пораствайки е установил, че това, което е смятал за голямо, не е такова всъщност...)
Иначе всъщност е добро. Кратко и неутежнено от ненужна конкретика.
Ново двайсе от мен (бъкащо от конкретика
)
Имало някога един мъж, който на смъртното си ложе извикал своя син-нехранимайко и му казал: Голям грях имам към тебе, сине. На нищо не те научих в тоя живот. Ти си мързелив, без професия. Нямам пари, нито имоти, които да ти завещая и не знам как ще се оправяш в живота без моята помощ. Само едно нещо ще ти оставя, дано ти помогне: долу в мазето има един хладилник... и в него е скрито... съкровище... - след тези думи издъхнал.
Синът му нетърпеливо се втурнал към мазето и там долу, в най-затънтения му ъгъл, зад купищата стари прашасали кашони с проядени от молци дрипи, счупени бебешки колички и трикраки столове, леко килнат настрана, стоял ТОЙ. Близо един човешки бой висок и метър широк. Бледозелената му обвивка проблясвала меко на светлината от покритата с паяжини лампа. Отблизо гледката не била толкова впечатляваща. Кръглата емблема, на която с красиво преплетени букви пишело "NE", била ръждясала, вратата му висяла на пантите си и когато я отворил широко, се чул звук, който подплашил няколко плъха. Младежът никога не бил чувал панти да скрибуцат така... А вътре в хладилника нямало нищо друго, освен няколко хлебарки, които се разбягали като подплашено стадо овце при появата на вълка. Миризма на отдавна превърнали се на прах варени яйца и на изпарило се преди десетилетия мляко изпълнила ноздрите му, когато заврял деликатния си нос вътре. Къде е? Сигурно го е скрил някъде в машинарията, помислил си той, защото знаел, че баща му много обичал загадките. Нетърпелив да го открие, той си донесъл чанта с инструменти и се заел да разглобява уреда. След два часа на пода лежали компресорът, термостатът, лампата и изпарителят, филтър-дехидраторът, капилярната тръба и другите части, но никакво съкровище не било открито. Накрая в най-дълбокия ъгъл открил бележка, на която пишело: "За да откриеш съкровището, хладилникът трябва да работи". Момъкът се заел да сглобява обратно всичко. След още двайсет часа включил щепсела в контакта и о, чудо! - разнесло се равномерно бръмчене и хладилникът проработил. Когато младежът отворил вратата и лампичката вътре светнала, тя разкрила намиращ се до нея надпис, който гласял: "Сине, аз вече мога да спя спокойно в гроба. Щом четеш това, значи от теб ще стане чудесен електротехник".
Приемам идеи и за по-оригинално завършващо изречение.
И за другото си прав, мисля да махна изобщо Хитлер...
