ShadowDance

tigermaster wrote:Не бъркам в огъня, защото знам, че ще се изгоря и няма да ми хареса. Не защото ме е страх от него.

Да, ама това също е страх. Ако не извършваш дадено действие, защото искаш да предотвратиш последствията му, ти се страхуваш от тях. Така го разбирам аз. Естествено, това е моето определение за страх, което явно се различава от твоето. Мисълта ми е, че страхът, както другите общочовешки усещания, може да се осмисли, дефинира и разбира по безкрайно много начини, и това, което е страх за един, изобщо не се определя като такъв от друг. За теб нежеланието да се изложиш на нещо само по себе си не е страх, а за мен е. Така че може би темата трябва да бъде вкарана в общи рамки, та всички да говорят за едно и също нещо, инак се получават недомлъвки и недоразбиране в резултат на субективното разбиране на концепции като страх, любов, вярност и т.н.

Инстинктът за самосъхранение не е равнозначно на страх, а на здрав разум

Май във физическата сфера нямам особено проявени страхове... Освен усещането на почти сковаващ ужас преди да изплувам, когато скоча във вода, а няма наблизо дъно, само че пък то не ме е спирало досега.
Поради childhood trauma свързана с постепенно и разнообразно измиращи аквариумни рибки имам лека фобия от такива, особено ако са умрели И това е преодолимо, но гадното усещане си е там.
Иначе нормалните неща като страх за близките и т.н. настрана, май най-много ме е страх от важни избори, поради простата причина, че в недотам дългия си живот досега не съм успяла да взема нито един правилен такъв. С това за сега не мога да кажа че знам как да се справя ефективно и благодарение на подобно зацикляне преди година знам какво е и това с инсомнията и неприятната сигурност че ако не заспиш скоро ще ти изпуши окончателно бушона. Тогава ме спаси хижа Узана, преходи на чист въздух и способността на планината да ме накара да спра да мисля.

Няма да говоря конкретно какви са ми страховете, само ще кажа, че когато изпитам някой от тях, после се опитвам да разбера защо съм го изпитал, което би ми помогнало да се опозная малко по-добре. Не винаги се получава, някои от тях (засега) са ми ирационални. Но и те са интересни - особено ако потресът завърши благополучно.

А за страховете от евентуална бъдеща случка - както казал бащата на децата си на смъртния си одър: "Деца, през живота си се притеснявах за много неща, повечето от които така и не се случиха". Е, някои от тях се случват, няма как. И това е част от живота.


П.П. Малко странично, но не много. Понеже в момента чета с голям кеф "Делюзията Господ" (Тhe God Delusion) на Ричард Докинс (излязла е на български преди 4 месеца), все повече си мисля, че религията е толкова популярна най-вече защото дава някакво, макар и мнимо успокоение на два от основните човешки страхове - страха от смъртта и страха от неизвестното. Един вид, "Господ" има грижата за всичко, не се напъвай да разбираш нещата и да придобиваш познание, а пък като умреш, ще продължиш да живееш - точно ти, какъвто си сега. Явно доста хора се нуждаят от подобни "успокоения".

И аз отдавна съм на същото мнение за религията.

Колкото до моите страхове, те са малко по-абстрактни. Най-много се страхувам от това, че няма да забележа кога вече съм се превърнал в обикновен, кога съм предал младежките си вярвания, кога съм спрял да търся. Може би вече се е случило? Потрисам се от това колко постепенно може да се промени човек, как може да бъде подменен просто от ежедневието си и милион малки задачи. Страхувам се, че няма да мога дори да си спомня как съм се страхувал за това и че животът ми ще е все толкова скучен до самия си край, защото не съм стоял зад това, което считам за важно и истинско. Че без да съм изпитал неща, без които животът не е живот, ще си отида.

Така че да, това в известен смисъл е страх от смъртта.

Имам и малко страх от височини, не е фатален, но ми се върти свят отвреме-навреме. Не го считам за "страх". По-скоро е нещо като привличане наистина, толкова лесно в един момент ти се струва да паднеш... същото чувство ме обзема, когато гледам бурно море вечер, един вид преклонение пред мощта на природата, на която трябва да се предадеш.

Евала за страха ти да не измениш на себе си, Жоро.

А чувството ти към морето ми прилича повече на страхопочитание (awe).

Хора нищо не знаете за страховете докато не ги изпитате-който не е изпитал нещо и само си мисли за него приказва наизуст. Някой там не го било страх от пчели- я да те ужили в устата пчела и да не знаеш дали си алергичен или не - тогава ще видиш що е страх, или да ти спре сърцето и да усетиш че може би умираш.
Религията била за успокоение- вярно е - до голяма степен- 90% от тези които изпвядват религия са с това мислене.
Останалите 10% знаят че няма смисъл да си мислиш погрешно и изповядват религията без да се успокояват дали има бог или не.

RRSunknown wrote:Останалите 10% знаят че няма смисъл да си мислиш погрешно и изповядват религията без да се успокояват дали има бог или не.

Би ли пояснил болдваното, моля? Всъщност цялото изречение ако може. Защото в този си вид звучи абсурдно и противоречащо си.

RRSunknown wrote:Хора нищо не знаете за страховете докато не ги изпитате-който не е изпитал нещо и само си мисли за него приказва наизуст. Някой там не го било страх от пчели- я да те ужили в устата пчела и да не знаеш дали си алергичен или не - тогава ще видиш що е страх, или да ти спре сърцето и да усетиш че може би умираш.

точно това ми се е случвало бтв. за съжаление бях твърде малък, за да осъзнавам възможните последици, така че не ме беше много страх

бтв защо мислиш, че описаните тук страхове не са изпитани?

RRSunknown wrote: Останалите 10% знаят че няма смисъл да си мислиш погрешно и изповядват религията без да се успокояват дали има бог или не.

това пък какво значи

Мен пък ме е страх от пчела - защото съм алергичен и знам че ще умра ако ме ужили и няма лекарство. И съм бил принуден да стоя часове до кошер на диви пчели като два часа само съм си мислил дали ще ме жилне нещо или не.
Тъй че Шайха с изказването си че животните не важали може да се скрие някъде защото не е прав ама хич.

Аз казах, че СТРАХЪТ от животните не важи. През живота си една мравучка не съм смачкал (съзнателно), съответно и те нищо лошо не са имали повод да ми направят. Прескачал съм се (внимателно) с пепелянки. Закачал съм (приятелски) глутници настръхнали кучета. Минавал съм (весело) през пчелин. Ще ми обясниш ли защо трябва да ме е страх от някое животно, че нещо не схващам? Страхът предполага, че се чувствам застрашен от него. А аз знам, че ако се държа нормално, няма да имам никакъв проблем.

Надявам се тва да ми помогне и като почна да шаря по света, че на някои места отровна твар бол. Можеш да си сигурен, например, че никога няма да вляза във вода, в която може да има акула. Та защо да ме е страх тогава?

Е да, Алекс, ама братче като си вървиш из балкана и се срещнеш с бик или дори по-лошо - глиган (щото и това ми се е случвало) друго ще говориш след втората минута гоненица.....

shayhiri wrote:Аз казах, че СТРАХЪТ от животните не важи. През живота си една мравучка не съм смачкал (съзнателно), съответно и те нищо лошо не са имали повод да ми направят. Прескачал съм се (внимателно) с пепелянки. Закачал съм (приятелски) глутници настръхнали кучета. Минавал съм (весело) през пчелин. Ще ми обясниш ли защо трябва да ме е страх от някое животно, че нещо не схващам? Страхът предполага, че се чувствам застрашен от него. А аз знам, че ако се държа нормално, няма да имам никакъв проблем.

Надявам се тва да ми помогне и като почна да шаря по света, че на някои места отровна твар бол. Можеш да си сигурен, например, че никога няма да вляза във вода, в която може да има акула. Та защо да ме е страх тогава?

Ако те беше жилила пчела пак ли щеше да минаваш весело през пчелин, а ако те е хапало куче и то лошо да те е ухапало пак ли щеше да се закачаш весело с глутница кучета:).
няма такова нещо като застрахованост щото си се държал нормално при такива животни- от 100 опита веднъж няма да имаш късмет.
И мен не ме беше страх от пчели докато не ме ужили и замалко да умра- оттогава ме е страх от тях.
Акулата е нещо съвсем друго- ако не е те страх от акула значи си болен мозък (говоря ако си някъде до нея) то от далеч няма как да те е страх.
Като бях малък ме гони едно куче- голям страх бях набрал от кучета но с времето го преодолях и си взех куче- така всеки страх може да се преодолее стига да има воля но докато не си изпитал нещо не знаеш дали те е страх от него или не.
Има някой казват - не ме е страх от високо ама същите хора не се качвали на гнил 20 метров покрив или на 50 метрова скърцаща вишка на която да стоят два часа.

Ми, Базиле, аз съм расъл на село до двайстата си година. Обясни ми как така не само не ме е гонил бик, ми не ме е ритало магаре/кон/катър, блъскал коч, кюсала крава, хапало прасе, за кучетата вече казахме, и т.н.?

С глиган ше ме плаши. Точно СТРАХА усещат животните, точно заради него ви гонят. Или ако сте направили неква глупост. Виж Живика, като се е врътнал мъдро при вида на мечките, дали е имал некъв проблем. Ако и да е брал малко страх.