ShadowDance

Имаше си и хубави моменти, факт. Вярно, че помня как пред очите ми милиционери на площада пред Катедралата във Варна влачеха за косите момиче, защото беше с минижуп и не искаше да му бият печат на коляното, и нищо не можех да направя като 16 г. пишлигар. Вярно, че битълсите ги слушахме ъндърграунд и понякога синът на някой партиен тузар се снабдяваше с тава на Цепелините, но не му завиждахме, защото ни я даваше да си я прослушаме. От друга страна, имаше студийни кина, където за 20 ст. може да гледаш Антониони, Фелини, това-онова, е нямаше пуканки. Сина ми на 3 можех да го дам на стюардесата с/у 20 кинта и дядо да го посрещне във Варна, дъщеря ми на 16 сега още не се е возила в самолет... Спомените ми са някак "с любов и омерзение", както беше казал Сароян.
А за рокличките Унисекс на Кселоса си спомням как облечени в тях, като чавдарчета правехме тимурувски команди да помагаме на самотни старци. Само че един дядка си помисли, че ще го крадем и ни подгони с търнокопа

Xellos wrote:Ония весели тъмносини унисекс роклички в детската градина дали некой си спомня.

Аз. Ще да съм бил от последните, които са носили такива. Помня и синя десетолевка с лика на Георги Димитров. В първи клас три такива ми стигаха да изкарам пет дена на лагер в хижата, без да се лишавам от шоколадови яйца.

tigermaster wrote:

Xellos wrote:Ония весели тъмносини унисекс роклички в детската градина дали некой си спомня.

Аз. Ще да съм бил от последните, които са носили такива. Помня и синя десетолевка с лика на Георги Димитров. В първи клас три такива ми стигаха да изкарам пет дена на лагер в хижата, без да се лишавам от шоколадови яйца.

Някак шоколадовите яйца не ми се връзват тук. Те се пазаруваха в Кореком срещу долари. Стояха на пиедестал в детските очички. Имах един съученик, наполовина турчин, чийто баща беше собственик на хотел и магазини, който за рожденния си ден ни почерпи дружно с шоколадови яйца!!! Ех, каква радост беше!

Аз само 2 пъти съм виждал шоколадови яйца преди 89 година и то само съм виждал- не ми дадоха да си отхапя даже. Тук в провинцията имаше само един кореком и то само за избрани.

Корекомите по принцип бяха само за избрани

Във втори клас едно момче носеше дънки - гледахме го като извънземно.

Аз стигнах до чавдарче само.

Alanna wrote: Някак шоколадовите яйца не ми се връзват тук. Те се пазаруваха в Кореком срещу долари. Стояха на пиедестал в детските очички. Имах един съученик, наполовина турчин, чийто баща беше собственик на хотел и магазини, който за рожденния си ден ни почерпи дружно с шоколадови яйца!!! Ех, каква радост беше!

Факт. Мен ме гепиха млилиционери в опит да купя яйцче за детето си с нелегално закупени долари От друга страна бях на 30 и не ми пукаше.

Мдаа, помна 80инекоя баща ми покрай ревютата на дрехи на Рила насам натам излизаше по света и ми беше донесъл буквално една торба дъвки и кенче кока кола от Малта. Иначе баси, още си паза Легото от корекома дет с нечовешки връзки и пари зеха наще некак. Иначе руски ламаринени конструктори и юннъй химик не е да нямаше. Шоколади три пъти се пробваха в колет да ни пратат роднини от чужбина и изчезваше част от колета или целия в пощата некъде.

Мдаааааааааа!!!
Тъмносините престилки с бели якички, корекомите, опашките за стъклени чорапогащници (или някоя друга стока пусната намсикъде), тимуровите команди, че и оперативките за почистване (съответно на лед и т.н., през зимата) около блока еднъж месечно, мотането до сред нощите където ти хрумне, летните кина (специално Созополското ), почивната станиця на МеталПроект (където работеше майка) в Ахтопол, потъналият кораб до евиният плаж на Ахтопол, ааааааааааааааааааа да - Евините и Адамови плажове, Киро Секирата (преподавател на майка в университета), гадните чичковци които ти се лепваха в рейса (и първото коляно което един такъв си получи), кръжокът по танци в Пионерския Дворец, тренировките по карате и джудо на стадиона, тренировките по стрелба на Панчерево, неминуемият летен месеца прекаран в бродене на Рила или Пирин (Лично обичам Пирин, но най-вече планините!), кръжоците по алпинизъм и спелеология на сегашният бд. Мариа Луиза и покровителят ми там - Мечката (Дори не му поня истинското име, но бях влюбена в него на 12г.!), летните лагери с баща ми цялата му сюрия плувци и гмуркачи всяко лято на Приморско + миризмата на изпечените на самият огъм сафриди , басейните на Академик (май беше) в гората до Латинка (и тъпите ливанци и иракци които ходеха за да задяват дечица!!!), дипломатическите блокове (и всичките им отрватителни обитатели - най-гадни бяха младите кубинци и ливанци!), манифестациите пред американското посолство до към 1973 против войната във Виетнам, едни дънки с грамаааааааден крачол на майка, зимната пързалка на 3-ти километър и басейна й през лятото де, ......................................

Мда, имам много хубави и задушевни спомени!! Което доказва здравата психика на човешкият род като цяло; елиминирането на всички гадни спомени и фиксирането на приятните. Понеже имаше и редовно посещения до 9-то районно - ние сме от бунтарски род от поколения, но специално следяха горкият ни дядо Димо. Който си навлече голямата омраза на партията, защото като първият в България, и един от "големите" юрбанисти-архитекти, отказа любезно партийната книжка!! Също помня кварталните : отвратителни скучаещи пенсионери които доброволно се превръщаха в тартори-клевтници на всеки участък на един квартал. Или обиколките на класните по домовете, неизвинените отсъствия, двойките, ......................


И такива ми ти работи.

На мен пък не ми липсва хич оная душевна мизерия по соца. Но най вече не ми липсва факта, че сега не трябва да винмавам с кой и за какво да си говоря, нито да не повтарям какво съм чул удома. Не ми липсва и етикетчето издънки на враг на народа, защото прадядо ми е имал 2 фурни в Кюстендил, а е дошъл в родината си от Македония с празни ръце, само и само ние да сме българи, а не не знам какви си фиромци...

Да, но тогава лилякът цъфтеше и миришеше. А сега само цъфти и то рядко

И бледо. Соцът беше толкова грозен, а сега всичко е по-грозно, възмутително

Devoted of Slaanesh, само неволята учи! На мен пък ми е доста сложно да понасям днешният среден български пубертет (?) - достоверно отражение на по-"порастналите" си представители/родители - поне генерално, винаги има и човешки изключения!
И да повторя пак, че Преводачът говореше за Ретро-то, а не за политичеки системи.

Арда качак

Ох, как можа да ми напомниш точно това? Едно време нашите го димяха, та това се оказа повратна точка в житейското ми решение никога да не запалвам цигара.