ShadowDance

F242 wrote:[Бих бил много щастлив, ако мога да се сдобия и с автограф от "Посредника"

Пич, никъв проблем нямаш и изобщо не се преживявам като евенктуалец със спукано шкембе, къвто ме описа Любимеца Просто ми е мъчно затова, че нещата не са каквито би трябвало да са, но какво да направя и аз
Като ми излезе преводчето ще ти го подаря, естествено. С автограф

alex_sultanov wrote:Ъ, можеш ли да ми обясниш за къв дявол ти е "а) Да си сваля книга, почти в момента на публикуването й от интернет."? Толкоз ли не можеш да поизчакаш? Толкова добър монитор ли имаш, че не ти скапва очите? (Как точно се качват печатни продукти в нета? Само не ми казвайте, че някой идиот ги набира на ръка за една нощ? Неква сканираща програма ли има?)

Понасъбраха се въпроси.

Има си OCR, май диър

*скач от радост*

Ма пак си е грешен труд да издевателстваш над книгата страница по страница в скенера и да прууфрийдиш целия текст после. Защо трябва да се изяжда хляба и на машинописките?

alex_sultanov wrote:Ъ, можеш ли да ми обясниш за къв дявол ти е "а) Да си сваля книга, почти в момента на публикуването й от интернет."? Толкоз ли не можеш да поизчакаш? Толкова добър монитор ли имаш, че не ти скапва очите? (Как точно се качват печатни продукти в нета? Само не ми казвайте, че някой идиот ги набира на ръка за една нощ? Неква сканираща програма ли има?)

Понасъбраха се въпроси.

Всъщност, някои от книгите ги има в нета и преди публикуването им на хартия. Ако имаш някой много любим автор, няма ли да си нетърпелив да прочетеш новата книга възможно най-бързо?
А иначе става по същия начин, както и при компютърните игри, още преди OCR. Основно свойство на информацията е да информира с други думи да се размножава

По въпроса за монитора, който ползвам - обикновено чета на лаптоп, в легнало положение, така както правя и с обикновена хартиена книга. По-важното е програмата, която използваш за четене на книги - Аз имам предпочитание към MS Reader - най-близо е до усещането за обикновено четене.
Но разбирам че вече съм в ничията земя на off-topic-а

Във връзка с един твой предишен пост - въобще не съжалявай, че си посветил толкова време да усъвършенстваш българския си. Именно там е трудността и изкуството на превода. Можеш да разбираш и чувстваш абсолютно всичко, което казва авторът със всички пластове на внушение, всички отпратки към предишното му творчество и конкретни реалии, но в момента, когато искаш да го напишеш на собствения си език се сблъскваш, не толкова с разликите между двата, а с чувството че не владееш родния си език достатъчно добре.
Така преводачът е втори автор и според мен заслужава, както съответното признание, така и достойно заплащане за изкуството.

А, това не знам.
88-ма в Пиза, Istituto Computationale di Linguistica
Им помогнахме малко по въпроса, специално с кирилицата.
После се опитаха да ме направят нещо шпионче, ма отказах, дръвникът му с дръвник, сега превеждам

Е кво, работа на закрито даже у дома без физически труд е мечтата на масовия българин след тая за рентиера ;р Ненам що сте толкоз малко преводачите ;р Никой не му се превежда стадото от един баир на друг

Бе ocr-а има бая още кво да се желае, ма пак де върши работа като клиента си затрие файла на книгата и има само печатно издание. Скенера ми още помни техническа документация с куп таблици как се оцр-ва от 540 страници А4.

Аз попитах за темата защото съм обиден на българските преводачи. Почнах да чета на български само български автори..то се оказа че повечето пишели само преразкази или в краен случай - етно фентъзи. (това със самодивите и дракони маскирани като змейове) Реших да чета само класиците. Обаче Дилов го знам наизуст, а основното кредо в творчеството на Вежинов се оказа желанието му да обядва по-често в ресторант Лебед в Панчерево.

Та за преводачите. Ниско платени са. Ние всички сме ниско платени (с изключение на шепа безпросветни "юпита" обитаващи бизнес центъра в Младост 4, които са убедени че са добре платени, поради причина че са от дълбоката провинция) Ако погледнем обаче каква инвестиция е необходима за да станеш преводач, нещата изглеждат странно. (Нужно ли е да пояснявам и да правя сравнения с някой, който е изкарал две доктурантури и работи в БАН?). Владеене на западен език е толкова инвестиция, колкото е "минималната компютърна грамотност". Аз лично очаквам от всеки преводач виртуоазно познание на езика придружено с епична ерудиция. И понеже споменахте Джойс многократно, да го дам като пример. Аз мога да си чета Джойс на английски, мога дори да го чета на руски и да коментирам кой от ирландските каламбури е преведен неправилно, но Иглика Василева го може по-добре от мен. Затова бих го чел и на български в неин превод. Но когато подхвана преводна литература с такова качество, че дори заглавието е преведено грешно се замислям..що за човек се е подписал отдолу като преводач? За болшинството от нас важи принципа, че ако не си вършим работата на определено ниво ще ни уволнят. Интересен би бил ефекта ако в този момент изразим соц-епикурейското мнение, че работим лошо защото ни плащат малко....

Ммм, при все, че вероятно влизам в смъртно охулената група, подкрепям горното на сто процента.

Мда, попрекалил съм с мрънканията явно. Като гледам, май само от тотото не съм се оплакал още Ще трябва да се взимаме у ръце, факт.

Аз не се опитвам да хуля групата. (въпреки че може би звуча така) Просто страдам тука за "дечицата". Когато едно произведение е преведено с любов и майсторство разликата е огромна и произведението има съвсем друг ефект върху читателя. Вие тука смятахте някакви корични цени, но аз си спомням времена, когато буквално си събирахме стотинките за да купим нова книжка. Що ми се струва, че нещата не са се променили особено към по-добре за "дечицата" в момента. Та следващия път като минете през Славейков ги погледнете тия 12-15 годишните с тениски на Гардиън, които броят 15 лева за поредното "Сказание за Падналите от Колелото на Мрачния Елф" и се замислете кво става...

ОК, Роланд ти каза, че е на 100 % съгласен с теб, аз се извиних за мрънкането, дали да не снижим вече малко градуса, а? Плюс това, днес е понеделник и ставаме други хора: не се оплакваме, вършим си работата съвестно и нещата постепенно стават по-добри