Page 2 of 2
Posted: Fri May 28, 2004 10:35 pm
by Roland
...спестяване на отрицателните емоции, просто в случая не качествата му на разказ са най-важни, че да се, именно, заяждам. Ако ме питаш в ЛС, ще ти кажа какво не ми харесва, не че е нещо интересно.
Posted: Fri May 28, 2004 10:49 pm
by Yan
Lews wrote:Roland of Gilead wrote:Ако не искаш критика, не пускай разкази по публични места. Ако пускаш разкази по публични места, недей да се обиждаш, когато те критикуват. Бях оптимално позитивно настроен, в случай, че не си забелязал. не знам, ако това третираш като заяждане, подозирам, че от истинското заяждане ще получиш инфаркт.
Спокойно де

критика обаче би било да кажеш- стилът не ми харесва, много бавно се развива дейстивето или нещо такова. Това, че имаш сериозни пасиви е...
Порасни малко, а? На Рольо не му е целта на живота да се заяжда с теб. Това че има сериозни пасиви си означава точно това.
Моето мнение - адски е емоционално(написаното, не мнението ми). Минал съм по подобен път, знам как си се почувствал. В това отношение ми допада, даже много. Аз лично имам проблем да изразявам чувстватата си по този начин...т.е надали бих намерил сили да ги опиша.
Критиката - добро е, искрено е, но е изповед, не разказ...
Posted: Fri May 28, 2004 11:32 pm
by Marfa
Ами пък за мен силата му е баш в това, че е изповед. Тоест прекалено е реално и истинско. Моите забележки са съвсем невинни - малко накъсани изречения, такива неща, нищо, което не би могло да се оправи с една добра редакторска намеса. И освен това Луз не е направил някаква голяма драма с критиката, мисля, че се държа съвсем нормално момчето. Аз пък ти пожелавам, Луз, все повече да надобряваш.
Posted: Fri May 28, 2004 11:59 pm
by Random
Много е силно, наистина. И според мен не би могло да се нарече разказ, но важно е усещането. Изкуства много, но КРАСОТАТА като че ли е една. Честно казано, дори литература ми е трудно да го нарека, но съм сигурен, че това се дължи на емоциите, които струят от изповедта. Подобно нещо само големи творци могат да го опаковат в литература. За такива дни трябва да се живее, защото, макар и пълни с тъга, те са индикатори, че ЖИВЕЕМ. Останалото е просто живуркане.
Поздравления и от мен, Луз. Не за някакви писателски умения, които открих (иначе другите ти разкази ми харесват доста), а за това, че си минал през подобни емоции и че си намерил кураж да ги споделиш.
Posted: Tue Jun 01, 2004 2:30 am
by Lews
Ян, ще порасна някой ден, нека минат няколко години първо
Рол, сори сега разбрах какво значи поста ти и не е заяждане определенно.
На останалите, радвам се, че ви е харесало написаното.
Posted: Sat Jun 05, 2004 12:57 am
by Samail
Много добър разказ, Лъж, искрено ми хареса. Продължавай във същия дух.
(Малко със закъснение поствам мнение, но не влизам често във този форум.

)
Posted: Mon Jun 07, 2004 6:11 am
by Lews
Samail wrote:Много добър разказ, Лъж, искрено ми хареса. Продължавай във същия дух.
(Малко със закъснение поствам мнение, но не влизам често във този форум.

)
Thanks glad ya like it:)